Състояние на страх

— Жон! Жон! Моля те, Жон!

— Съжалявам, Хенри. — Кенър дръпна лоста и хеликоптерът започна да се издига. Не бяха се издигнали и на седем метра, когато от джунглата излязоха десетина мъже и започнаха да стрелят с пушки по хеликоптера. Кенър зави над океана на север, отдалечавайки се от острова. Всички извиха вратове да погледнат назад — Хенри стоеше самотен на скалния пръст. Неколцина от мъжете тичаха към него. Той моментално вдигна ръце.

— Лайно дребно — каза Брадли. — Можеше да ни убие всичките.

— И още може — каза Кенър.

Летяха на север над открити води.

— И какво ще правим сега? — попита Сара. — Ще кацнем от другата страна на залива ли?

— Не — каза Кенър. — Те точно това очакват да направим.

— Тогава…

— Ще изчакаме няколко минути и ще се върнем от западната му страна, точно като преди.

— И те няма да се сетят?

— Може и да се сетят. Ще кацнем на друго място.

— По-далеч от залива?

— Не. По-близо.

— Онези от ПОФ няма ли да ни чуят?

— Няма значение. И без това вече знаят, че идваме.

Отзад Санжонг вече ровеше в щайгите. И изведнъж замря.

— Лоши новини.

— Какво?

— Няма оръжие. Има муниции, но не и оръжие.

— Копеленцето му гадно! — изсъска Брадли.

— Какво ще правим сега? — попита Сара.

— Продължаваме по план — каза Кенър.

Обърна хеликоптера, като почти забърса водата, и пое назад към Гареда.

РЕЗОЛЮШЪН

Четвъртък, 14 октомври

09:48

Западната дъга на Резолюшън Бей представляваше хълмист, покрит с джунгла гръбнак, който се вдаваше в океана, завършвайки с каменист връх. Другият край на гръбнака се заравняваше постепенно в скалисто плато на петнайсетина метра над плажа, който се извиваше на запад. Платото беше защитено от високи дървета с надвиснали корони.

Точно там стоеше сега хеликоптерът, покрит с камуфлажен брезент, с добър изглед към плажа долу. Евънс хвърли поглед към него с надеждата, че машината ще се слее с пейзажа, но в действителност тя изпъкваше съвсем ясно, особено като я гледаш отгоре. Групата им вече беше на петнайсет и повече метра над хеликоптера — катереха се с мъка през джунглата, издигаща се стръмно от плажа. Много беше трудно. Изкачваха се в колона по един и трябваше да внимават, защото земята беше разкаляна. Брадли вече се беше спънал веднъж и в резултат се плъзна десетина метра надолу. Цялата му лява страна беше покрита с черна кал. Евънс видя и една тлъста пиявица на тила му, но реши, че моментът не е подходящ да му каже.

Никой не говореше. Шестчленният им екип се изкачваше мълчаливо, опитваха се да вдигат възможно по-малко шум. Усилията им обаче не даваха особени резултати, защото разни съчки пукаха под краката им, а тънките клонки се чупеха в ръцете им, опитаха ли да се издърпат с тяхна помощ нагоре.

Кенър беше някъде далеч напред, подбираше пътя. Евънс дори не го виждаше. Санжонг беше най-отзад. На рамото му висеше пушка — беше я донесъл със себе си в малко куфарче и я сглоби още в хеликоптера. Кенър имаше пистолет. Останалите бяха невъоръжени.

Въздухът беше неподвижен, влажен и толкова горещ, че ти изпиваше мозъка. Джунглата жужеше от неспирния хор на милиони насекоми. Едва бяха преполовили склона, когато започна да вали, отначало леко, а после се изсипа истински тропически порой. За броени минути подгизнаха до кости. По склона се лееше вода. Стана още по-хлъзгаво.

Вече бяха на седемдесет метра над плажа и перспективата да се подхлъзнеш и да се търколиш надолу видимо изнервяше всички. Питър вдигна поглед към Сара, която беше точно пред него в колоната. Движеше се с обичайната си пъргавина и изящество. Все едно танцуваше по проклетия баир.

Имаше моменти, помисли си той, докато пуфтеше от умора, когато наистина я мразеше.

А и Дженифър — пред Сара, — и тя се катереше със същата лекота. Почти не посягаше към ниските клони на дърветата, с които Евънс си помагаше непрекъснато, макар да изтръпваше от страх всеки път, когато пръстите му се плъзнеха по покритата с мъх кора. Евънс си помисли, че изглежда прекалено добра в това упражнение, прекалено опитна. Катереше се по този коварен склон сред джунглата и излъчваше някакво безразличие, сякаш е очаквала да се сблъска точно с това. Такова отношение можеше да се очаква от един армейски рейнджър или от член на елитна част — някой корав, опитен, подготвен мъжага. А не от една адвокатка. Определено не от адвокатка. Но пък нали беше племенница на Кенър.

Пред нея се катереше Брадли с пиявицата на врата. Мърмореше си под нос, псуваше и сумтеше на всяка стъпка. Накрая Дженифър го удари по гърба и сложи пръст на устните си в знак да мълчи. Брадли кимна и макар и неохотно, последва съвета й и повече не се обади.

На приблизително сто метра височина усетиха лек повей на бриз и малко след това излязоха на билото. Листакът беше толкова гъст, че заливът долу не се виждаше, но ясно се чуваха виковете на работещи мъже и пресекливото ръмжене на машини. За кратко прозвуча някакво електронно жужене, звук, който започна тихо, бързо се засили и след няколко секунди сякаш буквално изпълни въздуха. Евънс усети болка в ушите.

А после изведнъж спря.

Евънс погледна Кенър.