Стрелците от гористите равнини

Той мислено си представи маршрута от конюшнята към хотела, преценявайки врмето, необходимо на Стаг. Знаеше, че Харви беше човекът, който плаираше и за двамата, че щеше да пресметне най-добрите шансове за убийство с абсолютно хладнокръвие. Килбърн щеше да заеме възможно най-благоприятната позиция.

Той рязко се извърна и погледна към Кофин, който беше дошъл в залата.

— Бил, преди няколко дни те зърнах да подражаваш на походката ми. Можеш ли да го направиш пак?

Кофин поруменя овчедушно, но при въпроса очиту му блеснаха.

— Мисля, че мога — изрече той бавно.

— Тогава да си сменим шапките.

Бил Кофин се вгледа отблизо в очите на Клей, после двамата размениха шапките си.

Колийн слезе по стъпалата и го погледна от другия край на залата; тя инстинктивно знаеше, че сега не беше моментът да се приближава. Прекоси залата и седна до баща си.

Клей се изправи и намести револверите си. Двамата с Кофин се приближиха до вратата, където размениха полугласно няколко думи, после Клей се обърна и остави Кофин до вратата. Върна се през стаята и докато подминаваше Колийн леко я стисна по рамото. Продължи без да каже дума.

В залата се възцари гишина след излизането му. Сам Тинкър усети поатта да се стича по ицето му. Устата му беше пресъхнала. Той изгледа застаналия до вратата с гръб към тях Кофин. Русият каубой пушеше цигара.

Някъде излая куче… и после всичко замлъкна. Градът сякаш замря целият. В залечината отвъд хълмовете изсвири влак. Беше още на мили далеч от града.

Съдията Райли изчисти гърлото си и погледна Колийн. Никой не проговори.

Лъжица издрънча в нечия чиния и някой рязко си ое дъх. Шумоленето на дрехи се разнасяше съвсем доловимо в тишината.

Стаг Харви го беше планирал добре. Джак Килбърн беше заел позиция в една празна сграда между ковачницата и кожарския магазин на Пидъл.

Харви смъкна ниско шапката над очите си и прекрачи на улицата, като в същия момент зърна и една висока фигура с черна шапка и сива вълнена риза да излиза от Тинкър Хауз.

Стаг Харви усети любопитна възбуда. Всичко се получаваше така, както го бяха планирали. Никакви номера, никакви примамки, двама мъже се срещаха така, както подобаваше на мъже. Може и да беше убиец, но се придържаше стриктно към кодекса на дуела.

Мъжът в горния край на улицата стигна до средата й и се полуобърна наляво, гледайки право към него, със слънцето в очите му.

Стаг Харви тръгна напред; вълната от задоволство го обля. Той крачеше напред без да бърза, преценявайки крачките си и тези на мъжа приближаващ се към него, така че накрая да може да стреля когато Бел се озове под прав ъгъл с кожарския магазин на Пидъл.

Разстоянието помежду им се скъсяваше с всяка тяхна крачка. Прашно дяволче се размърда ленво по улицата и се насочи към стълбите на сградата отсреща. Малки облачета прах придружаваха ботушите им при всяка стъпка.

Някаква черна сянка се плйъзна безшумно по улицата и Стаг Неволно вдигна очи.

Ястреб…

Стедан тръпка го прониза; той рязко се втренчи в мъжа срещу него. И замря на място. Имаше нещо странно… Чакай, та това не беше…

— Стаг!

Гласът на Клей Бел отекна чист и ясен в празната обляна от слънце улица.

— Мен ли търсиш?

Гласът идваше отдясно на Стаг. Харви мигновено се изви, едновременно с това измъквйки револверите и стреляйки, но още в този миг проумя че е бил надхитрен. Джак Килбърн се бе озовал зад гърба му и от него нямаше никаква полза!

Клей бе пристъпил напред между две съседни сгради и с обръщането на Стаг револверите му се озоваха в дланите.

Беше застанал с разкрачени крака и дясната му ръка с револвера се стрелна напред. Куршумите заизлитаха един след друг.

Гърмежите от револвера се разнасехо като барабанен грохот в тясната уличка, отеквайки и отразявайки се от околните здания. Оръжията на Стаг също забълваха огън, но самият Харви изведнъж се люшна напред сякаш дръпнат от невидима струна и голяма рана разцъфна в алено на рамото му.

Клей вървеше напред, а парвивият мирис на изгорелия барут и уличният прах щипеха ноздрите му. Ударниците се плъзгаха под пръстите му с всекиш изстрел. Видя как неясното изржение на Стаг залитна сред димния облак и отново стреля, после смени револверите си, докато Харви падаше на колене.

След секунда обаче той съумя да се изправи и се втурна с люшкща походка към Хоумстейк, презареждаки револвера си. В тишината последвала престрелката им Клей]Бел ясно чуваше накъаното на пресекулки дишане на стрелеца.

Той беше хладнокръвен. Мигът придаде необикновеноа яснота на възприятията му. Отново стреля, но мъжът се дръпна и Клей разбра, че не е лучил. Разкрачи се за повече стабилност и дочу изстрели от другия край на улицата, но не извърна очи от залитащата фигра на Харви.

Преди да смени револверите, беше стрелял два пъти с левия. Оставаха му още четири патрона…

Той повдигна револвера. Стаг беше облян до кръста в кръв, с неузнавауемо лице, но очите му блестяха с някакъв адски плавмък. Револверът му се повдигна и Клй стреля. Крушумът на Клей прониза Стаг под вдигнатата му ръка и излезе през гърба му.