Състояние на страх

— Целта на пътуването ви е обявена като остров Гареда от Соломоновия архипелаг. Просто искам да съм сигурен, че сте наясно със ситуацията на Гареда. Повечето посолства предупредиха туристите да не тръгват за там предвид настоящите условия.

— Какви настоящи условия? — попита Ан.

— На острова има бунтовници. Вече загинаха доста хора. Миналата година австралийската армия нахлу на острова и излови повечето бунтовници, но не всички. Само последната седмица бяха убити трима души, двама от които чужденци. Единият от труповете бил, ъъъ, обезобразен. И главата била взета.

— Какво?

— Главата била взета. След смъртта.

Ан се обърна към Кенър.

— И ние отиваме там? На Гареда?

Кенър кимна.

— В какъв смисъл била взета главата?

— Сигурно заради черепа.

— Черепа — повтори тя. — Значи… става въпрос за ловци на глави…

Кенър пак кимна.

— Слизам от този самолет — каза тя, взе си чантата и заслиза по стълбите.

Дженифър тъкмо се будеше.

— Какъв й е проблемът?

— Не обича да се сбогува — каза Санжонг.

Тед Брадли поглаждаше брадичката си по начин, който според него явно изразяваше дълбока замисленост. Накрая каза:

— На някакъв чужденец са му отрязали главата?

— Явно е било нещо по-лошо от това — каза митническият служител.

— Господи. Какво може да е по-лошо от това? — каза през смях Брадли.

— Ситуацията там не е съвсем ясна — каза митничарят. — Сведенията са противоречиви.

Брадли спря да се смее.

— Не. Сериозно. Искам да знам. Какво може да е по-лошо от обезглавяване?

Последва кратко мълчание.

— Изяли са го — каза Санжонг.

Брадли се отпусна в седалката си.

— Изяли са го?

Митничарят кимна.

— Части от него — каза той. — Поне такива сведения получихме.

— Мама му стара — възкликна Брадли. — Кои части? Няма значение, не искам да знам. Исусе Христе.

Изяли са го човечеца!

— Не е нужно да идвате, Тед — каза Кенър. — Можете да си тръгнете като госпожа Гарнър.

— Трябва да призная, че това ми минава през ум — каза той с трезвия си, президентски тон. — Да те изядат не е най-достойният край за нечия кариера. Помислете си за великите. За Елвис например — изяден. Джон Ленън — изяден. Така де, не с това искаме да ни запомнят. — Той се умълча, свел брадичка към гърдите си, потънал дълбоко в мисли, после пак я вдигна. Този жест го беше изпълнявал стотици пъти по телевизията. — Не — каза накрая. — Ще приема опасността. Ако вие ще ходите, и аз ще дойда.

— Ние отиваме — каза Кенър.

КЪМ ГАРЕДА

Сряда, 13 октомври

21:30

До летище Контаг на Гареда имаше девет часа полет. Салонът тънеше в мрак — повечето пътници спяха. Кенър както обикновено беше буден — със Санжонг седяха отзад и си говореха тихо.

Питър Евънс се събуди приблизително четири часа след началото на полета. Пръстите на краката му още пареха от антарктическото приключение, а гърбът му беше здравата натъртен от подмятането по време на пороя. Болката в пръстите му напомни, че трябва да ги проверява ежедневно за начало на инфекция. Стана и мина в задната част на салона, където седеше Кенър. Свали си чорапите и се зае да огледа пръстите си.

— Подуши ги — каза Кенър.

— Какво?

— Помириши ги. Ако имаш гангрена, най-напред ще я познаеш по миризмата. Болят ли те?

— Парят. Предимно нощем.

— Ще се оправиш. Мисля, че няма да загубиш нито един.

Евънс се облегна назад и си помисли колко е странно да си говорят за пръстите му и дали няма да загуби някой. От това гърбът незнайно защо го заболя още повече. Отиде в банята в дъното на самолета и разрови чекмеджетата за някакви обезболяващи. Имаше само „Адвил“, така че изпи две хапчета и се върна при другите.

— Онова, дето го разиграхте в Хонолулу, беше много умно. Жалко, че не подейства на Тед.

Кенър само го гледаше.

— Нищо не сме разиграли — каза Санжонг. — Вчера наистина е имало трима убити.

— Да бе. И са изяли единия?

— Според сведенията.

— Егати — промърмори Евънс.

Евънс вървеше към предната част на салона. Сара се надигна и прошепна:

— Не можеш ли да заспиш?

— Да. Освен това ме боли. А теб?

— И мен. Болят ме пръстите на краката. От измръзването.

— И мен.

Тя кимна към кухнята.

— Дали има някаква храна там?

— Сигурно.

Тя стана и тръгна назад. Той тръгна след нея.

— Болят ме и ушите, горната им част — каза Сара.

— Моите са добре — каза той.

Сара разрови шкафовете и намери някакви изстинали спагети. Подаде му една чиния. Той поклати глава. Тя си сложи и започна да яде.

— Откога познаваш Дженифър?

— Не може да се каже, че я познавам. Запознахме се наскоро, в правния офис.

— Тя защо идва с нас?

— Мисля, че се познава с Кенър.

— Така е — каза Кенър от мястото си.

— Откъде?

— Племенница ми е.

— Сериозно? — каза Сара. — И откога ти е пле… няма значение. Съжалявам. Късно е.

— Дъщеря е на сестра ми. Родителите й загинаха при самолетна катастрофа, когато Дженифър беше на единайсет.

— О!

— Тя е самостоятелно момиче.

— О!

Евънс погледна Сара и за пореден път си помисли, че трябва да има някакъв номер — как можеше да изглежда толкова красива и съвършена, когато току-що е станала от сън. А и пак си беше сложила от онзи парфюм, който го подлудяваше от първия миг, в който го подуши.