Тактика на грешките

— О-о, и още нещо исках да ви попитам — избърза Клетус. — В заповедите за назначение, които прегледах на Земята, имаше включени и няколко морски офицери, командировани като военноморски инженери — спомената беше речна и пристанищна работа. Но досега не съм видял никакви морски офицери.

— Командир Уефър Линет — отговори бързо Ичан, — облечен в цивилни дрехи, седнал е на канапето срещу нас, в другия край на стаята. Елате. Ще ви представя.

Клетус го последва по дългия наклон през стаята до едно канапе и няколко стола, където седяха половин дузина мъже и говореха. Сега се намираха на около една четвърт от разстоянието, което ги делеше преди от Мелиса и Дау, но все още бяха достатъчно далеч, така че не чуваха разговора им.

— Командире — произнесе Ичан, когато стигнаха до групата. Открая на канапето бързо се изправи мъж в средата на тридесетте. В ръката си продължаваше да държи питие. — Бих искал да ви представя полковник Клетус Греъм, току-що пристигнал от Земята и прикрепен към щаба на генерал Трейнър като експерт по тактиката.

— Щастлив съм да се запозная с вас, полковник — каза Уефър Линет, разтърсвайки ръката на Клетус със силно приятелско ръкостискане. — Измислете нещо друго за нас, освен да прочистваме речните устия и канали, и моите хора ще се влюбят във вас.

— Ще го направя — Клетус се усмихна. — Смятайте го за обещание.

— Чудесно! — отвърна ентусиазирано Уефър.

— Вие нали използвате онези големи подводни булдозери? — попита Клетус. — Мисля, че четох за тях преди около седем месеца в ежедневника на съюзническите войски.

— Да, „Марк V“ — лицето на Линет светна. — Имаме шест. Искате ли да се поразходите някой ден в един от тях? Те са чудесни машини. Бат Трейнър искаше да ги изкара от водата и да ги използва в джунглата. Те са по-добри от всичко, с което разполага, но не са конструирани за земна работа. Аз самият не можех да кажа „не“ на генерала, но настоях да получа директна заповед от Земята. За щастие те са му отказали.

— Ще се възползвам от поканата за разходка — благодари му Клетус. Ичан отново наблюдаваше Мелиса и Дау с каменно лице. Клетус откри в другия край на стаята Мондар да говор с две жени, които приличаха на съпруги на дипломати.

Погледът му сякаш притежаваше притегателна сила, защото екзотът се обърна към него, усмихна се и кимна. Клетус му кимна в отговор и се извърна пак към Уефър, който се беше впуснал в обяснения за начина на работа на „Марк V“ при дълбочина триста метра или в течения и приливи със скорост тридесет възела в час.

— Вероятно през следващите няколко дни ще бъда зает с работа извън града — обясни Клетус. — Но след това, ако по някаква причина остана тук…

— Можете да дойдете по всяко време — възкликна Уефър. — Точно сега работим на главното пристанище тук, в Бакхала. Само ми се обадете половин час предварително, за да мога да направя съответната подготовка, и елате на пристанището или направо в моя команден пост… Здравейте, Пълномощник. През някой от следващите дни полковникът ще дойде заедно с мен на „Марк V“.

Мондар се беше приближил, докато разговаряха.

— Това е хубаво — усмихна се екзотът. — Ще му е интересно. — Погледът му се прехвърли на Клетус. — Нали искахте да говорите с Дау де Кастрис? Той приключи за тази вечер разговорите си с моите сънародници. Ето го там, в другия край на стаята, с Мелиса.

— Да… виждам. Точно смятах да отида — отговори Клетус и се извърна към Уефър и Ичан. Ще ме извините ли, господа?

Тръгна си, обещавайки на Уефър да му се обади при първа възможност. Обърна се и забеляза, че Мондар докосна леко ръката на Ичан и го заговори.

Клетус се запъти накуцвайки към мястото, където Дау и Мелиса все още стояха заедно. Когато се приближи, и двамата се извърнаха и го погледнаха. Тъмните вежди на Мелиса леко се смръщиха. Но Дау се усмихна сърдечно.

— Е, полковник, чувам, че сте имали сериозно премеждие тази сутрин?

— Предполагам, че тук, на Бакхала, това не е нещо необичайно — отвърна Клетус.

Двамата се засмяха с лекота и слабата бръчка между очите на Мелиса изчезна.

— Извинете ме — обърна се тя към Дау. — Струва ми се, че татко иска да ми каже нещо. Вика ме. Ще се върна веднага.

Тя си тръгна. Погледите на двамата мъже се срещнаха и се заковаха един в друг.

— И така — започна Дау, — отново сте се проявили като герой — отбранявали сте се сам срещу цяла банда партизани.

— Не съвсем. Там беше и Ичан със своя пистолет. — Клетус внимателно наблюдаваше другия мъж. — Мелиса можеше да бъде убита.

— Да, наистина — съгласи се Дау — и щеше да бъде жалко.

— И аз мисля така. Тя заслужава нещо повече.

— Хората обикновено получават това, което заслужават — заяви Де Кастрис. — Дори и Мелиса. Но аз не мислех, че учените се занимават и с отделните личности.

— С всичко — отговори Клетус.

— Разбирам. Но с жонгльорство със сигурност. Знаете ли, че намерих бучка захар под средната чаша? Споменах го пред Мелиса и тя ми каза, че и под трите чаши сте поставили бучки.

— Признавам, че беше така — отвърна Клетус.

Двамата се изгледаха.

— Добър номер — каза Де Кастрис. — Но едва ли ще мине повторно.