Танц с дракони

— Стара новина. Видях го как умря. Горкият, видя дракон и се препъна, докато се опитваше да избяга. После хиляда от най-близките му приятели го стъпкаха. Не се съмнявам, че Жълтият град е окъпан в сълзи. Искаш да вдигна тост в негова памет ли?

— Не. Юнкайците избраха ли нов командир?

— Съветът на господарите не можаха да се разберат. Йезан зо Кагаз получи най-голяма подкрепа, но той също умря. Мъдрите господари се редуват във върховното командване. Днес водачът ни е тоя, дето братята ти по оръжие нарекоха Пияния завоевател. Утре ще е лорд Треперещи бузи.

— Заека — каза Мерис. — Треперещи бузи беше вчера.

— Поправям се, миличко. Юнкайските ни приятели бяха така добри да ни осигурят график. Трябва да се постарая да го изуча прилежно.

— Юрказ зо Юнзак беше човекът, който ви нае.

— Подписа договора ни от името на града. Нищо повече.

— Мийрийн и Юнкай сключиха мир. Обсадата ще се вдигне, армиите ще се разпуснат. Няма да има никакво сражение, никакво клане, никакъв град няма да се плячкосва.

— Животът е пълен с разочарования.

— Колко дълго ще искат юнкайците да плащат заплатите на четири свободни дружини според теб?

Дрипавия принц пак отпи от виното.

— Неприятен въпрос. Но такъв е животът на нас, мъжете от свободните дружини. Свършва една война, друга започва. За щастие винаги някой се бие с някого някъде. Може би тук. Докато си седим тук и пием, Кървавата брада подтиква юнкайските ни приятели да поднесат на крал Хиздар нова глава. Освободени и търговци на роби си гледат накриво вратовете и точат ножовете си, Синовете на Харпията заговорничат в пирамидите си, бялата кобила гази по роб и по господар, приятелите ни от Жълтия град заничат към морето, а някъде из Тревното море дракон гризе нежната плът на Денерис Таргариен. Кой управлява Мийрийн тази нощ? Кой ще го управлява утре? — Пентошецът сви рамене. — В едно съм сигурен. Някой ще има нужда от мечовете ни.

— Аз се нуждая от тези мечове. Дорн ще ви наеме.

Дрипавия принц се обърна към Хубавата Мерис.

— Не му липсва наглост на тоя Жабок, а? Трябва ли да му напомня? Скъпи ми принце, с последния договор, който подписахме, ти си изтри хубавото розово задниче.

— Ще удвоя това, което ви плащат юнкайците.

— И плащаш в злато при подписване на договора ни, така ли?

— Ще ти платя една част щом стигнем във Волантис, останалото — когато се върна в Слънчево копие. Взехме злато с нас, когато отплавахме, но щеше да е трудно да го скрием, след като се записахме в дружината, тъй че го оставихме по банките. Мога да ти покажа документи.

— Аха. Документи. Но ще ни се плати двойно.

— Двойно повече документи — каза Хубавата Мерис.

— Останалото ще получите в Дорн — настоя Куентин. — Баща ми е човек на честта. Ако аз подпечатам договор, ще изпълни условията му. Имаш думата ми за това.

Дрипавия принц довърши виното си, обърна чашата и я постави между двамата.

— Тъй. Да видим дали разбирам добре. Доказан лъжец и клетвопрестъпник иска да сключи договор с нас и плаща с обещания. И за какви услуги, питам се? Може би моите Брулени от вятъра трябва да размажат юнкайците и да превземат Жълтия град? Да съкрушат дотракски халазар на полето? Да те придружат до вкъщи при баща ти? Ще бъдеш ли доволен, ако ти доставим кралица Денерис в леглото, мокра и жадна за ласката ти? Кажи ми истината, принц Жабок. Какво точно би искал от мен и хората ми?

— Трябва ми помощта ви да откраднем дракон.

Убиеца на трупове се изкиска. Хубавата Мерис изви устна в нещо като усмивка. Дензо Д’хан подсвирна.

Дрипавия принц само се отпусна на столчето и рече:

— Двойно не стига за дракони, принцче. Дори една жаба би трябвало да знае това. Драконите вървят скъпо. Хора, които плащат с обещания, би трябвало поне да имат благоразумието да обещаят повече.

— Ако искаш да утроя…

— Това, което искам, е Пентос — каза Дрипавия принц.

Прероденият грифон

Първо пусна стрелците си.

Балак Черния командваше хиляда лъка. На младини Джон Конингтън беше споделял пренебрежението на повечето рицари към стрелци с лъкове, но по време на изгнанието си беше помъдрял. По свой начин стрелата беше толкова смъртоносна, колкото меча, тъй че през дългото пътуване беше настоял Хари Стрикланд Бездомника да разбие командата на Балак на десет отряда от по сто души и да постави всеки отряд на различен кораб.

Шест от тези кораби се бяха задържали заедно достатъчно дълго, за да доставят пътниците си на бреговете на нос Гняв (другите четири се бавеха, но рано или късно щяха да се появят, уверяваха ги волантинците, но според Гриф също толкова вероятно беше да са се изгубили или да са пристанали другаде), при което дружината оставаше с шестстотин лъка. В случая двеста се оказаха достатъчно.

— Ще се опитат да пратят гарвани — каза на Балак Черния. — Наблюдавай майстерската кула. Тук. — Посочи на картата, която бе надраскал в калта в лагера им. — Сваляте всяка птица, която напусне замъка.

— Ще стане — отвърна мъжът от Летните острови.