Състояние на страх

— Според учителите, с които работихме, данните са изцяло спекулативни и неподкрепени с доказателства. Все повтаряха неща като: „Къде е науката тук?“. Аз само цитирам думите им.

— Дявол го взел — каза Дрейк, — не са спекулативни. Това се случва!

— Ъъъ, може би не сме подбрали най-подходящите материали, такива, които показват казаното от вас…

— Майната им. Няма значение — каза Дрейк. — Щом ви казвам, че се случва, значи е така, повярвайте ми. — Обърна се и каза изненадано: — Евънс, откога си тук?

Питър Евънс стоеше на прага поне от две минути и беше чул голяма част от разговора.

— Току-що дойдох, господин Дрейк.

— Добре. — Дрейк се обърна към другите. — Мисля, че приключихме с това. Евънс, ела с мен.

— Трябва ми съветът ти, Питър — тихо каза Дрейк, мина зад бюрото си, взе някакви листа и ги плъзна към Евънс. — Какво е това, по дяволите?

Евънс ги погледна.

— Това са документите за оттеглената подкрепа на Джордж.

— Ти ли ги състави?

— Аз.

— Чия идея беше параграф За?

— Параграф За?

— Да. Ти ли добави тази мъдра мисъл?

— Не си спомням какво точно…

— Ами да ти опресня паметта тогава — каза Дрейк. Взе документа и започна да чете: — „В случай на евентуална претенция, че не съм в състояние да вземам разумни решения, възможно е да възникне опит да се получи съдебно разпореждане за отмяна на условията по този документ. Следователно този документ дава право да бъдат изплащани по петдесет хиляди долара седмично на НФПР, докато се чака решението по съдебния процес. Споменатите пари ще се смятат достатъчни да покрият текущите разноски на НФПР и споменатото разплащане ще отхвърли отмяна чрез съдебно разпореждане“. Ти ли написа това, Евънс?

— Да.

— Чия беше идеята?

— На Джордж.

— Джордж не е адвокат. Някой му е помогнал.

— Не съм бил аз — каза Евънс. — Той буквално ми продиктува клаузата. Аз не бих се сетил за такова нещо.

Дрейк изсумтя отвратено.

— Петдесет хиляди седмично! С това темпо ще ни трябват четири години да получим дарението от десет милиона.

— Точно това имаше предвид Джордж.

— Но чия е била идеята? Ако не е била твоя, тогава чия?

— Не знам.

— Ами разбери.

— Не знам дали ще мога — каза Евънс. — Така де, Джордж е мъртъв и нямам представа с кого може да се е консултирал…

Дрейк го изгледа ядосано.

— Ти с нас ли си, Питър, или против нас? — Закрачи нервно из стаята. — Защото делото на Вануту е без съмнение най-важният съдебен процес, в който сме участвали. — Премина на характерния си режим „реч пред публика“. — Залогът е огромен, Питър. Глобалното затопляне е най-голямата криза, пред която се е изправяло човечеството. Ти го знаеш. Аз го знам. По-голямата част от цивилизования свят го знае. Трябва да действаме, за да спасим планетата, преди да е станало късно.

— Да — каза Евънс. — Знам.

— Знаеш, така ли? Имаме процес, много важен процес, който се нуждае от нашата помощ. А петдесет хиляди долара седмично ще го задушат още в зародиш.

Евънс беше сигурен, че това не е вярно.

— Петдесет хиляди са много пари. Не виждам защо биха го задушили…

— Защото така ще стане! — сопна му се Дрейк. — Защото аз ти казвам, че така ще стане! — Изглежда, сам се изненада от избухването си, стисна ръба на бюрото и се овладя. — Виж, не бива и за миг да забравяме кои са противниците ни. Силите на индустрията са феноменални. А индустрията иска едно — да бъде оставена да си замърсява на воля. Иска да замърсява тук, и в Мексико, и в Китай и навсякъде, където прави бизнес. Залогът е огромен.

— Разбирам — каза Евънс.

— Много сили са заинтересовани от този процес, Питър.

— Да, сигурен съм, че е така.

— Сили, които няма да се спрат пред нищо, за да загубим ние.

Евънс се намръщи. Накъде биеше Дрейк?

— Влиянието им е навсякъде, Питър. Може да имат влияние дори върху хора от твоята адвокатска фирма. Или върху други хора, които познаваш. Хора, на които смяташ, че можеш да имаш доверие — но всъщност не можеш. Защото те са на противниковата страна и дори не го знаят.

Евънс не каза нищо. Просто гледаше Дрейк.

— Бъди внимателен, Питър. Пази си гърба. Не обсъждай какво правиш с никого — с никого — освен с мен. Опитвай се да не използваш мобилния си телефон. Избягвай електронната поща. И обърни внимание дали не те следят.

— Да… Само че мен вече ме следят, в интерес на истината — каза Евънс. — Има един син приус…

— Те са наши хора. Не знам какви ги вършат. Отзовах ги преди няколко дни.

— Ваши хора?

— Да. Нова охранителна фирма, която беше на изпитателен срок. Явно не са много компетентни.

— Нещо се обърках — каза Евънс. — НФПР има охранителна фирма?

— Естествено. От години. Заради опасностите, които ни грозят. Моля те да ме разбереш — ние всички сме в опасност, Питър. Не разбираш ли какво ще означава, ако спечелим делото? Трилиони долари, за които индустрията ще трябва да се бръкне през идните години, за да прекрати емисиите, причиняващи глобалното затопляне. Трилиони! При такъв залог животът на неколцина е без значение. Така че бъди изключително предпазлив.

Евънс каза, че ще внимава. Дрейк му стисна ръката и изсумтя: