Стрелците от гористите равнини

Градските жители крачеха бдително, гледаха да напазаруват и бързо изчезваха от улицата. Всички очакваха ответната реакция на Клей Бел. Отпуснат в широкия си стол върху верандата на Тинкър Хауз, Сам Тинкър замислено и със скрита неприязън оглеждаше групичките дървосекачи.

Жегата обещаваше да бъде задъхваща. Сам Тинкър оголи зъби и се почеса по врата. Това беше неговият град. Той бе положил началото му, той го бе съградил. И сега това, което ставаше пред очите му, никак не му се нравеше. Непрекъснато се улавяше, че гледа все повече и повече към Емигрант Гап и чака.

Денят напредваше без никакъв признак за движение откъм Б-Бар. Дървосекачите се наливаха с уиски из салоните, влачеха се из града и си придаваха смелост. И въпреки това във въздуха витаеше някаква несигурност. Открай време се бяха били под крилото на Джад Девит и бяха сигурни, че и този път победата ще бъде на тяхна страна, но и предупреждението на Джоунс Дребосъка си беше оказало своя ефект.

Съпроводен от Уилямс и Дювал, Джад Девит бе напуснал града преди разсъмване, на път за Просеката. Предстоеше им дълъг и труден преход през накъсана и неравна местност. Бяха принудени да направят голям кръг, защото Просеката се намираше почти диаметрално противоположно на града отвъд планините.

Преди да напусне града, Девит бе изпратил три телеграми, една до Уошингтън, една до столицата на щата, и една до областното ръководство. Трябваше да има закона на своя страна. Девит не се тревожеше за Гари, и не даваше пет пари, ако онова краварче ритнеше петалата. Смъртта му щеше да бъде приписана на пиянско сбиване. Но за заплахата за смърт действително си струваше човек да се замисли.

Нобъл Уилър също проявяваше бурна активност. Преди година Монтана Браун се бе оказал замесен по обвинение за едно застрелване в Уийвър. Без съмнение Браун бе действал в законна самоотбрана, така че обвинението беше снето и отдавна забравено. Сега обаче Уилър завъртя колелцата в обратен ред, за да извади отново приключения случай на бял свят и да предизвика ареста на Браун. Това, че мъжът отново щеше да бъде оправдан, беше несъществено. По-важното беше, че нямаше да може да вземе участие в предстоящата битка.

Той се отпусна на стола си в дребния офис на банката и се закикоти представяйки си ситуацията като на длан. Всичко се развиваше според плановете му; той не можеше да загуби.

Глава 7

Клей Бел изслуша мълчаливо разказа на Дребосъка. Набитият каубой беше отишъл веднага при него след завръщането си както беше опръскан със засъхнала кръв и спечени рани, и очи подути до такава степен, че с мъка ги държеше отворени. Китката му, макар и без счупена кост, беше тежко наранена, а ръката му висеше безпомощно. От дванайсетте мъже, на които Клей разчиташе, двама вече бяха извън строя.

Работниците се събраха около него.

— Какво ще правим, шефе? — Монтана вече кипеше от жажда за отмъщение. — Тръгваме ли за града?

— Не.

Остана спокоен въпреки шумните им и гневни протести докато накрая утихнаха. Беше очаквал такива неприятности, но не толкова скоро, и това вече му позволи да преоцени мнението си за Джад Девит. Този човек не губеше време, нито се спираше пред нищо, дори и убийство.

— Спокойно! — вдигна ръка той. — Единственият начин да се справим със ситуацията е да спечелим битката. Загубим ли, ще ни преследват като бесни кучета докато ни избит всичките. Успяхме да го спрем тук. Какъв ще е следващият му ход според вас?

— Просеката. Ще се опита да мине през Просеката.

— Прав си, Ханк, и си мисля, че ще той ще си опита късмета още днес. Не си мислете, че не ми се слиза в града, но знаете много добре, че той го очаква и ще е взел мерки. Разполага най-малко поне с тридесет души там. Дори и да отидем всички, пак ще ни превъзхождат числено, като при това ще оставим тук мястото незащитено.

Монтана Браун изпсува ядосано.

— Добре, какво предлагаш тогава? Да си седим на задниците ли?

— Оставаме на същите позиции. Ще държим под око Гап и Просеката.

Клей изчака хората му да се разотидат и се изправи.

— Ханк, отивам в града.

— Сам.

— Трябва да се срещна с Уилър. Щом като ще е война, ще ни трябват пари.

Ханк излезе и Клей застана на края на верандата, вглеждайки се в долината. Хората на Девит и фургоните все още бяха там, където ги беше оставил, зад бялата скала.

Ханк Рууни, Кофин и Дребосъка щяха да останат в Гап. Дребосъка можеше да използва лявата си ръка, стигнеше ли се дотам.

Монтана Браун и Ръш Джаксън потеглиха обратно към Просеката. Двама души спокойно можеха да отбраняват мястото. Останалите се върнаха при добитъка или тръгнаха на оглед.

Пункт по пункт разглеждаше ситуацията, като се опитваше да не изтърва нищо. Тибот още не се беше обадил. Това можеше да не означава нищо или, напротив, да означава много. Джад Девит несъмнено се беше погрижил да си осигури човек в Уошингтън, за да се опита да получи правото на собственост върху земята или правото да подложи на сеч Дийп Крийк. Получеше ли това право, всеки съдия-изпълнител от Съединените Щати можеше да наложи изпълнението му.