Тактика на грешките

Зората на четвъртия ден ги завари на около шест мили от мястото на срещата. Но когато се опитаха да станат, колената им се подгънаха и те останаха на земята. Клетус продължи да се бори и след няколко несполучливи опита се изправи на крака. Огледа се и видя Атайър все още на земята.

— Не мога — изграчи младежът. — Вие продължавайте.

— Не — Клетус стоеше разкрачен и се поклащаше, гледайки надолу към Атайър.

— Вие трябва да вървите — каза след малко младият мъж. Говореха по начина, който бяха възприели през последните дни — с дълги паузи между думите на единия и на другия.

— Защо дойде на Дорсай? — попита Клетус след една от тези паузи.

Атайър се втренчи в него.

— Вие… Вие направихте това, което винаги съм искал да направя. Вие бяхте това, което винаги съм искал да бъда. Знаех, че никога няма да бъда като вас. Но мислех, че ще мога да се науча как да го направя.

— Тогава учи се — каза Клетус, олюлявайки се. — Тръгвай.

— Не мога.

— Няма не мога. Тръгвай.

Клетус продължаваше да стои. Атайър лежеше на същото място. После краката му започнаха да се свиват. Седна с труд и се опита да се изправи на крака, но те не искаха да го слушат. Спря, дишайки тежко.

— Ти си това, което винаги си искал да бъдеш — говореше бавно Клетус, поклащайки се над него. — Няма значение тялото ти. Изправи Атайър на крака. Тялото ще те последва.

Той чакаше. Атайър отново се размърда. С конвулсивни усилия успя да застане на колене, след това с ненадеен напън се изправи на крака. Направи три стъпки, препъвайки се, и се улови за едно дърво, за да не падне. Погледна през рамо към Клетус, задъхан, но тържествуващ.

— Когато си готов, тръгваме — каза му той.

Пет минути по-късно, въпреки че Атайър продължаваше да се препъва като пиян, те отново тръгнаха на път. Четири часа след това стигнаха до мястото на срещата, където намериха Свахили и Арвид с около една пета от останалите мъже. Клетус и Атайър се строполиха, без дори да махнат багажа от гърбовете си, и заспаха, преди да докоснат покритата с иглички земя.

ДВАДЕСЕТ И ЕДНО

Клетус се събуди чак следобед. Чувстваше се спокоен и с лека глава, отпочинал и невероятно гладен. Атайър все още спеше тежко, като човек след дълбока упойка.

Клетус се нахрани и отиде при Свахили и Арвид.

— Колко от хората са тук? — попита той Свахили.

— Двадесет и шест все още не са се появили. Повечето дойдоха един час след вас.

Клетус кимна.

— Добре. Тогава ще са се наспали до вечерта. А ние се захващаме за работа с останалите, които са си отпочинали. Първото, което ни трябва, е превозно средство.

Един шофьор на камион, плъзгащ се върху въздушни струи по шосето към Уотършед, изведнъж установи, че пътят му е препречен от половин дузина въоръжени мъже в сивосини униформи със синьо-белия знак на Организацията на напредналите общества върху горния джоб. Висок офицер с кръг от звезди върху пагоните на раменете си се качи върху стъпалото на кабината и отвори вратата.

— Излизай — каза му той. — Имаме нужда от този камион.

Два часа по-късно, точно преди залез слънце, същият автомобил влезе в Уотършед по шосето, необичайно пусто през последните 120 минути. В кабината седяха двама мъже без шапки. Откараха камиона направо в полицейското управление, което се занимаваше с поддържането на реда и закона в малкия миньорски град.

Машината спря на паркинга зад сградата на управлението и няколко минути по-късно отвътре се разнесоха обезпокоителни звуци. След малко утихнаха, а след още след няколко минути пожарната сирена на полицията изведнъж оживя, ревейки като някакво подивяло гигантско създание. Продължи да реве, докато хората се изсипваха от къщите и установяваха, че градът им е обкръжен, а по улиците патрулират въоръжени войници със синьо-бели знаменца на левия горен джоб на куртките. Преди да залезе слънцето, жителите на Уотършед бяха известени, че са пленени.

— Вие трябва да сте луди! Никога няма да успеете! — избухна управителят на амониевите мини, когато го доведоха заедно с кмета и началника на местната полиция в сградата на полицейското управление, където беше Клетус. — Армията на Броза е разквартирувана в столицата Броза, а това е само на два часа път оттук. Скоро ще разберат, че сте тук, и тогава…

— Те вече знаят — прекъсна го Клетус сухо. — Първото нещо, което направих, беше да използвам средствата ви за връзка, за да ги уведомя, че сме завзели Уотършед и мините.

Управителят на мините се вторачи в него.

— Сигурно сте луд! — изрече той най-накрая. — Мислите ли, че вашите петстотин души ще устоят на две дивизии?

— Най-вероятно няма да ни се наложи — отвърна Клетус. — Както и да е, това не е ваша работа. Всичко, което искам от вас и от другите двама господа, е да уверите хората, че не са изложени на опасност, стига да не излизат по улиците и да не правят опити да напускат града.

Гласът му не предразполагаше към спор. След няколко неуспешни опита за протест тримата местни управници се съгласиха да съобщят на гражданите неговите думи. След това той ги постави под охрана в полицейското управление.