Стрелците от гористите равнини

По-късно Бел изкупи още един участък, през който минаваше стар път за фургони. Той прекосяваше гребена на хълма, който се раздвояваше в две посоки от Блак Бът. Тази част от планината оформяше далечната стена на долината, през която се провираше Дийп Крийк, откъм срещуположната на планината Пайъти страна. В резултат на тези покупки той стана едноличният собственик на двата единствени прохода, през които можеше да се достигне до вътрешното плато. Основният източник на вода също лежеше в неговия участък.

И въпреки това той се тревожеше. Изсичането на планината и платото щеше да го съсипе. Дори и процесът на сеч щеше да го принуди да измести добитъка си от участъка на Дийп Крийк и да го върне обратно на изсъхналите равнини. Изчезнеше ли защитната покривка от дървета, ерозията щеше да разруши горния слой на почвата за съвсем кратко време, а това означаваше смърт на гъстата и сочна трева. Жилавите и бодливи храсти щяха да довършат унищожението за вечни времена.

Ако го принудеха да продава, щеше да е в състояние да продаде единствено добитъка си. И след като изплатеше дълговете си и се разплатеше с работниците си, от шестгодишния му къртовски и непосилен труд щяха да му останат единствено спомените.

Той нямаше никакво намерение да продава, разбира се, но трябваше да огледа внимателно всички аспекти на проблема си. Съзнаваше отлично, че всеки миг можеше да го сполети нокдаун и отчаяна битка. Той беше отличен познавач на хората и не можеше да подмине с лека заплахите отправени от такъв човек като Девит. Джад беше човек, несвикнал с горчивината на пораженията, и нямаше да се спре пред нищо, за да постигне целта си.

Ханк Рууни, бригадирът на Бел, вече го чакаше.

— Накарах момчетата да изкарат кравите от Стоун Кап — каза той. — Какво се е случило?

Бел накратко и пестеливо обрисува ситуацията, в която се бяха озовали.

— Това е война, Ханк. Война на живот и смърт, не греша. Видя ми се корав и абсолютно безмилостен мъж.

— Е, — изплю се Рууни, — и без това беше станало съвсем скучно. Ще падне ли стрелба?

— Може би, но няма да е веднага. Първо ще има стратегически маневрирания. Може онова в града да е било началото. Всеки случай неговият начин на водене на война не ми допада много.

Рууни размисли над думите му. Той беше мъж наближаващ петдесетте, и беше свикнал на опасностите.

— Как мислиш, дали е наясно, че си блокирал двата единствени прохода в тази местност?

— Съмнявам се. Ще си поиграем на изчакване. Има доста хора, които трябва да храни и да осигури с подслон. Първо трябва да поохраним добитъка. Може да ни се наложи да продадем част от тях, за да съберем пари за войната.

Ханк се втренчи мрачно в долината.

— Бил Кофин ми каза, че зърнал Стаг Харви и Джак Килбърн в града. Какво ще кажеш да ги наемем?

— Прекалено са им изцапани ръцете с кръв, Ханк. Не искам стрелба, и ако можем да я избегнем, толкова по-добре.

Ханк подритна камък с ботуша си. Беше висок, строен мъж, но изглеждаше по-възрастен за годините си. Беше дошъл на запад с едно стадо от Огалала, а преди това се бе грижил за крави в Уайоминг, Аризона и Юта. Беше ветеран от три овчи и кравешки войни, и макар че не беше стрелец, без съмнение беше закален стар фермер, който не се плашеше от никакъв сблъсък с когото и да било.

— Да ти кажа, след като си търсят белята, загрей им задниците. — Той вдигна поглед. — А сега какво ще правим?

— Отсечи няколко дънера и направи барикада на Просеката. Това е най-краткият им път до платото.

— Как мислиш, дали знае за Просеката? — изплю се Ханк Рууни. — Тука вече ме кара да се замисля здраво. Откъде е научил за мястото, все пак? Насам не е идвал никой, а и непознати не са се навъртали наоколо.

— Някой му е казал за дървесината — реши Бел. — Най-вероятно е някой местен човек. Но дори и местните не знаят, че съм подал заявление за придобиване на тази земя. Поне така си мисля. Яздих чак до столицата, за да подам молбата си, и се съмнявам дали има и четирима животновъди в щата, които наистина да са подали молба за закупуване на земя или да са купили. Те просто си заграждат участъка и започват да гледат крави, като предявяват претенции към земята като собствена на основанието, че живеят върху нея.

Бел смъкна седлото си от коня.

— Много бих искал да знам кой ли му е подшушнал това. Как мислиш, Ханк, дали имаме врагове?

— Швабе определено не изпитва особени симпатии към нас. А тая работа с Девит хич не ми изглежда на случайна. По всичко личи, че идва напълно подготвен да изсече гората по цялата планина. Дали пък не е случил някакъв договор с правителството?

Клей Бел се насочи към верандата и седна. Запали цигара докато мислено оглеждаше подстъпите към Дийп Крийк. Единствените два пътя, които водеха към нея, бяха негова собственост. За известно време на това основание можеше да им отказва достъпа до вътрешната долина. Но ако Девит придобиеше правото за сеч от правителството, то тогава той нямаше законна причина да му отказва правото да мине през ранчото му.