Състояние на страх

Но знаеше, че Сара си има и проблеми. Беше най-малкото дете на богато семейство от Сан Франциско — баща й беше влиятелен адвокат с политическа кариера; майка й на младини била известен модел. По-големите братя и сестри на Сара бяха щастливо женени, всичките успели в кариерата си, и всички очакваха от нея да тръгне по стъпките им. За нея обаче колективният успех на семейството й беше тежест.

Евънс винаги се беше чудил защо е избрала да работи за Мортън, също влиятелен и богат човек. И защо изобщо е дошла в Лос Анджелис, след като семейството й смяташе всеки адрес южно от Бей Бридж за безнадеждно безвкусен. Тя обаче беше добра в работата си и изключително лоялна към Мортън. А и както Джордж често казваше, присъствието й носеше естетическа наслада. С последното бяха съгласни и актьорите и знаменитостите, които посещаваха партитата на Мортън — Сара беше излизала с неколцина от тях. Което допълнително гневеше семейството й.

Понякога Евънс се чудеше дали всичко това не е бунт от страна на Сара. Също като шофирането й — тя караше бързо, почти безразсъдно.

— В офиса ли искаш да те оставя, или в апартамента ти?

— В апартамента — каза той. — Трябва да си взема колата.

Тя кимна, изпревари един мерцедес, после зави рязко наляво в една пресечка. Евънс си пое дълбоко дъх.

— Слушай — каза тя. — Знаеш ли какво е „мрежова война“?

— Какво? — Не беше сигурен, че я е чул през воя на вятъра.

— Мрежова война.

— Не — каза той. — Защо?

— Чух ги да си говорят за това, преди да пристигнете. Кенър и онзи, Санжонг.

Евънс поклати глава.

— Нищо не ми говори. Сигурна ли си, че си ги чула добре?

— Възможно е да греша. — Тя пресече Сънсет на жълто и мина на по-ниска предавка, навлизайки в Бевърли. — Още ли живееш на Роксбъри?

Той й каза, че да, още живее там. Погледна дългите й крака, които се подаваха под късата бяла поличка.

— С кого щеше да играеш тенис?

— Едва ли го познаваш.

— Не е, ъъъ…

— Не. Това приключи.

— Разбирам.

— Сериозно ти говоря, приключи.

— Добре де. Чух те.

— Вие адвокатите до един сте подозрителни копелета.

— Значи играеш тенис с някой адвокат, така ли?

— Не, не е адвокат. Не играя с адвокати.

— А какво правиш с тях?

— Колкото се може по-малко. Като с всички останали.

— Жалко.

— Като изключим теб, разбира се — каза тя и го дари с ослепителна усмивка.

Ускори рязко и двигателят изрева.

Питър Евънс живееше в една от сравнително старите кооперации на Роксбъри Драйв в подножието на Бевърли Хилс. В сградата му, точно срещу парка Поксбъри, имаше четири апартамента. Паркът беше хубав, обширен и зелен, винаги пълен с хора. И сега видя бавачки от латиноамерикански произход — бъбреха си на групички, докато наглеждаха децата на богаташите; имаше и неколцина възрастни, излезли на слънце. Малко встрани една работеща майка в бизнес костюм обядваше навън, за да се види с децата си.

Колата спря с рязко скърцане на спирачки.

— Пристигнахме.

— Благодаря — каза той, докато слизаше.

— Не е ли време да се преместиш? Живееш тук от пет години.

— Прекалено съм зает, за да се местя.

— Ключовете ти в теб ли са?

— Да. Но винаги оставям резервен под изтривалката. — Бръкна в джоба си и издрънча с ключовете. — Всичко е наред.

— Чао тогава. — Тя натисна газта, гумите изпищяха на завоя и поршето се скри от погледа му.

Евънс прекоси малкия, потънал в слънце вътрешен двор и се качи по стълбите до апартамента си на втория етаж. Както винаги, Сара беше успяла да му разбърка мозъка. Беше много красива и много обичаше да флиртува. Неизменно оставяше у него впечатлението, че държи мъжете настрана, като нарушава душевното им равновесие. Поне неговото равновесие нарушаваше. Никога не беше сигурен дали очаква от него да я покани на среща, или не. Но като се имаха предвид отношенията му с Мортън, идеята не беше добра. Никога не би го направил.

Щом влезе в апартамента, телефонът започна да звъни. Беше Хедър, помощничката му. Щяла да си тръгне рано, защото не се чувствала добре. Хедър често не се чувстваше добре следобед, точно навреме, за да изпревари задръстванията в пиковия час. Освен това редовно се обаждаше да каже, че е болна — в петъците и понеделниците. И въпреки това фирмата показваше учудваща неохота да я уволни — тя работеше в нея от години.

Някои казваха, че навремето имала връзка с Брус Блак, партньора-основател на кантората, и че оттогава той живеел в постоянен ужас, че съпругата му ще разбере, а всичките им пари били нейни. Други твърдяха, че Хедър ходела с друг от партньорите, без да се споменават имена. Трета версия гласеше, че при преместването на фирмата от един небостъргач в друг в Сенчъри Сити Хедър попаднала на някакви уличаващи документи и им направила копия.

Евънс подозираше, че истината е по-проста — а именно, че Хедър е умна жена, работила във фирмата достатъчно дълго, за да познава в детайли трудовото законодателство и множеството дела за неправомерни уволнения, и е в състояние да прецени съвсем точно честите си отсъствия спрямо разноските и неприятностите, които би си навлякла фирмата, ако я уволни. И по този начин работеше около трийсет седмици на година.