Състояние на страх

— Тава! Тава! — каза хлапето и му направи знак да стане. Брадли не реагира и хлапето го ритна пак. — Тава!

Сара се приближи и помогна на Брадли да се изправи. Той кашляше. Сара постъпи умно и не каза нищо.

— О, тобра мари

 — каза хлапето, после я избута далеч от Брадли. — Тава!

Но когато поеха бавно напред, едно от хлапетата се приближи до Брадли и стисна ръката му отзад, малко над лакътя. И се засмя.

— Гусно!

Евънс изтръпна, когато със закъснение осмисли думите. Тези момчета говореха на някакъв вариант на английския. Можеше да ги разбере, ако помислеше малко и си повтореше думите наум. „Топра мари“ беше „добра Мари“. Може би „Мари“ беше думата за жена. „Тава“ беше „ставай“.

А „гусно“ означаваше „вкусно“.

Вървяха в колона по един през джунглата, хлапетата покрай тях. Кенър беше отпред, после Тед, чиято глава кървеше, Сара и Дженифър. После Евънс.

Евънс хвърли поглед през рамо.

Санжонг не беше зад него.

Видя само още едно хлапе с пушка.

— Тава! Тава!

Хлапето размаха заплашително пушката си.

Евънс бързо се обърна и тръгна напред.

Имаше нещо смразяващо в това деца да ги подкарват като стадо. Само дето тези не бяха деца. Не можеше да се сбърка студенината в очите им. Бяха видели много за краткия си живот. Живееха в друг свят. Много различен от света на Евънс.

Сега обаче той се беше озовал в техния.

Напред и нагоре видя два джипа отстрани на кален път.

Погледна си часовника. Десет.

Оставаха седем часа.

Но това вече не изглеждаше толкова важно.

Хлапетата ги натикаха в джиповете и ги подкараха по калния път в тъмната и незнайна вътрешност на джунглата.

ПАВУТУ

Четвъртък, 14 октомври

11:02

Имаше моменти, когато на Сара наистина й се искаше да не е жена. Точно такъв беше моментът, когато ги докараха в калното село Павуту, бунтовническата крепост, в каросерията на открития джип. Селото изглеждаше населено почти само с мъже, които се стекоха с крясъци да видят кого са докарали. Но имаше и жени все пак, включително възрастни, които зяпаха ръста и косата й, а после се приближаваха и я ръчкаха с пръсти, сякаш да се убедят, че е истинска.

Дженифър, която беше по-ниска и по-мургава, стоеше до нея и не привличаше ничие внимание. Подкараха ги заедно към една от големите тръстикови къщи. Вътре имаше нещо като голяма централна стая, висока три етажа. Имаше и дървена стълба, водеща към серия вътрешни площадки до върха, където имаше нещо като висяща пътека и наблюдателна зона. В центъра на стаята гореше огън и до него седеше едър мъж с бледа кожа и тъмна брада. Беше с тъмни очила и с нещо като барета с ямайското знаме.

Това, изглежда, беше Самбука. Изтикаха ги пред него и той им се захили похотливо, но на Сара веднага й стана ясно — а тя имаше безпогрешен усет за тези неща, — че мъжът не се интересува от тях. Интересуваше се от Тед и от Питър. Кенър бе огледан набързо и с безразличие.

— Убиго.

Изтикаха Кенър през вратата с прикладите на пушките си, явно зарадвани от перспективата да го екзекутират.

— Не сеа — изръмжа Самбука. — Озат.

Сара си преведе с известно закъснение. Не сега. Отзад. Което сигурно означаваше по-късно. Значи Кенър бе получил отсрочка, поне за известно време.

Самбука се обърна и изгледа другите в стаята.

— Мерии — каза той и махна безразлично с ръка. — Качитсе мери озат.

Сара остана с ясното впечатление — по ухилените физиономии на момчетата, — че току-що им е било дадено разрешение да правят каквото си поискат с двете жени. Качете им се. Отведоха ги в някаква задна стая.

Сара запази самообладание. Естествено разбираше, че са в беда. Но не още. Забелязваше, че Дженифър никак не изглежда притеснена. Лицето й беше съвсем спокойно и безразлично, сякаш отиваше на коктейл.

В пръстения под бяха забити два кола. Едното хлапе извади белезници и прикова Дженифър към единия, с ръце зад гърба й. После направи същото със Сара, на другия кол. После друго хлапе протегна ръка и стисна силно Сара за едната гърда, усмихна се вещо и излезе.

— Очарователно — каза Дженифър, когато останаха сами. — Добре ли си?

— Засега да. — Някъде отвън започнаха да бият барабани.

— Добре — каза Дженифър. — Още не е свършило.

— Санжонг…

— Да.

— Но ние минахме голямо разстояние с джиповете.

— Поне две-три мили. Опитах да видя километража, но беше зацапан с кал. Но пеша, дори да тича, ще му отнеме известно време.

— Той има пушка.

— Да.

— Можеш ли да се освободиш?

Дженифър поклати глава.

— Много са стегнати.

През отворената врата видяха как повеждат Брадли и Евънс към друга стая. Зърнаха ги само за миг. След малко ги последва и Кенър. Той погледна към тяхната стая — отправи им, както се стори на Сара, многозначителен поглед.

Но може да беше и само плод на въображението й.

Дженифър седна на голата земя, облегна се на кола и каза:

— По-добре седни. Нощта ще е дълга.

Сара последва съвета й.

След малко едно момче погледна в стаята им и видя, че са седнали. Влезе, огледа белезниците им и пак си излезе.