Състояние на страх

Обикновено я прикрепваха за помощник на най-добрия младши служител във фирмата, защото се смяташе, че работата на един наистина добър адвокат не би пострадала от честите й отсъствия. Евънс от години се опитваше да се отърве от нея. Бяха му обещали нова помощничка догодина.

— Съжалявам, че не се чувстваш добре — каза той, както се очакваше от него. Човек трябваше да се включи в преструвките й.

— Стомашно неразположение — каза тя. — Ще трябва да ида на лекар.

— Днес ли ще ходиш?

— Ами, сега ще си запиша час…

— Добре.

— Но исках да ти кажа, че току-що обявиха голямо съвещание за вдругиден. В девет в голямата конферентна зала.

— О?

— Господин Мортън току-що се обади. Явно ще присъстват десет или дванайсет души.

— Знаеш ли кои?

— Не. Не казаха.

Евънс за пореден път си помисли колко всъщност безполезна помощничка е и повтори:

— Добре.

— И не забравяй, че другата седмица имаш явяване в съда заради онова с дъщерята на Мортън. Този път в Пасадена, а не в центъра. И Марго Лейн се обади за иска си заради мерцедеса. А онзи BMW дилър още иска да действаме.

— Все още иска да съди църквата?

— Обажда се през ден.

— Добре. Това ли е?

— Не, има още десетина неща. Ще се опитам да ти оставя списъка на бюрото, ако се чувствам достатъчно добре…

Което означаваше, че няма да го направи.

— Добре — каза той за кой ли път.

— Ще идваш ли насам?

— Не, късно е вече. Трябва да поспя.

— Значи ще се видим утре.

Беше гладен. В хладилника нямаше нищо за ядене освен кофичка кисело мляко с неопределена възраст, връзка повяхнала целина и пълна до половината бутилка вино, останала от последната му среща преди приблизително две седмици. Виждал се бе с едно момиче, Каръл, колежка от друга адвокатска кантора. Бяха се запознали във фитнеса. Връзката им беше непостоянна и хилава — и двамата бяха много заети, а и интересът им един към друг не беше нищо особено, честно казано. Виждаха се един-два пъти седмично, правеха страстен секс, а после един от двамата се оправдаваше с ранна среща на следващия ден и си тръгваше. Понякога ходеха и на ресторант, но по-скоро рядко. Никой от двамата не искаше да отдели нужното за това време.

Отиде в дневната да прослуша телефонния секретар. Нямаше съобщения от Каръл, затова пък имаше едно от Джанис, друго момиче, с което се виждаше понякога.

Джанис беше инструкторка във фитнес салон и имаше класическо лосанжелиско тяло — със съвършени пропорции и твърдо като камък. За Джанис сексът беше спортно мероприятие, включващо многобройни стаи, дивани и столове: след това Евънс винаги изпитваше чувство за малоценност, сякаш процентното съдържание на телесните му тлъстини не е достатъчно ниско за нейния стандарт. Но продължаваше да се вижда с нея, понеже се чувстваше някак горд, че може да има момиче с нейната външност, нищо че сексът не беше от най-добрите. А и тя с желание се отзоваваше на поканите му. Имаше си приятел, доста по-възрастен от нея, продуцент в една новинарска кабеларка, но той често отсъстваше от града и тогава тя се изнервяше.

Джанис беше оставила съобщение предната вечер. Евънс не си направи труда да й се обади. С Джанис нещата се организираха на момента — или тази вечер, или забрави.

Преди Джанис и Каръл беше имало други жени, повече или по-малко същите. Каза си, че има нужда от по-удовлетворителна връзка. Нещо по-сериозно, по-зряло. Но беше много зает и приемаше нещата както дойдат.

А в момента беше гладен.

Слезе при колата и подкара към най-близката закусвалня — правеха хубави хамбургери и го познаваха. Поръча си двоен чийзбургер и ягодов шейк.

Върна се вкъщи с намерението да си легне. После се сети, че трябва да се обади на Мортън.

— Добре, че се обади — каза Мортън. — Тъкмо преглеждах някои неща със… преглеждах някои неща. Докъде сме стигнали с даренията ми за НФПР? С иска на вануту и така нататък?

— Не знам — каза Евънс. — Документите са съставени и подписани, но мисля, че още не са преведени никакви пари.

— Това е добре. Искам да забавиш плащанията.

— Добре, няма проблем.

— Само за известно време.

— Добре.

— Не е нужно да го съобщаваме на НФПР.

— Да, разбира се.

— Добре.

Евънс затвори и отиде в спалнята да се съблече. Телефонът зазвъня отново.

Беше Джанис. Фитнес инструкторката.

— Хей — каза тя. — Сетих се за теб и се чудех какво правиш.

— В интерес на истината, тъкмо си лягах.

— О? Доста е рано за лягане.

— Тъкмо се прибрах от Исландия.

— И сигурно си уморен.

— Е — каза той. — Не чак толкова уморен.

— Искаш ли компания?

— Да.

Тя си изкиска и затвори.

БЕВЪРЛИ ХИЛС

Вторник, 24 август

06:04

Евънс се събуди от нечие тежко ритмично дишане. Протегна ръка към другата половина на леглото, но Джанис не беше там. Половинката й още беше топла. Той надигна глава с прозявка. На меката утринна светлина видя един строен, съвършено оформен крак да се вдига над долната табла на леглото, последван след миг и от втория. Двата крака бавно се спуснаха към пода. Издишване. После пак потеглиха нагоре.

— Джанис — попита той, — какво правиш?