Състояние на страх

Евънс обърна гръб на телевизора и тръгна към вратата. Чудеше се какво ли ще каже Кенър за тези последни новини. Променяла се скоростта на въртене на Земята? Поклати глава, поразен от значението на такъв факт. И да се стопи всичкият гренландски лед? Представяше си колко ще се изпоти Кенър.

Но пък той сигурно щеше да отрече всичко, както правеше обикновено.

Евънс отвори вратата, затвори я, без да заключва, и тръгна към офиса си.

СЕНЧЪРИ СИТИ

Събота, 9 октомври

09:08

Налетя на Хърб Лоуенстайн в коридора на път към съвещателната зала.

— Господи! — възкликна Лоуенстайн. — Къде беше, по дяволите? Никой не можа да те открие.

— Имах да свърша една поверителна работа за клиент.

— Следващия път кажи на проклетата си секретарка как може да се свърже с теб. Изглеждаш ужасно. Какво е станало, бил ли си се? А това над ухото ти какво е? Боже, шевове ли са?

— Паднах.

— Да бе. За кой клиент беше поверителната работа?

— За Ник Дрейк, щом искаш да знаеш.

— Странно. Нищо не ми спомена.

— Така ли?

— Да, а тъкмо си тръгна. Цяла сутрин бях с него. Много е недоволен заради документа, който оттегля десетте милиона дарение от фондацията на Мортън. И особено от онази клауза.

— Знам — каза Евънс.

— Иска да знае откъде се е взела.

— Знам.

— Откъде се взе?

— Джордж ме помоли да не разкривам това.

— Джордж е мъртъв.

— Официално не е.

— Това са глупости, Питър. Откъде се взе клаузата?

Евънс поклати глава.

— Съжалявам, Хърб. Имам изрични указания от клиента.

— Работим за една и съща фирма, ако не си забравил. Той е и мой клиент.

— Инструктира ме писмено, Хърб.

— Писмено? Друг път. Джордж никога не пишеше нищо.

— Лично, на ръка — каза Евънс.

— Ник иска отмяна на условията по документа.

— Не се съмнявам.

— И аз му казах, че ще имаме грижата.

— Не виждам как може да стане.

— Мортън не беше в състояние да разсъждава разумно.

— Знаеш, че това не е вярно, Хърб — каза Евънс. — Каниш се да вземеш десет милиона от завещанието му и ако някой пошушне в ухото на дъщеря му…

— Тя е непоправима наркоманка…

— … която поглъща пари като маймуна банани. Та ако някой й пошушне в ухото, тази фирма ще носи отговорност за десет милиона плюс наказателно обезщетение за опит за измама. Говорил ли си с другите старши партньори за това?

— Опитваш се да пречиш.

— Опитвам се да бъда предпазлив. Може би трябва да изразя притеснението си в имейл и да ти го изпратя.

— Не е това начинът да се напредне в тази фирма, Питър.

— Мисля, че действам в интерес на фирмата. И определено не виждам как можеш да обезсилиш този документ, без, най-малкото, преди това да поискаш писмени становища на външни прависти.

— Само дето никой външен правист не би подкрепил… — Той млъкна и изгледа ядосано Евънс. — Дрейк ще иска да говори с теб за това.

— Да заповяда.

— Ще му кажа, че ще му звъннеш.

— Добре.

Лоуенстайн продължи по пътя си, но след две крачки се обърна.

— И каква беше тази история с полицията и жилището ти?

— Обраха ме.

— И какво са търсили? Наркотици?

— Не, Хърб.

— Наложи се секретарката ми да излиза от работа, за да се оправи вместо теб с полицаите.

— Вярно е. Беше лична услуга. И след работно време, доколкото си спомням.

Лоуенстайн изсумтя и тръгна с бърза крачка по коридора.

Евънс си напомни да звънне на Дрейк. И да приключи с тази история.

ЛОС АНЖЕЛИС

Събота, 9 октомври

11:04

Кенър остави колата си на паркинг в центъра под напичащото обедно слънце и излезе със Сара на улицата. Нагорещеният въздух трептеше над паважа. Тук всички табелки бяха на испански, с изключение на няколко английски фрази — „Осребряване на чекове“ и „Пари назаем“. Латиноамерикански ритми разсичаха въздуха от пращящи високоговорители.

— Всичко готово ли е? — попита Кенър.

Сара провери малкия спортен сак на рамото си. Имаше найлонова мрежа от двете страни. Мрежата прикриваше видеолещата.

— Да — каза тя. — Готова съм.

Тръгнаха към големия магазин на ъгъла, „Армейски/Военноморски доставки Брейдър“.

— Какво ще правим тук? — попита Сара.

— ПОФ са купили ракети. Много.

Тя се намръщи.

— Ракети?

— Малки. Олекотени. Дълги около шейсет сантиметра. Остаряла версия на модел на Варшавския договор от осемдесетте години, наречен „Горещ огън“. Ръчно преносими, жично насочвани, твърдо гориво, обхват около хиляда метра.

Сара не беше сигурна какво означава всичко това.

— Значи говорим за оръжия?

— Не мисля, че са ги купили с тази цел.

— Колко са купили?

— Петстотин. С изстрелващи устройства.

— Уха!

— Нека да кажем само, че едва ли са колекционери.

Над вратите надпис с лющеща се жълта и зелена боя гласеше:

Входната врата иззвъня при влизането им.

Магазинът беше голям и разхвърлян, пълен с военна екипировка — на лавици и натрупана на купчини по пода. Въздухът беше спарен и миришеше на стар брезент. По това време клиентите бяха малко. Кенър отиде право при младежа на касовия апарат, разтвори с бързо движение портфейла си и попита за господин Брейдър.

— Отзад е.