Тактика на грешките

— Исках да кажа, че не е необходимо никакво обяснение. Никога през живота си не съм бил пиян. Опасявам се, че командирът на кораба е получил грешни указания — или си е направил погрешни заключения.

— Сбъркал е, така ли? — попита иронично Бат.

— В случая имам свидетел, който ще докаже, че не съм бил пиян. Той беше на масата. Мондар, бившият Пълномощник за Анклава Сейнт Луис.

Бат беше отворил уста да прекъсне Клетус по средата и сега я затвори. Няколко секунди генералът мълчеше. Сетне веждите му трепнаха и бръчката между очите му се поизглади.

— Тогава за какво е този доклад? — попита той вече успокоен.

— Екипажът на кораба изглеждаше неравнодушен към хората от Коалицията на борда.

— По дяволите тогава! — избухна Бат. — Като сте ги видели, че си правят погрешни заключения, защо не сте ги разубедили?

— Въпрос на елементарна стратегия — отвърна Клетус. — Мислех, че няма да е лошо хората от Коалицията да имат колкото може по-ниско мнение за мен и за ползата от мен като ваш съветник по тактиката.

Генералът го изгледа злобно.

— Във всеки случай тяхното мнение едва ли може да е по-ниско от моето. Нямам нужда от вас, полковник. Това е една малка мръсна война между съседи, в която няма място за стратегически мистерии. Колонията на Екзотика има мозъци, пари, технически разработки и морски бряг. Хората от Нова Земя нямат морски бряг, нямат индустрия, а населението им е многобройно — поради религията им, позволяваща многоженство, — което фермите не могат да изхранят. Но същото това излишно население чудесно осигурява неограничено количество партизани. И така, хората от Нова Земя искат онова, което имат екзотианците, и Коалицията им помага да го получат. А ние сме тук, за да им попречим. Такова е положението. Това, което се опитват да направят партизаните и което правим ние, за да ги спрем, е съвсем очевидно. Имам нужда от теоретик стратег и тактически експерт точно толкова, колкото от симфоничен оркестър. И съм сигурен, че Де Кастрис и онези от кораба също са наясно по въпроса.

— Може би няма да съм толкова безполезен, колкото смята генералът — изрече Клетус невъзмутимо. — Естествено, ще трябва да огледам и проуча обстановката, започвайки със съставяне на план за залавяне на партизаните, които ще се опитат да проникнат във вътрешността на страната през прохода Етер в следващите няколко дни.

Веждите на генералът отново се развяха като знамена.

— Партизани ли? Кой ви е казвал нещо за прохода Етер? — озъби се той. — Що за заек се опитвате да измъкнете от шапката си?

— Никакъв заек. Страхувам се, че това дори не е и преценка на професионалист. Просто здрав разум. С пристигането на Дау де Кастрис тук новоземляните ще се опитат да извършат нещо, за да му направят впечатление… Имате ли подръка карта?

Генералът натисна един бутон и стената от лявата страна на Клетус изведнъж се освети. Появи се проекция на голяма карта с дългата тясна брегова линия на екзотианската колония и вътрешната планинска верига, която я разделяше от земите на колонията Нова Земя. Клетус огледа проекцията и потупа с показалец една точка в средата на планинската верига, пресичаща лявата част на картата.

— Тук е проходът Етер — обърна се той към Бат. — Едно хубаво широко дефиле през планините, водещо от Нова Земя до Бакхала, но съгласно докладите рядко използвано от новоземляните, защото откъм екзотианската част в продължение на стотици мили няма нищо за плячкосване. Същевременно е много лесно за преминаване. Под него няма нищо, освен малкия град Двете реки. Разбира се, от практическа гледна точка по-добрият вариант за тях е да изпращат партизаните си през проходи, намиращи се близо до по-големите населени центрове. Но ако не държат толкова на печалбата, а на впечатлението, тогава имат сметка да прехвърлят сравнително големи сили оттук през следващите няколко дни. Седмица след това ще ударят някой от по-малките крайбрежни градове, дори ще го превземат и ще го задържат за известно време.

Клетус се обърна, закуца отново към стола си и седна. Бат се мръщеше към картата.

— Във всеки случай — продължи полковникът — няма да е толкова трудно да се заложи капан, в който да се уловят повечето от тях, когато се опитат да минат покрай Двете реки. Бих могъл да го направя и аз. Ако ми дадете на разположение един батальон десантчици…

— Батальон! Десантчици! — Бат излезе от полутранса, в който беше изпаднал, и обърна възмутения си поглед към Клетус. — Вие какво си въобразявате? Че това е класна стая, където можете да си измисляте каквито войски ви трябват? На Кълтис няма десантни групи. А дали да ви дам батальон или някаква друга военна част, дори и във вашето предположение да има нещо вярно… — Генералът изсумтя.

— Партизаните ще дойдат, няма съмнение. Залагам репутацията си — изрече Клетус невъзмутимо. — Можете да смятате, че вече съм я заложил. Спомням си, че говорих с някои мои колеги преподаватели в академията и с някои приятели от Вашингтон и предсказах това прехвърляне на сили веднага след пристигането на Дау де Кастрис в Нова Земя.