Танц с дракони

Каго Убиеца на трупове крачеше покрай бъчвите, черният му аракх се полюшваше на кръста му. Хубавата Мерис държеше арбалет, очите ѝ бяха студени и мъртви като два сиви камъка. След като дорнците влязоха, Дензо Д’хан залости вратата и зае позиция пред нея, скръстил ръце на гърдите си.

„С един повече“, помисли Куентин.

Дрипавия принц седеше зад масата и отпиваше вино. На жълтата светлина на свещта сребристосивата му коса изглеждаше почти златна, но пък торбичките под очите му изпъкваха големи като самари. Носеше кафяво вълнено наметало, под което проблясваше сребриста ризница. Коварство ли предвещаваше това, или беше просто проява на предпазливост? „Старият наемник е предпазлив наемник.“ Куентин се приближи до масата.

— Милорд. Изглеждате различно без наметалото си.

— Опърпаната ми дреха ли? — Пентошецът сви рамене. — Жалка работа… но ония дрипи изпълват враговете ми със страх, а на бойното поле разветите ми от вятъра парцали окуражават мъжете ми повече от всяко знаме. А ако поискам да се движа невидим, трябва само да го смъкна и да стана прост и незабележим. — Махна към пейката срещу себе си. — Сядай. Разбирам, че си принц. Де да го бях знаел. Ще пиеш ли? Зарина предлага и ядене. Хлябът ѝ е клисав, а яхнията неописуема. Мас и сол само с една-две мръвки на казан. Куче, казва, но според мен е по-скоро плъх. Няма да те убие обаче. Открил съм, че човек трябва да се пази само когато храната е изкусителна. Отровителите неизменно избират най-апетитните блюда.

— Довели сте трима — изтъкна сир Герис малко изнервено. — Разбрахме се за по двама.

— Мерис не е мъж. Мерис, миличка, развържи си ризата и им покажи.

— Няма да е нужно — каза Куентин. Ако приказките, които беше чул за нея, бяха верни, под ризата Хубавата Мерис имаше само белези, останали от мъжете, които ѝ бяха отрязали гърдите. — Мерис е жена, съгласен съм. Все пак извъртяхте условията.

— Дрипав и извъртащ, какъв мошеник съм само. Трима на двама не е кой знае какво предимство, трябва да се признае, но все пак се брои за нещо. На този свят човек трябва да се научи да грабва даровете, които боговете са решили да му пратят. Този урок научих на известна цена. Предлагам ти го в знак на доверието си. — Махна отново към седалката. — Седни и кажи каквото си дошъл да кажеш. Обещавам да не ви убия, докато не съм те изслушал. Това е най-малкото, което мога да направя за колега принц. Куентин беше, нали?

— Куентин от дома Мартел.

— Жабока ти отива повече. Нямам навик да пия с лъжци и дезертьори, но ти събуди любопитството ми.

Куентин седна. „Една погрешна дума и ще се стигне до кръв за миг.“

— Моля да ни простите за измамата. Единствените кораби, плаващи към Робския залив, бяха тези, които наехте да ви докарат за войната.

Дрипавия принц сви рамене.

— Всеки обърни-плащ си има оправдание. Не сте първите, които ми заклехте мечовете си, взехте ми парите и избягахте. Всички имат причини. „Малкият ми син е болен“ или „жена ми ми слага рога“, или „другите мъже ме накараха да им смуча патките“. Такова чаровно момче беше последният, но не го извиних за дезертьорството. Друг един ми каза, че храната ни била толкова лоша, че трябвало да избяга, за да не се разболее, тъй че заповядах да му отрежат стъпалото, опекох го и му го дадох да го изяде. После го направих лагерен готвач. Храната ни се подобри забележително, а когато договорът му приключи, подписа друг. Ти обаче… няколко от най-добрите ми хора са заключени в тъмниците на кралицата заради лъжливия ти език, а се съмнявам, че дори можеш да готвиш.

— Аз съм принц на Дорн — каза Куентин. — Имах дълг към баща си и към народа ми. Имаше таен брачен договор.

— Чух. И когато сребърната кралица видя парчето ти пергамент, падна в ръцете ти, нали?

— Не — рече Хубавата Мерис.

— Не? О, спомням си. Младоженката ти отлетя на дракон. Е, като се върне, сигурен съм, че ще ни покани на сватбената церемония. Мъжете от дружината ми ще пият с удоволствие за твое щастие, а аз обичам вестероските сватби. Частта с отвеждането на булката в брачното ложе особено, само че… а, чакай… — Обърна се към Дензо Д’хан. — Дензо, не ми ли каза, че драконовата кралица се е омъжила за някакъв гхискарец?

— Мийрийнски благородник. Богат.

Дрипавия принц отново се обърна към Куентин.

— Възможно ли е да е вярно това? Със сигурност не. А брачният ти договор?

— Тя му се изсмя — каза Хубавата Мерис.

„Изобщо не се смя.“ Другите мийрийнци можеше да са видели в него един забавен особняк, като изгнаника от Летните острови, когото крал Робърт държеше в Кралски чертог, но кралицата винаги му говореше вежливо.

— Много късно дойдохме — отвърна Куентин.

— Жалко, че не дезертирахте от мен по-рано. — Дрипавия принц отпи от виното. — Значи… няма сватба за принц Жабок. Затова ли се върна при мен на скок-подскок? Да не би трите ми храбри дорнски момчета да са решили да уважат договорите си?

— Не.

— Колко жалко.

— Юрказ зо Юнзак умря.