Състояние на страх

— Не — каза Евънс. — Съжалявам. Има ли нещо общо с екологията?

— Възможно е. Виж какво можеш да разбереш.

Евънс се обърна към лаптопа до седалката си и го отвори. Имаше сателитна връзка с интернет. Той затрака по клавиатурата.

След няколко минути вече гледаше снимката на атлетичен на вид мъж с преждевременно посивяла коса и очила с тежки рогови рамки. Биографичните бележки бяха кратки. Евънс ги прочете на глас:

— Ричард Джон Кенър, преподавател по геоекологично инженерство.

— Каквото и да означава това — каза Мортън.

— На трийсет и девет. Двайсетгодишен защитава докторат по гражданско инженерство в Калифорнийския технологичен институт. На тема почвената ерозия в Непал. За една бройка не успява на квалификациите за олимпийския отбор по ски. Бакалавърска степен от правния факултет на Харвард. Следващите четири години е на правителствена работа. Министерство на вътрешните работи, отдел по политически анализи. Научен съветник на Междуправителствената преговорна комисия. Хобито му е планинско катерене — обявяват го за загинал на връх Ная Канга в Непал, но не бил. Опитал се да изкачи К2, но се отказал заради лошото време.

— К2 — каза Мортън. — Това не беше ли най-опасният връх?

— Нещо такова. Изглежда, е сериозен катерач. Както и да е, след това постъпва в Масачузетския технологичен, където постига забележителни успехи. Асистент през деветдесет и трета. Ръководител на университетския център за анализ на риска през деветдесет и пета. Ръководител катедра през деветдесет и шеста. Консултант на Агенцията за защита на околната среда, на министерство на вътрешните работи, на министерство на отбраната, на правителството на Непал и на Бог знае какво друго. Доста корпорации също. От 2002-ра в творчески отпуск.

— Което значи?

— Пише само, че е в отпуск.

— През последните две години? — Мортън стана и погледна над рамото на Евънс. — Не ми харесва. Прави страхотна кариера в МТИ, излиза в отпуск и не се връща. Мислиш ли, че си е навлякъл неприятности?

— Не знам. Но… — Евънс пресмяташе датите. — Защитил е докторска степен в калифорнийския технологичен, когато е бил на двайсет. Завършил е бакалавърската програма в Харвард за две вместо за три години. Станал е преподавател в МТИ на двайсет и осем…

— Добре де, добре, умен е — каза Мортън. — Обаче искам да знам защо е излязъл в отпуск. И защо е във Ванкувър?

— Във Ванкувър ли?

— Обадил се е на Сара от Ванкувър.

— Иска да се срещне с мен.

— Ами — каза Евънс — в такъв случай май ще е по-добре да се срещнете.

— И ще го направя — каза Мортън. — Но какво според теб иска?

— Нямам представа. Финансиране? Проект?

— Сара каза, че искал срещата да е поверителна. Не искал никой друг да узнава за нея.

— Е, това не е трудно. Все пак си на самолет.

— Не — каза Мортън и посочи с палец през рамо. — Изрично е споменал, че не иска Дрейк да бъде уведомяван.

— Може би ще е по-добре и аз да присъствам на срещата ви — каза Евънс.

— Да — отвърна Мортън. — Май ще е по-добре.

ЛОС АНДЖЕЛИС

Понеделник, 23 август

16:09

Железните порти се отвориха и колата потегли по сенчестата алея към къщата. Намираше се на Холмби Хилс, най-богаташката част на Бевърли Хилс. Тук живееха милиардерите, в имения, скрити от улицата зад високи порти и гъста растителност. В тази част на града охранителните камери бяха боядисани в зелено и монтирани така, че да не се набиват на очи.

Къщата се появи пред погледа — вила в средиземноморски стил с цвят на сметана, достатъчно голяма за десетчленно семейство. Колата спря и Евънс, който тъкмо бе приключил разговора си с кантората, затвори мобилния си телефон и слезе.

Птици чуруликаха в дърветата, миришеше на гардения и жасмин. Едно колибри висеше до лилавата бугенвилия при гаража. „Типична калифорнийска гледка“, помисли си Евънс. Самият той беше отраснал в Кънектикът, учил беше в Бостън — и дори след пет години тук Калифорния все още му се струваше екзотично място.

Видя, че и друга кола е паркирана пред къщата — тъмносив седан. С правителствени номера.

От входната врата излезе помощничката на Мортън Сара Джоунс, висока руса жена на трийсетина години, великолепна като филмова звезда. Беше облечена с бяла поличка за тенис и розово потниче, косата й бе прибрана в конска опашка. Мортън я целуна по бузата.

— Ще играеш ли днес?

— Възнамерявах. Но шефовете все ти създават работа. — Здрависа се с Евънс и отново се обърна към Мортън: — Добре ли пътува?

— Чудно. Дрейк обаче е ужасен. И не пие, нито капка. Започва да ми писва от него.

Мортън тръгна към вратата и Сара каза:

— Вече са тук, между другото.

— Кои?

— Професор Кенър. И още един мъж. Чужденец.

— Така ли? Ти не им ли каза, че трябва да…

— Да си уговорят среща? Да, казах им. Те, изглежда, смятат, че това не се отнася за тях. Просто седнаха и казаха, че ще почакат.

— Трябваше да ми се обадиш…

— Дойдоха преди пет минути.

— Хм. Добре. — Той се обърна към Евънс. — Ела, Питър.