Тактика на грешките

— Тук е. Той и Патер Тен разговарят с мои познати от Екзотика. — Докато отговаряше, той ги поведе към малък бар в единия ъгъл на стаята. — Изберете си за пиене каквото искате. Сега трябва да се видя с едни хора, но по-късно бих искал да поговоря с вас, Клетус. Имате ли нещо против? Ще ви потърся веднага щом се освободя.

— Разбира се — отвърна Клетус и се обърна към бара. Арвид вече вземаше чашата с бира, която си беше поръчал.

— Сър, мога ли да ви взема…

— Не, в момента не искам нищо, благодаря — отказа Клетус. Огледа се наоколо и погледът му попадна върху Ичан Кан, застанал сам с чаша в ръка близо до един широк прозорец. — Стой наблизо, моля те, за да те намеря лесно, когато ми дотрябваш.

— Да, сър — отвърна Арвид.

Клетус се запъти към Ичан Кан. По-възрастният мъж погледна с каменно лице приближаващия се, явно с намерение да пресече всякакви разговори. Но след като позна кой идва, лицето му се отпусна — доколкото изобщо можеше да стане това.

— Добър вечер — поздрави Ичан. — Разбрах, че сте се срещнали с командващия си офицер.

— Новините бързо се разпространяват — усмихна се Клетус.

— Ние все пак сме военен пост — отбеляза Ичан. За момент отмести очи встрани, сетне отново го погледна. — Освен това дочух, че сте изказали някакво предположение за прехвърляне на партизани от Нова Земя през прохода Етер.

— Вярно е — потвърди Клетус. — Не смятате ли, че е вероятно?

— Много вероятно е, особено след като ме наведохте на тази мисъл — отвърна Ичан. — Между другото сдобих се с трите тома върху тактиката, които вече сте публикувал. Оказа се, че ги имат в екзотианската библиотека тук. Имах време да им хвърля само един бегъл поглед — очите му се срещнаха с очите на Клетус, — но ми се видя доста сериозна работа. Много сериозна… Макар да не съм съвсем сигурен, че ми стана ясна вашата тактика на грешките. Както забеляза Де Кастрис, сраженията са нещо по-различно от фехтовката.

— Да — съгласи се Клетус, — но принципът е приложим навсякъде. Да вземем за пример един прост тактически план, който се състои в привличане силите на врага там, където на пръв поглед е най-слабото място на вашата фронтова линия. Но когато го направят, вашият фронт отстъпва и ги вкарва в чувал, вие ги обкръжавате и ги притискате със скрити, превъзхождащи ги сили. — В това няма нищо ново — забеляза Ичан.

— Да — потвърди Клетус, — но да приложим тактиката на грешките към абсолютно същата ситуация. Само че този път с последователни контакти с врага вие го изкушавате със серия от малки победи, които на пръв поглед изглеждат лесни. Междувременно обаче с всеки следващ контакт го принуждавате да използва все повече сили. И накрая, когато хвърли най-голямата част от силите си в това, което предполага, че ще е още една лесна победа, вие превръщате този сблъсък в капан. Той установява, че неусетно сте го въвлекли в клопка, и се оказва отвсякъде обкръжен и останал изцяло във ваша власт.

— Хитро — Ичан се намръщи, — може би прекалено хитро…

— Двете империи Китай и Русия са използвали грубо подобие на тази тактика, примамвайки завоевателите дълбоко в териториите си, докато накрая нападателят разбира, че е прекалено далеч от базите си за снабдяване и подкрепления и е изцяло заобиколен от местния враг… Наполеон и отстъплението от Москва например.

— Все пак… — Ичан внезапно млъкна. Погледът му се отклони. Клетус се обърна и видя, че в стаята беше влязъл Дау де Кастрис. Високият, мургав и елегантен Министър на междузвездните работи на Коалицията стоеше до отсрещната стена и разговаряше с Мелиса.

Поглеждайки Ичан, Клетус забеляза, че лицето му беше станало студено и застинало като първата кора лед върху повърхността на дълбоко езеро в безветрен зимен ден.

— От дълго време ли познавате Де Кастрис? — попита го Клетус. — Вие и Мелиса?

— Всички жени го харесват. — Гласът на Ичан беше неприветлив. Погледът му остана закован върху Мелиса и Дау.

— Между другото… — Клетус спря и зачака. Ичан отмести с неохота поглед от двойката отсреща и отново го погледна.

— Исках да кажа — продължи Клетус, — че генерал Трейнър спомена нещо странно. Той каза, че тук, на Бакхала, няма никакви десантни части. Това ме изненада. Преди да дойда, прочетох някои неща за вас, дорсайците, и мислех, че курсът по парашутизъм влиза в подготовката на вашите наемници.

— Така е — сухо отговори Ичан. — Но генерал Трейнър, подобно на много други командири от вашия Съюз и от Коалицията, не мисли, че подготовката ни е достатъчно добра, и не разрешава на хората да извършват десанти — както и много други бойни действия.

— Хм — Клетус се намръщи. — Ревност? Или може би гледат на вашите наемници като на някаква конкуренция?

— Не бих казал — отговори Ичан хладно. — Естествено, ваше право е да имате собствено мнение. — Очите му показваха желание отново да се върнат на Мелиса и Дау.