Стрелците от гористите равнини

Гари връхлетя през вратата със скок и първият мъж, който попадна в полезрението му, беше Пит Симънс набожния. Замахна от бедро и ударът му се стовари право в устата на изненадания дървосекач, който се просна на пода. Бърт Гари беше като обезумял. Нападнат от съвършено непознати, без никаква видима причина, и пребит от няколко мъже едновременно, сега в ума му нямаше нищо друго, освен неистова жажда да си върне поне малко от боя.

След като Симънс се строполи върху пода друг дървосекач скочи върху Бърт, но Гари, колкото и да беше пребит, все още имаше добра реакция, и успя да изпревари и новия нападател. Мъжът политна и се търколи под една маса. Гари грабна един стол и се втурна в най-гъстата тълпа.

Такъв бой можеше да има само един край, и Симънс, извън себе си от ярост, се подхвърли от пода и скочи върху гърба на Гари. Вън на улицата Джоунс Дребосъка се изправи, залитайки, на крака. Едната му ръка висеше безпомощно от рамото му, а очите му се бяха превърнали в тесни цепки, но той се втурна олюлявайки се към вратата.

Влетя тъкмо навреме да чуе агонизиращия крясък на приятеля си и да види как Симънс скача високо във въздуха и се стоварва целият върху лицето на Бърт Гари!

Каубоят изкрещя и се опита да се изправи. Симънс брутално го изрита. Уот Уилямс го сграбчи за рамото.

— Пит! Спри! Ще убиеш момчето!

Дребосъка се строполи до Гари. Лицето на момчето се беше превърнало в кървава маска и то дишаше на задъхани пресекулки.

Дървосекачите бяха изчезнали и Джоунс вдигна поглед миг преди Пит Симънс Набожния да се изниже през врата.

— Пак ще се видим! — Гласът на каубоя изхърка от гняв. — Пак ще се видим!

Уот Уилямс коленичи до момчето.

— по-добре да го отнесем при доктора. Симънс скочи и върху корема му.

— Аз ще извикам доктор Маклейн! — обади се барманът и се втурна на улицата.

Джоунс положи сгънатото си палто под главата на Гари, после вдигна поглед към Уилямс.

— За какво беше всичко това?

— Не знаете ли? — Уилямс се отпусна на петите си. — Нали работите за Б-Бар?

— Да. Но току-що пристигаме от Санта Фе. Изобщо не знаем какво е станало тук.

Уилямс им обясни накратко, после добави:

— Тая синина около окото ми е подарък от шефа ви.

— Боят между двама мъже си е нещо съвсем в реда на нещата. Това тук обаче има друго име. — Джоунс изгледа Уилямс право в очите и произнесе с мъртвешки глас: — Кажи на Симънс да си намира пищов. Ще го убия.

Уот Уилямс замълча. За пръв път започна да разбира пред какво се бяха изправили. И преди се бяха сбивали, но всеки път победата беше на тяхна страна. Симънс не спадаше към приятелите му, но до този момент Симънс винаги бе вземал дейно участие във всяко сбиване. Сега Уилямс проумя, че те бяха пристъпили не в света на дървосекачите, а в света на револверите и стрелците.

След като Бърт Гари беше положен внимателно в постелята на докторския кабинет, Дребосъка се намъкна к усилие в седлото си и потегли за Б-Бар. Челюстта му беше отекла здравата и го болеше силно; откри по тялото си натъртвания, които до този момент не бе усещал, но знаеше много добре, че негов дълг беше да се добере по най-бърз начин до фермата. Клей Бел на всяка цена трябваше да научи за това.

Симънс тъкмо събуваше ботушите си когато Уот Уилямс го откри. Той показваше окървавените си ботуши на останалите дървосекачи.

— Добре ги наредихме! — кикотеше се той. — Наврях ги тия пикльовци под вимето на майка им!

— Трябваше да загреем и другия — обади се Дювал.

Уилямс изпитваше силна неприязън и към двамата. Нещо от чувствата му се промъкна в думите му когато проговори.

— Точно така. Двамата бръкнахте с пръчка в кошера.

Те го изгледаха.

— Другият ми поръча да ти предам, да си запасваш револвер.

Симънс примига. Бавно остави ботуша върху пода.

— Че за какво ми е револвер?

— Каза, че ще ти пръсне черепа още щом те зърне.

Симънс трескаво облиза устни. Колкото и да беше брутален побойник, привикнал към жестоките разправи, револверите очевидно не спадаха към познатите му неща. Да стовари някого по главата в някоя тъмна уличка, да замахне с оловна тръба или кука, но револвер? Той си изу и другия ботуш в пълна тишина.

Само след броени часове историята за побоя в Тинкър Хауз се бе разнесла из цялата околия на поне петдесет мили. Много мъже познаваха или бяха чували за Джад Девит и имаха представа що за отрепки попълваха работната му ръка, мъже избрани както за майсторството им да боравят с дървесината, така и за тяхната способност да газят и мачкат наред.

Нобъл Уилър изслуша със задоволство развоя на събитията. Познавайки добре законите на войната, той знаеше много добре, че и двете страни щяха да я загубят в края на краищата. А това го устройваше напълно, защото всичко вървеше според плановете му. Той доволен потри ръце.

Утрото беше ярко и чисто, обещаващо горещ ден. Тази сутрин никъде не можеше да се види самотен дървосекач; всички се движеха на групички по четирима или петима. Беше очевидно, че държаха града под свое управление. Бяха тридесет на брой и всички носеха тояги.