Състояние на страх

Погледна към дясната седалка. Преработеният мобилен телефон отразяваше светлината. Реши да го занесе в офиса на Дрейк веднага. Да приключи по-бързо с тази история.

Обади се в офиса на Дрейк и поиска да говори с него. Казаха му, че Дрейк е на зъболекар и ще се върне по-късно. Секретарката не знаеше кога точно.

Евънс реши да мине през апартамента си и да си вземе душ.

Остави колата в гаража и пресече малката градина към кооперацията. Слънцето грееше между сградите, а розите си цъфтяха. Красота. Разваляше я само слабата миризма на дим от пура във въздуха. Как може някой да пуши пура и…

— Пет! Евънс!

Той спря. Огледа се. Не видя нищо.

После чу напрегнат шепот, като съскане:

— Обърни се надясно. Откъсни някоя роза, да те вземат мътните.

— Какво?

— Не говори, идиот такъв. И престани да се оглеждаш. Ела насам и откъсни роза.

Евънс тръгна към гласа. Миризмата на дим от пура стана по-силна. Зад преплетените храсти видя стара каменна скамейка, за чието съществуване не беше подозирал. Беше цялата позеленяла. Сгърбил рамене, на скамейката седеше мъж в спортно сако. И пушеше пура.

— Кой сте…

— Не говори — прошепна мъжът. — Колко пъти да ти казвам? Откъсни роза и я помириши. Така ще имаш повод да се забавиш за минутка. А сега ме слушай. Аз съм частен детектив. Нае ме Джордж Мортън.

Евънс помириса розата. И вдиша дим от пура.

— Имам нещо важно за теб — каза мъжът. — Ще го донеса в апартамента ти след два часа. Но искам преди това да излезеш, така че да тръгнат след теб. Остави входната врата отключена.

Евънс завъртя розата в пръсти и се престори, че я разглежда. Всъщност гледаше покрай нея към мъжа на скамейката. Лицето му му изглеждаше някак познато. Сигурен беше, че го е виждал и преди…

— Да, да — каза мъжът, сякаш прочел мислите му. Обърна ревера си да покаже значката отдолу. — Аудио-визуални мрежови системи. Работех в сградата на НФПР. Сега сещаш ли се? Не кимай! За Бога. Просто се качи у вас, преоблечи се и излез за малко. Иди на фитнес или където се сетиш. Просто излез. Онези задници — той кимна към улицата — чакат теб. Така че не ги разочаровай. Хайде, тръгвай!

Апартаментът му беше приведен в идеален ред. Лиза беше свършила добра работа — срязаните възглавници бяха обърнати със здравата страна нагоре, книгите бяха наредени в библиотечната. Разбъркани бяха, но с това щеше да се оправи по-късно.

Евънс погледна към улицата през големите прозорци на дневната. Не се виждаше нищо особено, само зелената шир на Роксбъри Парк. Деца играеха в обедния пек. Бавачки клюкарстваха на групички. Никакъв признак, че някой наблюдава кооперацията.

Всичко изглеждаше съвсем нормално.

Със смътното усещане, че го наблюдават, той започна да разкопчава ризата си и се дръпна от прозореца. Влезе под душа и остави горещата вода да жили тялото му. Погледна пръстите на краката си — бяха придобили неестествен тъмновиолетов цвят. Размърда ги. Чувствителността им беше намалена, но като се изключеше това, изглеждаха наред.

Избърса се и си провери съобщенията. Джанис се беше обаждала да го пита дали е свободен тази вечер. Имаше и още едно съобщение от нея, в което притеснено го уведомяваше, че приятелят й току-що се е върнал в града и ще е заета (което означаваше да не й звъни). Имаше съобщение от Лиза, секретарката на Хърб Лоуенстайн — да го пита къде е и да му каже, че Хърб иска да прегледат заедно някакви документи, било важно. Обаждане от Хедър, да му каже, че Лоуенстайн го е търсил. Обаждане от Марго Лейн — още била в болницата и защо не й се бил обадил? Обаждане от клиента му, търгуващ с БМВ — питаше го кога ще се отбие в автосалона.

И десетина обаждания без оставено съобщение. Доста повече от обичайното.

От тези мълчаливи обаждания го полазиха тръпки.

Облече се бързо, с костюм и вратовръзка. Върна се в дневната и включи телевизора — за да не се чувства чак толкова сам — точно навреме за местните обедни новини. Тъкмо се канеше да тръгва, когато чу: „Новото развитие още веднъж подчертава опасностите, които крие глобалното затопляне. Първото изследване, от Англия, твърди, че глобалното затопляне буквално променя въртенето на Земята и намалява продължителността на деня“.

Обърна се да погледне. Емисията водеха мъж и жена. Мъжът започна да обяснява, че още по-впечатляващо било друго изследване, което показвало, че гренландската ледена шапка ще се разтопи напълно. В резултат на което морското равнище щяло да се покачи със седем метра.

— Е, тогава май ще трябва да се сбогуваме с Малибу! — жизнерадостно обяви водещият. — Разбира се, това няма да се случи в идните няколко години. Но предстои… освен ако всички ние не променим начина си на живот.