Състояние на страх

Барабаните навън биеха все по-силно. Хората сигурно се събираха, защото се чуваха викове и говор.

— Ще има церемония — каза Дженифър. — И се боя, че знам каква ще е.

В съседната стая Евънс и Кенър също бяха приковани с белезници към два кола. Понеже нямаше трети, Тед Брадли седеше с белезници на пода. Главата му вече не кървеше, но над лявото му око имаше голяма синина. И изглеждаше изплашен. Клепачите му обаче се спускаха, все едно му се спи.

— Какво е впечатлението ти от селския живот сега, Тед? — каза Кенър. — Все още ли смяташ, че така е най-добре да се живее?

— Това не е селски живот. Това е диващина.

— Едното е част от другото.

— Не, не е. Тези момчета, онази дебела гадна свиня… това е лудост. Нищо не е както трябва.

— Ти още не схващаш, нали? — попита Кенър. — Според теб цивилизацията е някакво ужасно, замърсяващо човешко изобретение, което ни отделя по изкуствен начин от природното състояние. Само че цивилизацията не ни отделя от природата, Тед. Цивилизацията ни

защитава от природата. Защото това, което виждаш сега, всичко около теб — това е природа.

— О, не. Не, не. Хората са добри, услужливи…

— Глупости, Тед.

— Има гени на алтруизма.

— Ще ти се, Тед.

— Всяка жестокост е породена от слабост.

— На някои хора им харесва да са жестоки, Тед.

— Остави го на мира — намеси се Евънс.

— Защо? Хайде, Тед. Няма ли да ми отговориш?

— О, майната ти — избухна Тед. — Тези недорасли боклуци тук може и да ни убият всичките, но искам да знаеш едно, ако ще това да е и последното нещо, което ще кажа в живота си — че си един стопроцентов и неспасяем задник, Кенър. Ти изкарваш на повърхността най-лошото у всекиго. Ти си песимист, обструкционист, ти си срещу прогреса по принцип, срещу всичко, което е добро и благородно. Ти си една крайно дясна свиня във… във… в каквото там си облечен. Каквито и да са ти дрехите. Къде ти е пистолетът?

— Изпуснах го.

— Къде?

— Още докато бяхме в джунглата.

— Мислиш ли, че Санжонг го е намерил?

— Надявам се.

— Той ще дойде ли да ни спаси?

Кенър поклати глава.

— Ще свърши работата, която дойдохме да свършим.

— Тоест ще отиде в залива?

— Да.

— Значи никой няма да дойде да ни спаси?

— Да, Тед. Никой няма да дойде.

— Прецакани сме — каза Брадли. — Прецакани и преебани. Не мога да повярвам. — И се разплака.

Две момчета донесоха дебели конопени въжета. Вързаха ги стегнато за китките на Брадли, после и едно за друго. След това си излязоха.

Барабаните забиха по-силно.

Вън, в средата на селото, хората подхванаха ритмичен напев.

— Виждаш ли от мястото си вратата? — попита Дженифър.

— Да.

— Дръж я под око. Кажи ми, ако някой наближи.

— Добре — каза Сара.

Погледна назад и видя, че Дженифър е извила гръб и е стиснала кола между ръцете си. Краката си беше сгънала в коленете, така че петите й опираха в дървото, и започна да се катери по кола с невероятна бързина, като акробат. Стигна до върха, измъкна заключените си с белезниците ръце и леко скочи на пода.

— Има ли някой?

— Не… Къде си се научила на това?

— Наблюдавай вратата.

Дженифър седна отново до кола, все едно още беше прикована към него.

— Още ли няма никой?

— Няма.

— Някое от онези хлапета трябва да се появи — каза Дженифър. — Скоро.

Навън Самбука произнасяше реч — крещеше кратки фрази, на които тълпата отговаряше с викове. Водачът им ги подгряваше, насъскваше ги.

Брадли се беше свил в ембрионална поза и плачеше тихо.

Влязоха двама мъже, много по-възрастни от момчетата. Развързаха го. Изправиха го. Хванаха въжетата и го поведоха навън.

След миг тълпата изрева.

ПАВУТУ

Четвъртък, 14 октомври

12:02

— Хей, сладурче — каза Дженифър, когато едно момче подаде глава през вратата, и му се ухили. — Харесва ли ти това, което виждаш, сладък? — И размърда многозначително задник.

Отначало момчето я изгледа подозрително, но после влезе. Беше по-голямо от другите, може би на четиринайсет или петнайсет, и по-едро. Носеше пушка и нож, затъкнат в колана.

— Искаш ли да се позабавляваме малко? Ще ме пуснеш ли? — каза Дженифър и се усмихна, после нацупи устнички. — Разбираш ли ме? Ръцете ме болят, бебчо. Искаш ли да се позабавляваме?

Той се изсмя гърлено. Приближи се и й разтвори краката, после клекна пред нея.

— О, първо ме пусни, моля те…

— Не мери — каза той, като се смееше и клатеше глава. Знаеше, че може да я обладае, както е прикована към кола. Коленичил беше между краката й и се опитваше да си смъкне гащите, но с пушката в ръка му беше трудно, затова я остави настрана.

Случилото се след това стана много бързо. Дженифър изви гръб и изрита нагоре, удари хлапето под брадичката и главата му отхвръкна назад. Тя продължи, без да спира, сви се на топка, прокара ръце под дупето и после през краката си, така че ръцете й да са пред, а не зад нея, и когато хлапето се надигна, го удари с две ръце отстрани по главата. Той се срина на колене. Тя се хвърли отгоре му, събори го и заби главата му в пода. После измъкна ножа от колана му и му преряза гърлото.