Състояние на страх

— Ще се върнат. Искам да ти покажа нещо — каза тя. Извади палка с прикрепено към нея електронно отчитащо устройство и я прокара покрай тялото му като при проверка на летище. Посочи левия му джоб. — Изпразни го.

В джоба му бяха само ключовете за колата. Той ги остави на масичката. Сара прокарваше палката по гърдите му, по сакото. Посочи десния джоб на сакото и му даде знак да го изпразни.

— Защо го правиш? — попита той.

Тя само поклати глава и не каза нищо.

Той измъкна една монета и я остави на барплота.

Тя махна с ръка — нещо друго?

Той бръкна отново. Нищо.

Тя прокара палката над ключовете за колата. На верижката имаше пластмасов квадрат, който отключваше вратата при шофьора. Тя го насили с върха на джобно ножче.

— Виж какво…

Квадратът се отвори. Вътре имаше някакви електронни вериги и малка батерия, като за часовник. Сара измъкна миниатюрен чип, малко по-голям от върха на молив.

— Бинго!

— Сара, това са глупости!

Тя пусна чипа в чаша с вода. После насочи вниманието си към монетата. Разгледа я подробно, после я натисна, все едно разчупва питка. За изненада на Евънс, монетата се счупи на две — и вътре имаше електроника.

Тя пусна и монетата в чашата.

— Къде ти е колата?

— Отпред.

— Нея можем да проверим и по-късно.

— Какво става?

— Хората от охранителната фирма откриха бръмбари по мен — каза тя. — И из цялата къща. Предполагат, че точно това е била целта на обира — да заложат бръмбарите. Видя, че ти също имаш бръмбари.

Той се огледа.

— Сега къщата чиста ли е?

— Преслушаха всяко ъгълче и уж я почистиха. Намериха над десет бръмбара. Сега би трябвало да е наред.

Седнаха един до друг на дивана.

— Който и да прави всичко това, явно си мисли, че знаем нещо — каза тя. — И започвам да си мисля, че е прав.

Евънс й каза за списъка на Мортън.

— Купил си е списък?

— Така каза.

— Каза ли що за списък е?

— Не. Тъкмо щеше да ми каже, но го прекъснаха, а след това…

— И не ти е казал нищо повече, когато сте били само двамата?

— Не си спомням нищо особено.

— В самолета?

— Не…

— На масата, по време на вечерята?

— Май не, не.

— Докато вървяхте към колата му?

— Не, той пееше. Направо потънах в земята, честно да ти кажа. А после се качи в колата и… Чакай малко. — Евънс изправи гръб. — Наистина каза нещо странно.

— Какво?

— Някаква будистка поговорка. Каза ми да я запомня.

— Каква поговорка?

— Не помня — каза Евънс. — Поне не дословно. Нещо като „Всичко, което е важно, е близо до мястото, където седи Буда“.

— Джордж не се интересуваше от будизъм — каза Сара. — Защо ще ти казва такова нещо?

— Всичко, което е важно, е близо до мястото, където седи Буда — повтори Евънс.

Гледаше напред, право към аудио-визуалната стая, съседна на дневната.

— Сара…

Право пред тях, под изкусно насочено осветление, имаше голяма дървена скулптура на седящия Буда. От четиринайсети век.

Евънс стана и влезе в аудио-визуалната стая. Сара го последва. Скулптурата беше висока метър и двайсет, повдигната върху пиедестал. Евънс я заобиколи и застана зад нея.

— Мислиш ли? — попита Сара.

— Възможно е.

Прокара пръсти по основата на статуята. Имаше тясна празнина там, точно под кръстосаните крака, но той не напипваше нищо. Клекна да погледне — нищо. На места дървото се беше пропукало, но и там нямаше нищо.

— Може би ако преместим основата? — предложи Евънс.

— Тя е на колелца — каза Сара.

Плъзнаха я встрани, но отдолу имаше само бял килим.

Евънс въздъхна.

— Да има други Буди из къщата? — попита той и се заоглежда.

Сара беше коленичила.

— Питър…

— Какво?

— Виж.

Той клекна до нея. Между основата на пиедестала и пода имаше приблизително двусантиметрова пролука. И точно в тази пролука се виждаше ъгълчето на плик, прикрепен към долната стена на пиедестала.

— Проклет да съм!

— Това е плик!

Тя бръкна да го извади.

— Стигаш ли го?

— Аз… май да… готово!

Беше служебен плик, запечатан и ненадписан.

— Сигурно за това е цялата работа — каза Сара развълнувано. — Питър, май го намерихме!

Лампите угаснаха и къщата потъна в мрак.

Двамата скочиха.

— Какво стана? — попита Евънс.

— Спокойно — каза Сара. — Резервният генератор ще се включи всеки момент.

— Всъщност няма — обади се глас от тъмнината.

Две мощни фенерчета светнаха право в лицата им. Евънс примижа. Сара вдигна ръка да прикрие очите си.

— Бихте ли ми дали плика? — каза гласът.

— Няма — каза Сара.

Чу се металическо изщракване, като от свален предпазител.

— Ще вземем плика — каза гласът. — По един или друг начин.

— Няма — повтори Сара.

Застанал до нея, Евънс прошепна:

— Сара…

— Млъкни, Питър. Няма да им го дам.

— Ще стреляме, ако се наложи — каза гласът.

— Сара, дай им шибания плик — каза Евънс.

— Да си го вземат — предизвикателно рече Сара.

— Сара…

— Кучка! — изкрещя гласът и се чу изстрел. Евънс попадна в хаос и мрак. Нов крясък. Едно от фенерчетата подскочи на пода, търкулна се и спря, лъчът му бе насочен към един от ъглите. В сенките Евънс видя някакъв едър мъж да напада Сара, тя извика и го изрита. Без да се замисля, Евънс се хвърли срещу нападателя и стисна ръка в кожено яке. Надушваше бирения дъх на мъжа, чуваше го как пухти. После някой друг го дръпна назад, събори го и го изрита в ребрата.