Танц с дракони

Крачеше боса и трепереща, с тънко одеяло, загърнато около раменете. Идващият ден я безпокоеше. До вечерта всичко щеше да е свършило. „Малка разходка и ще съм си у дома, ще съм се върнала при Томен, в покоите си в Стегата на Мегор.“ Чичо ѝ бе казал, че това е единственият начин да се спаси. Беше ли обаче? Не можеше да се довери на чичо си повече, отколкото вярваше на Върховния септон. „Все още мога да откажа. Все още мога да настоявам за невинността си и да рискувам всичко на съд.“

Но не смееше да се остави на Вярата да я съди, както бе решила Марджери Тирел. Това можеше и да свърши работа на малката розичка, но Церсей нямаше много приятели между септите и врабците около този нов Върховен септон. Единствената ѝ надежда беше съд чрез двубой, а за това на всяка цена ѝ трябваше поборник.

„Ако Джайм не беше загубил ръката си…“

Но този път не водеше доникъде. Дясната ръка на Джайм я нямаше, както и него самия, изчезнал с онази Бриен някъде из Речните земи. Кралицата трябваше да си намери друг защитник, иначе днешното изпитание щеше да се окаже най-малката ѝ грижа. Враговете ѝ я обвиняваха в измяна. Трябваше да стигне до Томен на всяка цена. „Той ме обича. Няма да откаже на собствената си майка. Джоф беше упорит и непредсказуем, но Томен е добро малко момче, добър малък крал. Ще направи каквото му се каже.“ Ако останеше тук, беше обречена, а единственият начин да се върне в Червената цитадела беше пеш. Върховният врабец бе непреклонен, а сир Кеван бе отказал да му се възпротиви.

— Няма да пострадам днес — каза Церсей, щом първите лъчи светлина забърсаха прозореца. — Само гордостта ми ще пострада.

Думите отекнаха кухо в ушите ѝ. „Джайм все още може да дойде.“ Представи си го как язди през утринната мъгла, златната му броня блеснала ярко на светлината на изгряващото слънце. „Джайм, ако изобщо си ме обичал…“

Тъмничарките ѝ дойдоха. Септа Унела, септа Моел и септа Сколера водеха четири послушници и две от мълчаливите сестри. Мълчаливите сестри със сивите си халати изпълниха кралицата с ужас. „Защо са тук? Ще умра ли?“ Мълчаливите сестри придружаваха мъртвите.

— Върховният септон обеща, че няма да пострадам.

— Така и ще бъде.

Септа Ноела кимна на послушниците, които носеха сапун, леген топла вода, ножици и дълъг прав бръснач. Церсей потръпна, като видя острата стомана. „Ще ме обръснат. Още едно малко унижение, стафидка за кашата ми.“ Нямаше да им достави удоволствието да я чуят, че се моли. „Аз съм Церсей от дома Ланистър, лъв на Скалата, законната кралица на Седемте кралства, законна дъщеря на Тивин Ланистър. А косата израства отново.“

— Започвайте — каза им.

По-възрастната от двете мълчаливи сестри взе ножиците. Опитна бръснарка, несъмнено. Орденът ѝ подготвяше труповете на убитите благородници, преди да ги върнат на близките им, а подрязването на бради и подстригването на коси бе част от това. Жената първо ѝ острига косата. Церсей седеше неподвижно като каменна статуя, докато ножиците щракаха. Шепи златна коса западаха по пода. В килията не можеше да се грижи подобаващо за косата си, но макар и немита и разрошена, тя блестеше където я докоснеше слънцето. „Короната ми — помисли кралицата. — Взеха ми другата корона, а сега ми отнемат и тази.“ Когато кичурите и къдриците се струпаха около краката ѝ, една от послушниците насапуниса главата ѝ, а мълчаливата сестра остърга четината с бръснача.

Церсей се надяваше, че с това ще свърши, но не би.

— Свалете си ризата — каза септа Унела.

— Защо? — попита кралицата.

— Трябва да бъдете остригана.

„Остригана. Като овца.“ Дръпна ризата си над главата и я хвърли на пода.

— Правете каквото искате.

Отново сапунът, топлата вода и бръсначът. Първо си отидоха космите под мишниците, а после тънките златни косъмчета между краката ѝ. Когато мълчаливата сестра застърга с бръснача там, Церсей си спомни как Джайм коленичеше и я целуваше между бедрата, докато овлажнее. Целувките му бяха топли. Бръсначът бе леденостуден.

След като всичко свърши, се чувстваше толкова гола и уязвима, колкото може да се чувства гола и уязвима жена. „Нито косъм, зад който да се скрия.“ Смях се откъсна от устните ѝ, тъжен и горчив.

— Ваша милост за забавно ли го намира? — попита септа Сколера.

— Не, септа — отвърна Церсей. „Но един ден ще заповядам да изтръгнат езика ти с клещи и това ще е много забавно.“

Една от послушниците ѝ подаде халат, мек бял халат на септа, който да я покрие, докато слиза по стъпалата на кулата и върви през септата, тъй че на богомолците, които срещнат по пътя си, да им бъде спестена гледката на голата ѝ плът. „Седемте да ни спасят дано, какви лицемери са.“

— Ще ми бъде ли позволено да нося сандали? — попита тя. — Улиците са мръсни.

— Не толкова мръсни, колкото греховете ви — каза септа Моел. — Негова висша святост заповяда да се представите така, както са ви създали боговете. Имахте ли сандали на краката си, когато излязохте от утробата на лейди майка си?

— Не, септа — отвърна с усилие кралицата.

— Получихте отговора си.