Тактика на грешките

Разкопча колана за скокове и го остави да падне на земята. Освободен от тежестта му, подскочи върху здравия си крак към най-близката фиданка. С пистолета си отряза около два метра от стъблото. Изчисти клончетата и се сдоби с груба тояга за подпиране. С нейна помощ заподскача към реката. Най-после достигна брега на сивата вода. Извади подвижния телефон, нагласи го за предаване на разстояние сто метра и повика Уефър на вълната на флота.

Той отговори и няколко минути по-късно масивното туловище на един „Марк V“ се показа над водата на около десет метра от него.

— А сега какво? — попита Уефър, след като помогнаха на Клетус да се качи на борда и го отведоха в залата за управление. Седна на стола, който му дадоха, и внимателно протегна напред болния си крак.

— Имам една рота хора, по половин от двете страни на реката, които ще ни срещнат тук след около… — Клетус погледна часовника си — половин час. Искам „Марк V“ да ги качи и да ги отведе под вода до долния край на града. Ще можеш ли да отделиш една от вашите машини? Между другото докъде стигна нивото на водата?

— Справяме се добре — отговори Уефър. — На твоите хора ще се наложи да газят вода до колене, когато пристигнат в долния край на града. Дай ни още час и с останалите две машини ще имаш реката толкова дълбока, колкото искаш. Така че няма проблеми да отделя един „Марк V“ и да го използваме като ферибот.

— Чудесно — отвърна Клетус. Той замина за града с последните дорсайци. Както каза Уефър, водата по улиците в този край беше дълбока до коляно. Клетус влезе, накуцвайки, в командната стая на щаба на дорсайците. Ичан Кан го посрещна.

— Седнете, полковник — поведе го той към един стол срещу големия екран. — Какво става с реката? Трябваше да отведем всички цивилни в най-високите сгради.

— Накарал съм Уефър с няколко от неговите подводни булдозери да повишат нивото й. Ще ви запозная с подробностите по-късно. А сега ми кажете как вървят нещата тук? — Засега нищо друго, освен откъслечни изстрели от предните разузнавачи на новоземляните — отвърна студено Ичан. — Вашата идея с онези пясъчни укрепления свърши добра работа. Мъжете в тях ще са на сухо, удобно разположени, докато противникът ще трябва да шляпа през водата.

— Може да ни се наложи да излезем от окопите и да пошляпаме и ние. Доведох ви почти двеста души. Мислите ли, че можете да организирате атака с тях заедно с онези, които имате?

Лицето на Ичан никога не изразяваше каквито и да било емоции. Погледът, който хвърли сега към Клетус, беше най-голямата емоция, проявена от него.

— Атака? — повтори той като ехо. — Две роти и половина, най-много три срещу шест или седем батальона?

Клетус поклати глава.

— Казах да организирате атака. Не да я проведете. Това което искам, е да ужилим двата предни фронта на новоземляните, за да ги накараме да спрат и да съберат повече хора, преди да продължат срещу нас. Мислите ли, че ще можем да се справим с това?

— Хм-м — Ичан попита с пръсти мустаците си. — Нещо такова… да, мисля, че е възможно.

— Добре. Ще можете ли да ме свържете с Марк Додс с картина и звук?

— Имаме отворен канал — отговори Ичан. Пресече стаята и се върна с полеви телефон.

— Тук е полковник Кан. Полковник Греъм иска да говори с полковник Додс.

Той подаде телефона на Клетус. В същия момент екранът оживя и се появи лицето на Марк, а зад него се виждаше екранът на самолета.

— Сър? — Марк погледна Клетус. — Вие сте в града?

— Точно така. Заедно с хората, които изпратихте да се срещнат с мен. Можете ли да ми покажете екрана на борда?

Марк се отмести и екранът зад него изпълни екрана на телефона. Подробностите бяха прекалено дребни, но Клетус можа да види, че двете части на вражеската армия се срещаха в пясъчната равнина, която започваше там, където се събираха бреговете на двете реки и завършваха в V-то, насочено към града. Зад разузнавачите напредващият основен фронт на новоземляните се намираше на по-малко от половин миля от предните отбранителни позиции на дорсайците. Дори и в този момент отбраняващите града можеха вече да стрелят по врага.

— Имам хора по височините по целия път на противника — обясняваше Марк — и поне две роти с лъчево оръжие в подножието на стръмнините, които стрелят по ариергарда им.

— Изтеглете обратно тези две роти — нареди Клетус. — Няма смисъл да рискуваме хората, щом не е належащо. И искам да кажете на другите по височините да останат там, но да намалят огъня. Нека го правят постепенно, малко по малко, и накрая да стрелят, колкото да им напомнят, че сме все още там.

— Да ги изтегля? — повтори Марк. Лицето му отново се появи върху екрана, този път намръщено. — И да намаля огъня? Но какво ще стане с всички вас долу в града?

— Ще атакуваме — отвърна Клетус.