Средиземноморският храст

— В продължение на четирийсет години стотици агенти от дванайсет различни държави полагат огромни усилия при най-неблагоприятни условия да разбият контрабандната операция на Тил. Трима от тези агенти дадоха живота си в тази борба. — Той погледна със скръбен поглед Пит. — Каква трагична шега, тъй да се каже, че нашите усилия пропуснаха да забележат разрешение, толкова явно за външен човек.

Пит го гледаше смълчан.

— Между другото — гласът на директора изведнъж прозвуча по-бодро, — не вярвам да сте имали възможност да чуете резултатите от нашия полицейски надзор върху заподозрените в Галвестън.

— Не, сър. — Пит внимателно изтръска пепелта от цигарата си в пепелника. — Допреди пет минути не бях се виждал или разговарял с инспектор Закинтус, откакто се разделихме на остров Тасос преди близо три седмици. Нямаше как да узная дали малката ми помощ ви е била от полза в Галвестън.

Закинтус отмести поглед към директора.

— Може ли да осветля майор Пит по въпроса, сър?

Директорът кимна.

Закинтус се обърна към Пит.

— Всичко вървеше по установения план. На пет мили от пристанището бяхме посрещнати от малка флотилия рибарски лодки на Фон Тил. Успях да принудя капитана на „Куин Джокаста“, като го заплаших, че ще го кастрирам с ръждясал нож, ако не изостави врага и не премине на наша страна.

— Някой качи ли се на борда? — поинтересува се Пит.

— Не допуснахме подобно нещо — отвърна Закинтус. — В противен случай това щеше да породи подозрението на някоя минаваща патрулна лодка. Рибарите просто се отдръпнаха и ни направиха знаци да откачим подводницата. Интересна машина е тази подводница. Военноморските инженери, които я огледаха, бяха направо поразени.

— Какво я прави толкова уникална?

— Тя е напълно автоматизирана.

— Дистанционно управляема? — не можеше да повярва Пит.

— Да, още едно от находчивите изобретения на Фон Тил. Нали разбираш, ако подводницата претърпи авария или бъде открита от пристанищния патрул, преди да стигне до консервната фабрика, няма начин да бъде проследена или свързана с „Минерва лайнс“. А и кой да бъде разпитван, като няма екипаж.

Пит бе крайно заинтригуван.

— Значи една от рибарските лодки я е управлявала.

Закинтус кимна.

— Да, точно в средата на главния пристанищен канал, под пилотите на консервната фабрика. Само че този път подводницата превозваше неколцина неканени гратисчии — мен и десет моряци, които бяхме наели от Средиземноморския десети флот. Трябва да добавя, че фабриката беше заобиколена от трийсет от най-добрите агенти на Управлението ни.

— Ако в Галвестън имаше повече от една консервна фабрика — вметна Джордино, — щяхте да изпаднете в голямо затруднение.

Закинтус се усмихна многозначително.

— Всъщност Галвестън се слави с четири такива фабрики и всички те са разположени върху пилони над водата.

Не беше нужно Джордино да зададе неизбежния въпрос. Той просто беше изписан на лицето му.

— Ще ви успокоя — продължи Закинтус. — Отдел „Пристанища“ към Управлението наблюдаваше всяка една от тях в продължение на три седмици преди пристигането на „Куин Джокаста“. Информацията дойде, когато една от тях получи товар от захар.

— Захар? — повдигна вежди Пит.

— Захарта — намеси се директорът — често се използва за подправяне на хероина и за увеличаване на количеството му. За времето от момента, когато чистият хероин се разпределя от посредника, а после отново се разпределя и от дилъра, количеството на оригиналната доставка се увеличава значително.

Пит помисли малко, преди да попита:

— Значи сто и трийсетте тона са били само началото?

— Щеше да е само началото — отвърна Закинтус, — ако не беше ти, драги приятелю. Ти си единственият, който прозря плана на Фон Тил. Ако ти и Джордино не бяхте отишли на остров Тасос, ние, останалите, сега щяхме да сме в Чикаго в готовност да се издавим в Мичиганското езеро.

Пит се усмихна.

— Отдайте го на късмета.

— Наречи го както искаш — каза Закинтус, — но равносметката в момента е, че ние имаме над трийсет от най-едрите незаконни вносители на дрога в страната, които чакат да им бъде повдигнато обвинение. Сред тях са и всички, свързани с автомобилната фирма, превозвала стоката. И това е само половината. Когато претърсихме администрацията на консервната фабрика, открихме книга с имената на близо две хиляди дилъри от Ню Йорк до Лос Анджелис. За Управлението това беше равносилно на златна мина, открита от златотърсач.

Джордино подсвирна тихичко.

— Очертава се лоша година за пристрастените.

— Точно така — потвърди Закинтус. — Сега, след като главният им източник пресъхна и местните управления на изпълнителната власт са претъпкани с дилъри, употребяващите наркотици са на път да се изправят пред най-тежкия наркотичен глад, който са имали от двайсет години насам.

Погледът на Пит се отмести от стаята към прозореца, без обаче да вижда нещо.

— Остава още един въпрос — рече той.

— Питай.

Пит не отговори, продължи да си играе с бастуна.

— Какво стана с нашето старче? Нищо не пише за него във вестниците.