Стрелците от гористите равнини

Джад Девит огледа края на пурата си. Убийци, значи. Да, това би могло да свърши работа. Трябваше да се избягват такива акции, ако беше възможно, но Бел не му оставаше никакъв друг изход, а че този мъж щеше да стреля без колебание, стигнеше ли се дотам, в това той не се съмняваше. Добре тогава, щом така искат … Дървесината беше негова, и точка.

— Кажи им да се навъртат из града, но не се ангажирай с нищо определено. — Той извади две златни монети от джобчето на жилетката си. — Дай им това. Предай им поздрави от мен, но не се ангажирай с нищо определено.

Двама уморени конника преминаха по улицата. Двамата мъже клюмаха в седлата си, покрити с прах и уморени до смърт. И двамата яздеха сиви коне, и двата коня бяха жигосани с марката на Б-Бар.

— Ето двама от хората на Бел. Искам да му поскършиш малко ръцете, Трип.

Трип измъкна лулата от устата си и я изчука върху парапета.

— Добре — отвърна той; слезе от верандата и тръгна през улицата.

Това беше работа само за Дювал Французина и Пит Симпсън Набожния. Щеше да им достави истинско удоволствие. И двамата бяха едри, корави, известни с мръсните си трикове при бой. Девит ги пазеше специално за такива поръчения.

Трип вървеше по улицата и се взираше по вързаните пред заведенията и къщите коне. Никъде другаде нямаше марки на Б-Бар. Двама мъже… а Бел имаше само дванайсет работника.

Джоунс Дребосъка и Бърт Гари отсъстваха от фермата от две седмици. Дребосъка, рус и розовобузест, в пълна противоположност на прякора си, широк почти толкова, колкото беше висок, примига при силното осветление на салона. Мъжете, които им се беше случвало да яздят с него, твърдяха, че Дребосъка е по-зъл и от зимата в пустинята Блак Рок. Бърт Гари беше само на деветнадесет години, върлинест младеж, но печен.

Дребосъка пое бутилката и си наля в чашата. Гаврътна чашата, после се изправи, все още с бутилката в ръка, докато огнената течност изгаряше вътрешностите му. Той хвърли поглед към мъжете в салона.

Не познаваше никого от тях. Беше още рано за обичайната вечерна тълпа, а наблизо нямаше никого от момчетата от Б-Бар.

— Дървари — произнесе Гари със снишен глас. — Мръсни дървояди. Чудя се каква ли гадост са намислили?

Дребосъка напълни чашата у.

— Единствената дървесина наоколо е в Дийп Крийк и … — Гласът му се провлече. Умът му трескаво се раздвижи и вкопчи длан в китката на Бърт. — Зарязвай уискито! Загазили сме!

— Какво? — Гари се огледа с очи, все още зачервени от жегата и праха на дългия път. Погледът му проследи втренчените очи на Дребосъка.

Междувременно двамина мъже бяха пристъпили от двете им страни на бара. Още двама бяха застанали наблизо. Всички бяха едри, и със заплашителен вид.

— Внимавай! — повтори Дребосъка.

Бърт Гари беше млад, но вече бе натрупал богат опит от сбивания по баровете. Той не се плашеше от това, което ги очакваше; не можеше само да разбере защо.

Джоунс не повдигна очи от чашата си. Проговори шепнешком така, че само Гари да може да го чуе.

— Единствената дървесина е в участъка на Дийп Крийк. А шефът няма да позволи на никого да размахва брадва там. По-добре веднага да духваме оттук.

— Първо ще си допием пиенето — заупорства Бърт.

Дървосекачът до Бърт грубо го изблъска с цялото си тяло. Преди още Гари да си отвори устата, Джоунс го хвана за рамото и зашепна бързо. Бърт Гари мигновено схвана положението. Двамата зачакаха напрегнати до скъсване. Дървосекачите от двете им страни се събраха в полукръг около тях и един от тях с прозвището Французина преднамерено се насочи към тях с наведено рамо. Дребосъка мигновено дръпна Бърт за рамото и двамата отстъпиха назад.

Дювал не можа да запази равновесие и внезапното изчезване на двамата каубои изстреля тялото му в празното пространство, където се сблъска с Пит Симънс, който се беше втурнал от другата страна. Телата им се сблъскаха с трясък, краката на Симънс се отделиха от пода и той тупна по задник върху прашните дъски. Бърт Гари не можа да сдържи смеха си.

Симънс със скок се изправи от пода.

— Какво, да не ми се смееш, краварче?

— Така мисля. Ти наистина обра точките с това падане. Пък разправят, че дървоядите бързо се изправяли на крака.

— Аз се изправих достатъчно бързо. — Симънс пристъпи още по-близо. — Ще ти разпоря търбуха, краварче.

Още няколко дървосекача се бяха присъединили към полукръга, с което свиха здраво обръча около двамата. Джоунс Дребосъка посегна към револвера си, но един дървосекач го стисна за китката миг преди да го докосне.

Единствената мисъл на Дребосъка беше да ги сплаши с оръжието, за да могат да се измъкнат без да пострадат, но нямаше никакъв шанс да им го обясни. Той рязко издърпа китката си и замахна силно. В същия миг трима мъже скочиха върху него. Боят беше кратък, безнадежден и безмилостен. Изправени срещу осем здрави мъжаги, двамата младежи от Б-Бар бяха брутално пребити, и после изритани на улицата. Рухнаха на земята и се затъркаляха. Бърт Гари се изправи, задавен от кръв и прах, а в очите му се бяха показали сълзи. Той се хвърли към вратата на бара.

— Бърт! — изкрещя Дребосъка. — Почакай!