Тактика на грешките

— Знаеш, че си. Направи всичко точно както каза. Спечели войната в Бакхала само за няколко седмици, и то без ничия друга помощ освен дорсайците. А сега и ти самият ще станеш дорсаец. Вече нищо не може да те спре да напишеш книгите си.

Клетус усети вътре в себе си болка — и защитната преграда отново го обгърна. Той пак беше сам сред хора, които не го разбираха.

— Страхувам се, че не всичко е свършило — каза той. — Приключи само първото действие. Всъщност действието едва сега започва.

Тя го погледна втренчено.

— Започва? — повтори недоумяващо тя. — Но Дау заминава за Земята тази вечер. Той повече няма да се върне тук.

— Опасявам се, че ще поиска да се върне.

— Ще поиска? Но защо?

— Защото е амбициозен и защото аз ще му покажа как да разшири обсега на амбициите си.

— Амбиция! — Гласът й беше изпълнен с недоверие. — Той вече е един от петимата Първи министри на Върховния съвет на Коалицията. Още година-две и ще има място в самия Съвет. Какво повече може да желае? Погледни колко е постигнал досега!

— Ти не премахваш амбициите, като ги потискаш, по същия начин както става и с огъня. За един амбициозен човек това, което има, е нищо. От значение е какво няма.

— Но какво още няма той? — Тя изглеждаше искрено учудена.

— Всичко — отвърна Клетус. — Една обединена Земя под негова власт, контролираща целия извънземен свят, също под негова власт.

Тя го загледа втренчено.

— Съюзът и Коалицията заедно? Но това е невъзможно! Никой по-добре от Дау не знае това.

— Аз възнамерявам да му докажа, че е възможно — настоя Клетус.

Бузите й порозовяха от гняв.

— Ти възнамеряваш… Сигурно ме мислиш за глупачка, която седи тук и те слуша!

— Не — каза малко тъжно той, — не повече от всеки друг. Просто се надявах, че поне веднъж ще ми повярваш.

— Да ти повярвам! — Внезапно за нейна собствена изненада я обзе убийствена ярост. — Бях права, когато те срещнах за пръв път и ти казах, че си също като баща ми. Всички си мислят, че той се интересува само от кожа и пушки, а всъщност те нямат никакво значение за него. Всеки смята, че ти си само студен метал и пресметливост, без нерви. Е, нека да ти кажа нещо — не можеш да излъжеш всички. Не можеш да излъжеш Арвид, не можеш да излъжеш баща ми. И най-вече не можеш да излъжеш мен! Хората са важни за теб, както за татко традициите — традициите за чест и смелост, и доблест, и всички онези неща, които останалите смятат, че са изчезнали. Това е нещото, което му отнеха там, на Земята, и това е, което ще му върна, дори и ако трябва да го направя насила — защото той е също като теб. Насила трябва да го накараш да се погрижи за себе си и да получи това, което наистина иска.

— Замисляла ли си се за момент — попита той спокойно, когато тя свърши, — че той може да е намерил отново традициите на Дорсай?

— Традиции? На Дорсай? — Гласът й трепереше от презрение. — Един свят, пълен със сбирщина от бивши войници, залагащи живота си в малки чужди войни, със заплащане не по-високо от това на един програмист! Нима според теб в това има традиция?

— Традициите ще се появят. Мисля, че Ичан гледа по-надалеч в бъдещето, отколкото ти.

— Какво ме е грижа за бъдещето? — Тя се беше изправила и гледаше надолу към него. — Искам да е щастлив. Той може да се грижи за всеки друг, но не и за себе си. Аз трябва да се грижа за него. Когато бях малка и майка ми умря, тя ме помоли — мен — да се грижа за него. И аз ще го направя!

Завъртя се и тръгна към вратата.

— И той е всичко, за което ще се погрижа — извика тя от вратата, като се обърна. — Ако си мислиш, че ще се грижа и за теб, забрави! Така че давай, залагай си главата заради някой принцип, когато можеше да седнеш и да свършиш истински добро дело, пишейки и работейки, за което си устроен!

Тя излезе. Вратата беше прекалено добре конструирана, за да тресне след нея. Болничната стая изглеждаше по-празна от всеки друг път.

Преди да свърши денят, той има още един посетител. Това беше Дау де Кастрис, доведен от Уефър Линет.

— Виж кого ти водя, Клетус! — каза бодро Уефър. — Попаднах на министъра в офицерския клуб, където обядваше с някакви екзоти, и той ми каза да ти предам неговите поздравления за абстрактното военно превъзходство. А аз го попитах защо не дойде с мен и не ти предаде сам поздравленията. И ето го тук!

Той отстъпи, пускайки Дау да мине напред. Зад гърба на високия мъж Линет намигна на Клетус.

— Имам да изпълня една поръчка тук. Ще се върна след минута.

Той се измъкна от стаята и затвори вратата след себе си.

— Трябваше ли да използвате Уефър като прикритие? — попита Клетус.

— Беше удобно. — Дау повдигна рамене, пренебрегвайки въпроса. — Моите поздравления, разбира се.

— Естествено. Благодаря ви. Защо не седнете?

— Предпочитам да постоя. Казаха ми, че ще отидете да се погребете на Дорсай. Ще продължите ли с писането на вашите книги?

— Все още не — отвърна Клетус.

Дау повдигна вежди.

— Нещо друго ли ще правите?

— Има половин дузина светове и няколко билиона хора, които трябва да бъдат освободени.

— Да ги освободите? — Дау се усмихна. — От Коалицията?

— От Земята.

Дау поклати глава. Усмивката му стана иронична.