Тактика на грешките

— Вашето медицинско досие показва, че притежавате постоянна устойчивост срещу хипноза, дори и с обичайните лекарства. Наблюдава се почти винаги при хора, които проявяват психологическо отхвърляне на присадени органи. За да сме сигурни обаче, донесъл съм едно от новите синтетични парахипнотични лекарства. При разумна доза то ви оставя в съзнание, но напълно притъпява волята. Ако можете да устоите на хипноза, след като сте го поели, тогава вашата устойчивост е извън възможностите на психиатрията. И най-вероятно е генетичен проблем. Искате ли да го опитате?

— Давайте — отвърна Клетус.

Лекарят пристегна лентата на спринцовката около ръката на Клетус, поставяйки цилиндъра с деления над вената. Нивото на течността се виждаше. Той постави пръст върху буталото.

— Непрекъснато ще ви питам за вашето име. Опитвайте се да не ми го казвате. Докато отказвате да отговаряте, аз ще увеличавам дозата. Готов ли сте?

— Готов съм.

— Как се казвате? — попита лекарят. Клетус усети студения допир до кожата на ръката си.

Поклати глава.

— Кажете ми вашето име? — повтори лекарят.

Клетус отново поклати глава. Продължаваше да усеща студенината. За своя изненада нямаше никакви други признаци за действие на наркотика върху него.

— Как се казвате?

— Не.

— Кажете ми вашето име…

Разпитът продължи и Клетус продължи да отказва. Внезапно стаята като че ли се изпълни с бяла мъгла. Главата му се замая и това беше последното, което си спомняше.

Когато се върна в съзнание, лекарят стоеше до леглото му. Спринцовката беше извадена от ръката му.

— Не — поклати глава лекарят и въздъхна. — Устояхте, докато изгубихте съзнание. Просто няма смисъл да опитваме с трансплантация.

Клетус го изгледа почти студено. — В такъв случай предайте на Мондар, Пълномощника от Екзотика, че искам да говоря с него.

Лекарят отвори уста да каже нещо. Сетне размисли и кимна.

Една сестра се появи на вратата. — Генерал Трейнър е тук и иска да ви види. Чувствате ли се добре да го приемете?

— Разбира се — отвърна Клетус. Натисна страничния бутон на леглото, който повдигаше частта за главата, и я изправи до седнало положение. Бат влезе, застана до кревата и погледна надолу към него. Лицето му беше като каменна маска.

— Седнете, сър — покани го Клетус.

— Няма да се задържам дълго — отказа Бат.

Отиде да затвори вратата. После се върна и впери свиреп поглед в Клетус.

— Имам да ви кажа само две неща. Когато най-сетне успях да разбия вратата на вашия офис и намерих пистолет да прострелям пантите, беше вече неделя следобед. Затова се измъкнах тайно от града и позвъних на полковник Дюплейн, преди да вдигна тревога. Предполагам, ще бъдете щастлив да узнаете, че няма да се шуми около станалото. Официално съм претърпял лека катастрофа в петък следобед недалеч от Бакхала. Колата ми е излязла от пътя. Изгубил съм съзнание и съм останал прикован в нея. Не съм успял да се измъкна преди неделя следобед. Освен това официално пленяването на новоземляните в Двете реки сте извършили по моя заповед.

— Благодаря ви, сър.

— Не ме ласкайте! — изръмжа меко Бат. — Знаехте, че съм достатъчно умен да не обикалям наоколо и да вдигам врява, докато не разбера защо сте ме отстранили от пътя си. Знаехте, че ще постъпя именно по този начин. Вие ме заключихте и никой няма да разбере за това. Но пленихте две трети от армията на Нова Земя и аз съм този, който ще обере повечето лаври в Женева. Ето така стоят нещата и това е едното, което съм дошъл да ви кажа.

Клетус кимна.

— Другото е следното — продължи Бат. — Това, което направихте при Двете реки, е чудесен пример на военно изкуство. Възхищавам му се. Но не мога да се възхитя от вас. Не ми харесва вашият начин на работа, Греъм, и нямам нужда от вас — и Съюзът няма нужда. Второто, което искам да ви кажа, е — искам вашата оставка. Искам я на бюрото си до четиридесет и осем часа. Можете да се върнете вкъщи и да пишете книгите си като цивилен.

Клетус спокойно го погледна.

— Вече съм подал оставка като военен на служба към Съюза. Също така се отказвам от земното си гражданство. Подадох молба за получаване жителство на Дорсай и тя е одобрена.

Веждите на Бат се повдигнаха. За момент твърдото му интелигентно лице стана глупаво.

— Измъквате се от Съюза? — попита той. — Напълно?

— Просто емигрирам — усмихна се леко Клетус. — Не се притеснявайте, генерале. Аз съм заинтересован не по-малко от вас да не се разчуе фактът, че сте прекарал уикенда заключен в офиса ми. Ще приемем варианта, че там е проникнал шпионин от Нова Земя, разбрал е за капана и е успял да се измъкне.

Очите им се срещнаха. След секунда Бат поклати глава.

— Както и да е — каза той. — Повече няма да се видим с вас.

Обърна се и излезе. Клетус продължи да лежи, загледан в тавана, докато заспа.

Мондар се появи чак на другия ден следобед и се извини за закъснението си.

— Бележката, с която ми съобщаваш, че искаш да ме видиш, ми беше изпратена с обикновена поща — каза той, настанявайки се в един стол до леглото. — Очевидно твоят добър лекар е решил, че молбата ти да ме видиш не е спешна. — Не, това е извън неговата компетентност.