Танц с дракони

На дорнците не се налагаше да ходят много далече. Както се полагаше на ранга и положението му, Куентин Мартел бе настанен във великата пирамида, два етажа по-долу — представително жилище с няколко стаи, със свой клозет и тераса с висок парапет. Навярно затова принцът и спътниците му се задържаха, изчаквайки тълпата да оредее, преди да тръгнат към стълбището.

Сир Баристан ги погледна замислено. „Какво щеше да поиска Денерис?“, запита се. Като че ли знаеше отговора. Закрачи през залата и дългото бяло наметало се разлюля зад него.

— Дворът на баща ти никога не е бил толкова оживен — чу отдалече шегата на Пийвода.

— Принц Куентин — извика Селми. — Може ли две думи?

Куентин Мартел се обърна.

— Сир Баристан. Разбира се. Стаите ми са едно ниво по-надолу.

„Не.“

— Не е моя работа да ви съветвам, принц Куентин… но на ваше място не бих се върнал в квартирата си. Вие и приятелите ви трябва да слезете по стъпалата и да напуснете.

Принц Куентин го зяпна.

— Да напуснем пирамидата?

— Напуснете града. Върнете се в Дорн.

Дорнците се спогледаха.

— Оръжията и бронята ни са в стаите — каза Герис Пийвода. — Да не говорим за повечето пари, които ни останаха.

— Мечовете може да се сменят — отвърна сир Баристан. — Мога да ви осигуря достатъчно пари за превоз до Дорн. Принц Куентин, кралят ви забеляза днес. Намръщи се.

Герис Пийвода се изсмя.

— От Хиздар зо Лорак ли да се плашим? Нали го видях. Разтрепери се пред юнкайците. Те му пратиха глава, а той не направи нищо.

Куентин Мартел кимна съгласен.

— За един принц е добре да помисли, преди да действа. Този крал… не знам какво да мисля за него. Вярно, кралицата също ме предупреди да се пазя от него, но…

— Предупредила ви е? — Селми се намръщи. — Защо още сте тук?

Принц Куентин се изчерви.

— Брачният договор…

— … е сключен от двама мъртви и не съдържа нито дума за кралицата или вас. Обещава ръката на сестра ви на нейния брат, още един мъртвец. Няма никаква сила. Докато не се появихте тук, нейно величество беше в неведение за съществуването ви. Баща ви пази тайните си добре, принц Куентин. Твърде добре, опасявам се. Ако кралицата знаеше за този договор в Карт, можеше изобщо де не тръгне към Робския залив, но вие закъсняхте. Нямам никакво желание да слагам сол в раните ви, но нейно величество има нов съпруг и стар любовник и изглежда предпочита тях двамата пред вас.

В тъмните очи на принца блесна гняв.

— Този дребен гхискарски лорд е негоден за консорт на кралицата на Седемте кралства.

— Не вие ще прецените това. — Сир Баристан помълча, разколебан дали вече не е казал твърде много. „Не. Кажи му останалото.“ — Онзи ден в Ямата на Дазнак част от храната в кралската ложа беше отровена. Беше чиста случайност, че Белвас Силния я изяде всичката. Сините грации твърдят, че само големината и необикновената му сила са го спасили, но беше на косъм. Може би скоро ще умре.

Стъписването на лицето на принц Куентин беше пълно.

— Отрова… предназначена за Денерис?

— За нея или за Хиздар. Може би и за двамата. Но ложата беше неговата. Негово величество направи всички приготовления. Ако отровата е била негово дело… е, трябва му изкупителна жертва. Кой би бил по-подходящ от един съперник от далечна земя, който няма никакви приятели в двора? Кой би бил по-подходящ от един отхвърлен ухажор на кралицата?

Куентин Мартел пребледня.

— Аз! Никога не бих… не е възможно да мислите, че съм замесен в какъвто и да било…

„Или е самата истина, или е блестящ артист.“

— Други може да го помислят — каза сир Баристан. — Червената пепелянка ви беше чичо. И имате сериозно основание да искате смъртта на крал Хиздар.

— Други също — намеси се Герис Пийвода. — Наарис например. На кралицата…

— … фаворитът — довърши сир Баристан, преди дорнският рицар да е казал нещо, което можеше да урони честта на кралицата. — Така ги наричате в Дорн, нали? — Не дочака отговор. — Принц Левин беше мой Заклет брат. В онези дни в Кралската гвардия нямаше много тайни. Знам, че той имаше фаворитка. Не смяташе, че има нещо срамно в това.

— Да — каза изчервен Куентин, — но…

— Даарио би убил Хиздар на мига, ако смееше — продължи сир Баристан. — Но не с отрова. Никога. А и все едно, Даарио не е тук. Хиздар все пак с удоволствие би го обвинил за скакалците… но на краля тепърва може да му потрябват Бурните врани, а ще ги загуби, ако се окаже замесен в смъртта на капитана им. Не, принце. Ако негово величество има нужда от отровител, когото да посочи, ще погледне към вас. — Беше казал всичко, което можеше да се каже без риск. След още няколко дни, ако боговете им се усмихнеха, Хиздар зо Лорак нямаше да управлява повече Мийрийн… но нямаше да е добре принц Куентин да пострада в кървавата баня, която предстоеше. — Ако трябва непременно да останете в Мийрийн, ще е добре да стоите настрана от двора и да се надявате Хиздар да ви забрави — довърши сир Баристан, — но един кораб за Волантис ще е по-разумно, принце. Какъвто и ход да изберете, желая ви всичко най-добро.

Преди да е направил ѝ три стъпки, Куентин Мартел извика след него:

— Баристан Храбрия ви наричат.

— Някои.