Танц с дракони

За щастие неговият кораб бе един от първите, стигнали до крайната им цел. След това беше въпрос само да укрепят лагер, да събере хората си, докато слизаха на брега, и да се задвижи бързо, преди местните дребни лордове да са разбрали за заплахата. И тук Златната дружина бе доказала на какво е способна. Хаосът, който неизбежно щеше да забави такъв поход с набързо събрано воинство от домашни рицари и местни мобилизирани, отсъстваше напълно. Това бяха наследниците на Горчива стомана и дисциплината беше майчино мляко за тях.

— Утре до това време би трябвало да държим три замъка — каза той. Силата, превзела Грифонов полог, бе една четвърт от наличната им. Сир Тристан Реките бе тръгнал едновременно с тях към седалището на дома Мориген във Вранско гнездо, Ласуел Пийки за Дъждовен дом, крепостта на Уайлд, всеки със сила с подобна големина. Другите им хора бяха останали на лагер, за да пазят базата за дебаркиране и принца, под командата на ковчежника на дружината Горис Едориен. Броят им продължаваше да нараства: всеки ден пристигаха още кораби. — Все още имаме твърде малко коне.

— И никакви слонове — напомни му Полумайстера. Все още не се беше появил нито един от големите когове, возещи слоновете. За последен път ги бяха видели в Лис, преди бурята да разпръсне половината флот. — Коне може да се намерят във Вестерос. Слоновете…

— … са без значение. — Големите зверове щяха да са полезни в открито сражение, несъмнено, но щеше да мине доста време, докато съберат достатъчно сила, за да се изправят срещу враговете си на бойното поле. — Тези пергаменти казаха ли ти нещо полезно?

— О, много и много, милорд. — Халдон се усмихна. — Ланистърите лесно си създават врагове, но им е трудно да запазват приятели. Съюзът им с Тирел е крехък, ако се съди по това, което чета тук. Кралица Церсей и кралица Марджери се бият над малкия крал като две кучки над пилешки кокал, а и двете са обвинени в измяна и разврат. Мейс Тирел е изоставил обсадата на Бурен край и е тръгнал обратно към Кралски чертог да спаси дъщеря си, оставяйки символична сила да държи хората на Станис затворени в замъка.

Конингтън седна.

— Кажи още.

— В Севера Ланистърите разчитат на Болтън, а в Речните земи на Фрей, но и двата дома отдавна са си спечелили лоша слава с вероломството и жестокостта си. Лорд Станис Баратеон си остава в открит бунт, а железнородените от островите също са си издигнали крал. Никой като че ли не споменава за Долината, което ми подсказва, че Арин не са взели ничия страна във всичко това.

— А Дорн? — Долината беше далеко. Дорн беше близо.

— По-малкият син на принц Доран е бил сгоден за Мирцела Баратеон, което би могло да намеква, че дорнците са заложили на дома Ланистър, но имат войска в Костен път и друга в Принцовия проход, само изчакват…

— Изчакват. — Той се намръщи. — За какво? — Без Денерис и драконите ѝ Дорн беше възлов за каузата им. — Пиши на Слънчево копие. Доран Мартел трябва да знае, че синът на сестра му е жив и се е върнал, за да си вземе бащиния трон.

— Както кажете, милорд. — Полумайстера погледна друг пергамент. — Едва ли можехме да улучим по-подходящ момент за дебаркиране от този. Имаме потенциални приятели и съюзници навсякъде.

— Но не и дракони — каза Джон Конингтън. — Тъй че за да спечелим тези съюзници за каузата си, трябва на всяка цена да имаме какво да им предложим.

— Злато и земи са традиционните стимули.

— Де да имахме и тях. Обещания за земя и обещания за злато може да са достатъчни за някои, но Стрикланд и хората му ще очакват първо те да получат най-добрите поля и замъци, отнети от предците им, когато са избягали в изгнание.

— Милорд все пак има голяма награда, която да предложи — изтъкна Халдон Полумайстера. — Ръката на принц Егон. Брачен съюз, който да доведе някой Велик дом под знамената ни.

„Невяста за хубавия ни принц.“ Джон Конингтън много добре помнеше сватбата на принц Регар. „Елия изобщо не беше достойна за него. Беше крехка и болнава от самото начало, а раждането само я отслаби още повече.“ След раждането на принцеса Ренис майка ѝ бе останала прикована на легло половин година, а раждането на принц Егон едва не я беше убило. Няма да ражда повече деца, бяха казали след това майстерите на принц Регар.

— Денерис Таргариен все пак може да дойде един ден — каза Конингтън на Полумайстера. — Егон трябва да е свободен да се ожени за нея.

— Милорд знае най-добре — отвърна Халдон. — В такъв случай може да обсъдим предлагане на потенциални приятели на по-малка награда.

— Какво би предложил?

— Вас. Вие сте неженен. Велик лорд, все още в разцвета на мъжките си сили, без наследници, освен тези братовчеди, които току-що лишихме от права, потомък на древен род с хубав здрав замък и просторни тучни земи, които несъмнено ще бъдат възстановени и може би разширени от благодарния крал, след като триумфираме. Според мен не малко амбициозни лордове с охота биха предложили дъщерите си на такъв мъж. Дори принцът на Дорн може би.