Стрелците от гористите равнини

Бумът на Джулсбърг постепенно взе да забавя ход, и Джад, все още в неведение, че годеницата бе решила да съпроводи баща си в Тинкърсвил, бе написал на]Ранди предложение да да дойде при него в Тинкърсвил. Писмото беше написано толкова дяволски, че едновременно обещаваше какво ли не, без изрично да се ангажира с нищо определено.

Скоро след пристигането си тя откри, че намеренията му наистина бяха сериозни, но не точно по начина, за който бе предполагала. Но тя беше длъжна да признае пред себе си, че не бяха и съвсем неочаквани.

Неизбежният сблъсък обаче беше отложен поради внезапния обрат на събитията за Джад Девит. Колийн бе пристигнала с баща си, а дървесината на Дийп Крийк още не беше паднала в ръцете му.

А междувременно Ранди бе видяла Бил Кофин, точно както и тя бе успяла да види него.

Ранди проведе дискретно проучване при Кестърсън относно личността на Бил Кофин, и Кестърсън, сухо, но не без хумор, й бе обяснил кой бе този младеж. А собственикът на магазина, когото никой не бе предполагал наличието на чувство за хумор, имаше добра представа за находките на Бил Кофин, и ги оценяваше по достойнство. Така че разказът му за Бил Кофин не беше лишен от краски.

По-късно, когато Бил се запозна с Ранди, той бе успял да демонстрира наистина върхове на чувството си за хумор, което, съчетано с къдравата му коса и завладяваща усмивка, бе имало силен ефект.

Ранди Аштън беше момиче, което изгледаше сякаш родено за танцова зала, но всъщност тя беше жена, чието сърце се разтупваше здраво при гледката на памучния предачен стан и кухнята. Тя бе израснала сред каубои, а Бил Кофин беше каубой.

Отритнат от годеницата си, най-малкото временно, Джад Девит веднага се бе сетил за русата красавица. Той бе направил пътека до вратата й, за да бъде приет учтиво, но всичките му увещания и молби бяха ударили на камък. Едно по-директно предложение беше посрещнато с учтив отказ и съвсем неделикатното напомняне, че чистият въздух ще му се отрази благотворно.

И това неочаквано упорство там, където той бе очаквал съгласие, се бе оказало последната сламка. Той се втурна в нощта, за да стане свидетел как Бил Кофин слиза от коня си. Краткият им сблъсък му бе сервирал поредната горчива чаша, и пламналите му уши сякаш доловиха бурен смях. Всъщност, нито Ранди, нито Бил изобщо го споменаха в разговора си.

Нощта вече напредваше когато Бил Кофин излезе от къщата на Ранди. Той се метна на седлото и бавно потегли по улицата. Дребосъка беше някъде из града. Щеше да е най-добре да го намери и да потеглят за фермата.

Пред Хоумстейк той дръпна поводите и се приведе напред, взирайки се през прозорците. Вътре нямаше и следа от Дребосъка. За сметка на това пък гъмжеше от дървосекачи. Пред къщата на доктор Маклейн не се виждаше вързан кон на Би-Бар.

Кофин скочи от коня и влезе при доктора. Гари беше неспокоен и се мяташе целият, пламнал в треска. Най-добре беше да не го тревожи. Дребосъка се отбил преди няколко часа, също и Клей.

Бил се метна на седлото и поведе тихо коня по улицата, като се придържаше по най-тъмните участъци. Клей Бел беше в града, а това означаваше, че Рууни беше сам в Емигрант Гап! Освен ако Джоунс беше потеглил натам, а Бил се съмняваше силно дали Дребосъка ще тръгне без него.

Дървосекач се подаде от конюшнята, водейки няколко коня. Заведе ги да се напият. Бил Кофин изведнъж застана нащрек и зачака в сенките. От конюшнята излязоха още дървосекачи, всички носеха пушки. Останалите вече се събираха около трите фургона.

Бил извърна коня си. Нямаше никакво време да търси Дребосъка. Вкара коня в една малка странична уличка, заобиколи конюшнята за наемане на коне, препусна между две купи със сено, след което навлезе в боровата гора покрай реката. Нощта беше студена и във въздуха се носеше дим от дърва. Той се добра до пустинята и пусна коня си по маршрута към Гап. После изведнъж промени решението си и обърна коня към планината Пайъти. Двамата с коня си полетяха като вихър през пустинята. Студеният вятър щипеше бузите му, но той не му обръщаше внимание, като поддържаше постоянно темпо, лавирайки покрай жилавите храсти. Пътят към върха на Пайъти не беше от най-леките.

Високо в планината бяха струпани купчина дърва за сигналния огън, който щеше доведе постовете и мъжете, които яздеха с добитъка. С Рууни, Ръш Джаксън и МОнтана Браун щяха да заформят чудесна компания… Той се изкикоти. Те щяха да дойдат! Те щяха да дойдат и да заемат позиция в прохода!

Половин час по-късно, когато фургоните още не бяха напуснали града, той вече бе коленичил до струпаните дърва. Събра няколко стиски суха шума, купчинка изсъхнала трева и после поднесе запалена клечка. Пламъците в миг подхванаха и огънят лумна, захапа сухите клонки, и после лакомо се нахвърли върху дебелите клони и стволове. След минута на върха се беше разгоряла клада.

Късният дилижанс тежко се установи на спирката си и Стаг Харви, който се шляеше по улицата с два запасани револвера, наблюдаваше един едър и отпуснат мъж в измачкана памучен костюм да слиза от него с износена пътна чанта в ръка.