Тактика на грешките

Марк замълча, вперил поглед в екрана. Мислите му бяха толкова ясни, като че изписани във въздуха пред него. На него, с повече от три хиляди души, му нареждаха да се въздържа и да не заплашва гърба на вражеските сили, които наброяваха шест хиляди, за да не рискува напразно. Междувременно Клетус с по-малко от шестстотин души планираше атака срещу челната колона на врага.

— Доверете ми се, полковник — изрече меко Клетус в микрофона. — Не казах ли преди седмица, че смятам да премина през това сражение с възможно най-малко жертви?

— Да, сър… — изрече Марк неохотно, все още неубеден.

— Тогава направете каквото ви казах. Не се безпокойте. Играта още не е свършила. Нека вашите хора да намалят огъня, но им кажете да са нащрек. Ще имат по-големи възможности да използват оръжието си по-късно. Той прекъсна връзката и подаде телефона на Ичан.

— Добре. А сега да се погрижим за атаката.

Тридесет минути по-късно Клетус заедно с Ичан пътуваха в една бойна кола, която се плъзгаше върху въздушната си възглавница двадесет сантиметра над водата, дълбока до глезените дори и в този горен край на града. Виждаше първата редица от атакуващите дорсайци — придвижваха се напред, използвайки всяка къща и дърво за прикритие. Точно пред Клетус, в средата на пулта за управление, имаше малък екран, захранван дистанционно с информация от екрана в командната зала на щаба на Ичан. Той показваше новоземляните, разположени в основата на вертикалната стена от камъни и пръст, където се събираха отвесните склонове на двете реки. Простираха се на около шестстотин метра и образуваха остър ъгъл, свързващ склоновете с обширната площ на платото, върху което беше построен градът.

На екрана не можеше да се прецени ширината на тази площ. Истинските й размери се губеха под пластовете спускаща се по склоновете вода, там, където преди бяха отсрещните брегове на двете реки. Невъзможно бе да се прецени къде тази сива течаща маса е дълбока до глезените и къде дълбочината й е достатъчна да се промъкне незабелязан „Марк V“. Клетус беше предупредил атакуващите мъже да се държат настрана от центъра на врага, за да избягнат по-дълбоките води, където течението ще ги отвлече.

Атакуващите спряха зад прикритието на последните къщи и стегнаха редиците си. Врагът беше само на неколкостотин метра.

— Добре — каза Клетус в бойния телефон. — Тръгвайте!

Първата вълна се надигна от прикритията си и се понесе бегом напред на зигзаг. Зад тях останалите, както и тези в укрепленията, също откриха огън по врага.

Новоземлянските войски, които се намираха все още на сухо, върху една височина в подножието на склоновете, изумено се взираха в невероятната гледка — въоръжени с автомати мъже тичат към тях сред пръски вода. Преди да се осъзнаят, първата вълна се беше скрила зад всевъзможни прикрития и към тях се носеше втора.

Едва когато се понесе третата вълна, новоземляните се опомниха. Но огънят на атакуващите и от окопите вече беше покосил редиците им. Изненадата им почти прерасна в паника. Бяха останали с впечатлението, че силите в града, способни да окажат съпротива, са нищожни и след няколко елементарни престрелки всичко ще свърши. Вместо това бяха атакувани от много повече дорсайци, отколкото предполагаха. Предната им линия се огъна и започна да отстъпва, притискайки тези отзад, които се бяха струпали, опитвайки се да разберат какво става.

Объркването увеличи паниката. Новоземлянските войски никога преди не бяха влизали в разгърната битка независимо от модерните си оръжия, с които ги беше снабдила Коалицията. Ето защо изгубиха самообладание и започнаха да правят това, което нито един разумен войник не би направил. На места откриха огън с лъчеви оръжия срещу атакуващите.

При първия допир на енергийните лъчи с плитката вода се вдигнаха облаци пара — и само след миг настъпващите дорсайци бяха много добре прикрити, като че ли новоземляните бяха пуснали специално за тях димна завеса.

При това паниката в предния фронт на противника прерасна в бягство. Тези най-отпред се обърнаха и се опитаха да си пробият път през задните редици.

— Връщайте се! — заповяда по телефона Клетус на атакуващите дорсайци. Защото независимо от временната защита на парата, която ги обгръщаше, той виждаше, колкото и неясен да беше образът на екрана, че те бяха в опасна близост до голяма маса вражески войници. — Връщайте се обратно! В града! Изпълнихте си задачата!

Все още скрити зад парата, дорсайците се оттеглиха. Преди да стигнат прикритието на първите къщи, мъглата се разнесе. Но предният фронт на новоземляните беше в пълен хаос и само няколко случайни изстрела сподириха атакуващите, преди да се приберат.

Клетус се върна в щаба. Тромаво се измъкна от колата, чиято въздушна възглавница я държеше над водата, минаваща вече двата метра. Предните стъпала на главния вход на сградата бяха залети. Направи голяма крачка, за да стъпи на прага, и се запъти, куцайки уморено, към командната зала.