Състояние на страх

Влязоха в къщата. Дневната на Мортън гледаше към градината отзад. Беше декорирана с азиатски антики, включително голяма каменна глава от Камбоджа; На дивана, с изправени гърбове, седяха двама мъже. Единият беше среден на ръст американец с къса сива коса и очила. Другият беше много мургав, стегнат и много красив въпреки тънкия белег, който се спускаше по цялата дължина на лицето му до лявото ухо. Бяха облечени с памучни панталони и леки спортни сака. И двамата седяха на ръба на дивана, нащрек, сякаш всеки миг можеха да скочат.

— Приличат на военни, нали? — измърмори Мортън.

Двамата мъже се изправиха.

— Господин Мортън, аз съм Джон Кенър от МТИ, а това е моят колега Санжонг Тапа. Дипломант от Мастанг. В Непал.

— А това е моят колега — каза Мортън — Питър Евънс.

Здрависаха се поред. Кенър стискаше здраво. Санжонг Тапа кимаше леко при всяко ръкостискане. Говореше тихо, с британски акцент.

— Приятно ми е.

— Не ви очаквах толкова скоро — каза Мортън.

— Работим бързо.

— Това и аз го виждам. За какво става въпрос?

— Боя се, че имаме нужда от помощта ви, господин Мортън. — Кенър се усмихна любезно на Евънс и Сара. — И за жалост, разговорът ни е поверителен.

— Господин Евънс е мой адвокат — каза Мортън, — а от помощничката си тайни нямам…

— Сигурен съм, че е така — каза Кенър. — Можете да споделите с тях казаното, когато решите. Но сега трябва да разговаряме с вас насаме.

— Ако нямате нищо против, бих искал да видя някакви документи за самоличност — каза Евънс.

— Разбира се — каза Кенър. И двамата мъже извадиха портфейлите си. Показаха му шофьорска книжка, издадена в щата Масачузетс, служебна карта от МТИ и паспорти. После му подадоха и визитки.

Джон Кенър

Център за анализ на риска

Масачузетски технологичен институт

Авеню „Масачузетс“, №454

Кеймбридж, МА 02138

Санжонг Тапа

Научен сътрудник

Катедра по геоекологично инженерство

Сграда 4-С 323

Масачузетски технологичен институт

Кеймбридж, МА 02138

Имаше телефонни номера, факс, имейл. Всичко изглеждаше редовно.

— А сега, ако двамата с госпожица Джоунс ни извините… — каза Кенър.

Бяха вън, в коридора, и гледаха към дневната през големите стъклени врати. Мортън седеше на едното канапе, Кенър и Санжонг — на другото. Говореха тихо. Всъщност, ако питаха Евънс, разговорът по нищо не се различаваше от безкрайните разговори с молби за инвестиции, които Мортън трябваше да понася.

Евънс вдигна телефона в коридора и набра един номер.

— Център за анализ на риска — отвърна някаква жена в другия край на линията.

— Кабинетът на професор Кенър, ако обичате.

— Един момент. — Прищракване. Друг глас. — Център за анализ на риска. Кабинетът на професор Кенър.

— Добър ден — каза Евънс. — Казвам се Питър Евънс и търся професор Кенър.

— Съжалявам, не е в кабинета си.

— Знаете ли къде е?

— Професор Кенър е в продължителен отпуск.

— Важно е да се свържа с него — каза Евънс. — Знаете ли как мога да го направя?

— Е, това не би трябвало да е трудно, щом сте в Лос Анджелис, защото и той е там.

Значи на дисплея на телефона й бе излязъл номерът, от който се обаждаше Евънс. Мислеше, че Мортън е блокирал тази опция на домашните си телефони. Или пък секретарката в Масачузетс си имаше начин да заобиколи блокировката.

— Ами — продължи Евънс, — бихте ли ми казали тогава…

— Съжалявам, господин Евънс, но не мога да ви помогна.

Щрак.

— Защо се обади? — попита Сара.

Преди Евънс да е отговорил, в дневната иззвъня мобилен телефон и Кенър бръкна в джоба си. Разговорът беше съвсем кратък. После Кенър се обърна, погледна към Евънс и му махна.

— Обадили са се от кабинета му? — попита Сара.

— Така изглежда.

— Значи това наистина е професор Кенър.

— Май да — каза Евънс. — А нас ни изгониха.

— Хайде — каза Сара. — Ще те хвърля до вас.

Минаха покрай отворения гараж — фераритата лъщяха на слънцето. Мортън имаше пет ферарита — сред тях едно „Корса“ от 1947, едно „Теста росса“ от 1956 и едно „Калифорния“ от 1959, всяко на стойност повече от един милион долара. Евънс знаеше това, защото преглеждаше застраховката им всеки път, когато Мортън си купеше ново. В другия край на редицата беше черното открито порше на Сара. Тя го изкара на задна от гаража и Евънс се качи до нея.

Дори и по лосанжелиските стандарти Сара Джоунс беше изключително красива. Висока, с меден тен, дълга до раменете руса коса, сини очи, съвършени черти, много бели зъби. Беше атлетична по небрежния калифорнийски начин и обикновено идваше на работа в екип за джогинг или с къса поличка за тенис. Играеше голф и тенис, гмуркаше се, караше планински велосипед, ски, сноуборд и бог знае още какво. Евънс се чувстваше уморен само при мисълта за толкова спортуване.