Състояние на страх

— Извинете ме — каза Кенър и стана.

— Вървете, щом искате — каза Брадли, — но знаете, че казвам истината! — Даде знак на стюардесата и вдигна чашата си. — Сипи ми още едно, миличка. За из път.

— Хеликоптерът още не е пристигнал — каза Санжонг.

— Какъв е проблемът?

— Трябвало е да долети от друг остров. Само че са забранили полетите, защото ги е страх, че бунтовниците имат ракети земя-въздух.

Кенър се намръщи.

— След колко време ще кацнем?

— След десет минути.

— Стискай палци.

Изоставен, Тед Брадли се премести от другата страна на пътечката и се настани до Питър Евънс.

— Не е ли великолепно? Виж само водата. Кристално чиста. Виж само колко е дълбоко синьото. И тези красиви селца в сърцето на природата…

Евънс гледаше през прозореца, но виждаше единствено бедност. Селцата представляваха скупчени бараки от гофрирана ламарина, пътищата — изровена от коловози червеникава кал. Хората изглеждаха бедно облечени и се движеха бавно. Нещо потискащо и безутешно се излъчваше от тях. Болести, глад, детска смъртност…

— Великолепно — повтори Брадли. — Чисто! Нямам търпение да кацнем. Това си е по-добро и от ваканция! Не подозирах, че Соломоновите острови са толкова красиви.

Дженифър се обади от предната част на салона:

— Обитавани от ловци на глави — през по-голямата част от историята си.

— Е да, но това е минало — каза Брадли. — Ако въобще ги е имало някога. Така де, всичките тези приказки за канибали. Ясно е, че не са верни. Четох книга от някакъв професор43. Въобще не е имало канибали, никъде по света. Било е един голям мит и толкова. Просто поредният пример как белите демонизират цветнокожите. Когато Колумб пристигнал в Западна Индия, мислел, че там има канибали, така му били казали, но не било вярно. Забравил съм подробностите. Никъде няма канибали. Просто мит. Защо ме гледате така?

Евънс се обърна. Брадли говореше на Санжонг, който наистина го гледаше втренчено.

— Е? — подкани го Брадли. — Какво си ме зяпнал? Казвай, момко. Означава ли този поглед, че не си съгласен с мен?

— Вие наистина сте глупак — с удивление каза Санжонг. — Били ли сте някога в Суматра?

— Не.

— В Нова Гвинея?

— Не. Макар че винаги съм искал да отида, да си купя нещо от племенното изкуство. Страхотни неща.

— Борнео?

— Не, но и там винаги съм искал да отида. Онзи султан. Как му беше името, той се справи страхотно с обновяването на хотел „Дорчестър“ в Лондон…

— Е — прекъсна го Санжонг, — ако идете в Борнео, ще видите дългите къщи на даяките, където и до днес излагат черепите на хората, които са убили.

— О, това са само туристически атракции.

— В Нова Гвинея има болест на име „куру“, която се предава чрез изяждането на мозъците на враговете.

— Това не е вярно.

— Гайдусек спечели Нобелова награда за тези си изследвания. Ядели са мозъци, това е безспорно.

— Но това е било много отдавна.

— През шейсетте. И седемдесетте.

— Вие всичките просто обичате да разказвате страшни истории — каза Брадли. — За сметка на туземците. Хайде, признайте фактите: човешките същества просто не са канибали44

.

Санжонг примигна и погледна Кенър. Кенър сви рамене.

— Долу е абсолютна красота — каза Брадли, загледан отново през прозореца. — И май всеки момент ще кацнем.

7. РЕЗОЛЮШЪН

ГАРЕДА

Четвъртък, 14 октомври

06:40

Летище „Котак“ лепнеше от влажната горещина. Тръгнаха към малката открита барака с грубо изписани букви — KASTOM. От едната страна на постройката имаше дървена ограда и порта с червен отпечатък на ръка и надпис NOGOT ROT.

— А, онова на бараката трябва да значи „митница“ — каза Брадли. — Но за другото нямам идея.

— Червената ръка означава „капу“ — каза Санжонг. — „Забранено“. Надписът гласи „NO GOT RIGHT“, което на пиджин означава „Минаването забранено“.

— Хм. Ясно.

Евънс реши, че горещината е направо непоносима. Беше уморен след дългия полет — и изнервен от това какво ги чака. Дженифър вървеше до него, свежа и енергична.

— Не си ли уморена? — попита я Евънс.

— Поспах в самолета.

Евънс погледна назад към Сара. И тя изглеждаше пълна с енергия, крачеше подскокливо напред.

— Е, аз пък съм уморен. Много.

— Може да поспиш в колата — каза Дженифър. Не изглеждаше особено заинтересувана от състоянието му. Това леко го подразни.

А горещината и влагата определено му изпиваха и малкото силици. Докато стигнат до митницата, ризата му подгизна от пот. Косата му беше мокра. Пот капеше от носа и брадичката му върху формулярите, които трябваше да попълни. Мастилото от химикалката се размазваше в локвичките пот. Той вдигна очи към митническия служител — тъмен мускулест мъж с къдрава коса, облечен с изгладени бели панталони и бяла риза. Кожата му беше суха — направо имаше вид, все едно му е хладно. Срещна погледа на Евънс и се усмихна. После му каза нещо, от което Евънс разбра само обръщението — „О, бяли“.

Въпреки това кимна и каза:

— Да, така е.

Санжонг преведе:

— „Дори не са горещините. Но на теб ти е много топло“.

— Правилно е разбрал. Ти къде си научил пиджин?

— В Нова Гвинея. Работих там една година.

— И какво точно си работил?