Стрелците от гористите равнини

Това беше най-лошото при тия мъже от Запада. Човек никога не можеше да знае със сигурност кой е изправен срещу него. Нито пък кой е в неговото обкръжение. Небръснатият субект седнал до теб на пейката в кръчмата можеше да се окаже с диплома от Оксфорд. Много авантюристично настроени млади чужденци бяха дошли тук привлечени от романтичния ореол, с който беше обвит западът, в търсене на приключения и развлечение, като повечето от тях бяха безмилостни бойци, без страх пред никого.

Девит повдигна поглед към пътеката която водеше към планините. Можеше да издържи и тежък товар. Утре натоварваше на фургоните двигателя с животинска тяга и гатера и потегляше веднага. Маршрутът му минаваше по стария път през Емигрант Гап и преходът им щеше да демонстрира пълното безсилие на Бел.

Той замислено дъвчеше края на пурата си оглеждайки улицата. Ако работите потръгнеха според очакванията му, това щеше да се окаже последното му начинание в тази страна. Той вече растеше и придобиваше нови мащаби. Нямаше смисъл да се занимава повече с такива ограничени начинания. В страна като тази мъж с глава като неговата можеше да открие множество възможности, но той искаше да се придвижи на изток, да навлезе в кръга на едрите финансови акули. Имаше нужните качества, и стъпеше ли веднъж там, нищо нямаше да му попречи да мери ръст и с най-големите.

Бел ли? Та той беше поредния кравар. Вярно, малко труден и опърничав. Джад Девит се изкикоти. Труден ли? Той щеше да му покаже няколко номера. Щеше да го научи какво означава да бъдеш наистина твърд. Нямаше нужда се вадят револвери; краварят сам бе предложил да поговорят с юмруците си и когато дойдеше онзи час…

Устните му хищно оголиха зъбите; той се върна на разговора си с Нобъл Уилър. Банкерът очевидно се бе разшетал доста, за да открие онова, което му споделил за Бел. Събраната информация беше обширна и изчерпателно. Защо ли си беше направи целият този труд? СТруваше си да се замисли човек.

Джад Девит познаваше добре себе си и нямаше тайни от себе си. Беше мъж несковаван от скрупули, боец, за когото не съществуваше нищо друго, освен победата. Не подбираше никакви средства по пътя си към целта.

Той бе планирал ходовете си с изключително внимание, като бе изучавал картите, доставени му от Уилър, и други карти, не толкова подробни, на областта. Беше подценил Бел, но и старецът в банката не беше за подценяване. Нобъл Уилър явно бе имал нещо повече наум освен печалбите от тай??? контракта, от които той щеше да получи дял. Девит му бе отделил един съвсем малък процент от тази печалба, и Уилър се бе съгласил прекалено овчедушно.

Девит нямаше и най-малката представа как Уилър се бе докопал до информацията за тай??? контракта за централния път до Мексико. Уилър бе дошъл в Санта Фе и се бе свързал с Девит, като му бе обяснил, че знае местонахождението на находище от дървесина неколкостотин мили по-близо, отколкото бе предполагал Девит.

Банкерът му бе показал умело начертаните си карти, с посочени източници на вода, и стария маршрут през Емигрант Гап. Девит изпрати Трип и Уилямс да разузнаят за дървесината без да вдигат никакъв шум. Те се промъкнаха през Просеката когато снегът още не се беше стопил и нямаше стада прехвърлени към високите равнини, след което се бяха измъкнали все така незабелязани. Докладът им беше повече от оптимистичен. Близостта на дървесината до границата щеше на практика да удвои печалбата, която щеше да получи от сделката.

Девит не губеше и секунда. Веднага влезе във връзка с Франк Чейс в Уошингтън. Чейс задейства механизма за получаване на концесия за дървесина, но Джад нямаше намерение да изчаква продължителните юридически процедури или уморителната столична бюрокрация да си размърда задниците. Той беше организирал преместването в областта с оборудването си, и сега щеше да сече участъка на Дийп Крийк; а ако молбата му за концесия не успееше да мине, какво от това?

Той замислено въртеше пурата между зъбите си и разглеждаше вече променената ситуация. Дали не беше пропуснал нещо? Чейс щеше да се оправи в Уошингтън. Железницата щеше да откаже вагони на Бел за превоз на добитъка му, а Уилър нямаше да възобнови кредита му. За да воюваш, са нужни пари, и то здрави, а от Уилър той знаеше и до последния цент финансовото състояние на Бел.

Докато яздеше коня си към планината Пайъти, Клей Бел бе стигнал до същото заключение, както и Девит. Щяха да му трябват пари.

Огледа гората с едно вече променено око. Състоеше се основно от смесени ели и масивен бор. Бел беше съвсем наясно с проблемите на Джад Девит. Но тези планини, оголени от горите си, щяха да бъдат съсипани завинаги, съща както и цялата околност. Тънкият почвен слой щеше да се отмие, хълмовете щяха да лъснат като плешиви глави, и този горист оазис щеше да принадлежи само на миналото.

Пътят му се виеше през дърветата и след това премина в поредица от тревисти ливади. Добитъкът от равнините вече бе започнал да се разпръсва; животните пасяха сочната гъста трева на богатите на вода планински равнини.