Стъкленият меч

Срещнах Сара Сконос само веднъж, когато Еванджелин едва не ме разобличи пред всички на тренировката. Джулиан я повика - Джулиан, който я обичаше - и гледаше как тя излекува окървавеното ми лице и натъртения ми гръб. Очите й бяха тъжни, бузите - хлътнали, езикът й напълно липсваше. Изтръгнат заради думи, изречени против кралицата, за истина, на която никой не вярвал. Елара убила майката на Кал, Пеещата кралица Кориан. Родната сестра на Джулиан, най-добрата приятелка на Сара. И сякаш никой нямал нищо против. Било толкова по-лесно да си затворят очите.

Мейвън също беше там, мразейки Сара във всеки миг. Сега знам, че това е било пукнатина в щита му, разкриваща кой беше той в действителност под заучените думи и любезните усмивки. Подобно на Кал не видях това, което беше пред очите ми.

Подобно на Джулиан тя вероятно вече е мъртва.

Внезапно металните стени, шумът и пукането на ушите ми идват в повече.

-    Трябва да сляза от това нещо.

Въпреки странния наклон на помещението и настойчивото звънтене в главата ми краката ми знаят какво да правят. Не са забравили калта на Подпорите, нощите, прекарани в уличките, или трасето за бягане с препятствия на тренировките. Отварям със сила вратата, задъхвам се като удавница. Но застоялият, филтриран въздух на подводницата не ми дава облекчение. Имам нужда от мириса на дървета, вода, пролетни дъждове, дори лятна горещина или зимен сняг. Нещо, което да ми напомни за света отвъд тази задушна тенекиена кутия.

Кал ми дава преднина, преди да ме последва: стъпките му зад мен са тежки и бавни. Не се опитва да ме настигне, а да ми даде пространство. Де да можеше Килорн да направи същото.

Килорн се приближава отнякъде по-надолу по коридора, като използва за опора ръчките на вратите и въртящите се ключалки, за да се придвижва надолу из наклонения кораб. При вида на Кал усмивката му помръква, заместена не от намръщено изражение, а от студено безразличие. Предполагам, мисли, че пренебрежението ще разгневи принца повече, отколкото неприкритата враждебност. Или може би Килорн не иска да подлага на изпитание една огнехвъргачка в човешки образ от такова близко разстояние.

-    Излизаме на повърхността - казва той, като стига до мен.

Хващам се по-здраво за една решетка наблизо.

-    Не думай!

Килорн се ухилва и се обляга на стената пред мен. Забива стъпала от двете ми страни -неоспоримо предизвикателство. Усещам топлината на Кал зад гърба си, но принцът,

изглежда, също е възприел безразлично държание и не казва нищо.

Няма да бъда пионка в поредната им игра. Правила съм го достатъчно за цял живот.

-    Как е как-й-беше-името? Лена?

Името зашеметява Килорн като плесница. Усмивката му се отпуска, едната страна на устата му увисва.

-    Добре е, предполагам.

-    Това е хубаво, Килорн - потупвам го дружески, макар и малко снизходително, по рамото. Номерът за отклоняване на вниманието сработва идеално. - Добре е да си създадем приятелства.

Подводницата се накланя под нас, но никой не се препъва. Дори не и Кал, който не притежава и наполовина моето чувство за баланс или моряшката походка на Килорн, усвоена по трудния начин на борда на риболовна лодка. Изопнат е като жица, чака ме да поема предводителството. Мисълта, че един принц ми се подчинява, би трябвало да ме разсмее, но съм твърде премръзнала и изтощена, за да направя кой знае какво, освен да продължа.

Така че го правя. Надолу по коридора, следвана от Кал и Килорн, към тълпата членове на Гвардията, чакащи край стълбата, която ни доведе тук преди всичко. Ранените тръгват първи, завързани върху импровизирани носилки и вдигнати в откритата нощ. Фарли надзирава операцията, униформата й е още по-окървавена отпреди. Допринася за мрачната гледка, като затяга бинтовете със спринцовка между зъбите. Няколко от най-тежките случаи получават по една инжекция, докато минават - лекарство, което да облекчи болката от придвижването им нагоре по тясната тръба. Шейд е последен от ранените, облягащ се тежко на двамата членове на Гвардията, които закачаха Килорн заради сестрата. Иска ми се да се провра до него, но тълпата е твърде гъста, а днес не искам повече внимание. Все още твърде слаб, за да се телепортира, той е принуден да се крепи на един крак и се изчервява като домат, когато Фарли го завързва за една носилка. Не мога да чуя какво му казва, но то го успокоява донякъде. Дори отказва спринцовката й с махване на ръка и вместо това стиска зъби, за да издържи на разтърсващата болка, когато го вдигат по стълбата. Щом благополучно качват Шейд, процесът тръгва много по-бързо. Един след друг членовете на Гвардията се качват по стълбата, бавно опразват коридора. Много от тях са медицински сестри, мъже и жени, отличаващи се по белите униформи, покрити в различна степен с кървави петна.