Танц с дракони

В заграждението се задържаха четирийсетина души. Между тях имаше четирима великани, грамадни космати същества с изгърбени рамене, с крака големи колкото три дънера и с огромни плоски ходила. Колкото и големи да бяха, все пак можеха да минат през Вала, но единият не искаше да остави мамута си, а другите не искаха да оставят него. Всички останали бяха с човешки ръст. Имаше умрели и издъхващи; повечето бяха техни роднини или близки приятели и не искаха да ги изоставят дори и за купа лучена супа.

Някои треперещи, други — твърде изтръпнали, за да могат и да треперят, заслушаха се, когато гласът на краля прогърмя от Вала.

— Свободни сте да си идете — каза им Станис. — Кажете на своите хора какво видяхте. Кажете им, че видяхте истинския крал и че са добре дошли в кралството му, стига да спазват мира му. Иначе най-добре да бягат и да се крият. Няма да търпя повече щурмове на моя Вал.

— Едно кралство, един бог, един крал! — извика лейди Мелисандра.

Хората на кралицата подеха вика и заудряха с копията си по щитовете.

— Едно кралство, един бог, един крал! СТАНИС! СТАНИС! ЕДНО КРАЛСТВО, ЕДИН БОГ, ЕДИН КРАЛ!

Вал не се присъедини към възгласите, видя Джон. Нито братята на Нощния страж. По време на възгласите малкото останали диваци се стопиха между дърветата. Великаните тръгнаха последни, двама яхнали мамут, другите двама — пеш. Останаха само мъртвите. Станис слезе от платформата, Мелисандра вървеше до него. „Червената му сянка. Никога не го оставя задълго.“ Почетната стража на краля ги обкръжи: сир Годри, сир Клейтън и още дузина рицари, всички хора на кралицата. Лунната светлина блещукаше по бронята им, вятърът плющеше в наметалата.

— Лорд-стюард — каза Джон на Марш, — съборете оградата за дърва за огрев и хвърлете труповете в пламъците.

— Както заповяда милорд. — Марш зарева заповеди и стюардите му се откъснаха от редиците, за да нападнат дървените стени. Лорд-стюардът ги загледа намръщен. — Тези диваци… мислите ли, че ще останат верни, милорд?

— Някои — да. Не всички. Ние също имаме своите страхливци и негодници, своите слабаци и глупци, като тях.

— Клетвите ни… заклели сме се да браним кралството…

— Щом хората от свободния народ се заселят в Дара, ще станат част от кралството — изтъкна Джон. — Времената са ужасни и вероятно ще стават още по-отчайващи. Виждали сме лицето на своя истински враг, мъртвешки бяло лице с яркосини очи. Свободният народ също са виждали това лице. Станис е прав в това. Каузата ни трябва да стане обща с диваците.

— Обща кауза срещу общ враг. Бих могъл да се съглася с това — каза Боуен Марш. — Но това не значи, че трябва да позволим десетки хиляди примрели от глад диваци да минат през Вала. Да се върнат в селата си и да се бият с Другите там, а ние да запечатаме портите. Няма да е трудно, както ми казва Отел. Трябва само да запълним тунелите с камъни и да излеем вода през амбразурите. Валът прави останалото. Студът, тежестта… за един лунен кръг ще е все едно че никога не е имало порта. Всеки враг ще трябва да си изсече пътя, за да влезе.

— Или да го изкачи.

— Едва ли. Не са щурмоваци, нападнали да откраднат жена или плячка. Тормунд ще има със себе си стари жени, деца, стада овце и кози, дори мамути

. Трябва му порта, а остават само три. А и да прати нагоре катерачи, защитата срещу тях е проста, все едно да нанижеш риба в казан.

„Рибата никога не се изкатерва от казана и не забива копие в корема ти.“ Джон сам беше изкатерил Вала.

Марш продължи:

— Стрелците на Манс Райдър трябва да са хвърлили десет хиляди стрели по нас, ако се съди по онези, които събрахме. По-малко от сто стигнаха до хората ни горе на Вала, повечето вдигнати от някой капризен порив на вятъра. Алин Червения от Розов лес беше единственият, който загина горе, и го уби падането му, не стрелата, забила се в крака му. Донал Ноя умря, докато удържаше портата. Доблестен акт, да… но ако порталът беше запечатан, нашият храбър оръжейник можеше все още да е сред нас. Дали сме изправени срещу сто противници, или срещу сто хиляди, докато ние сме горе на Вала, а те долу, не могат да ни навредят.

„Не греши.“ Воинството на Манс Райдър се беше разбило във Вала като вълна в скалист бряг, макар бранителите да не бяха повече от шепа старци, зелени момчета и сакати. И все пак това, което предлагаше Боуен, противоречеше на инстинктите на Джон.

— Ако запечатаме портите, не можем да пращаме обходниците си — изтъкна той. — Ще бъдем като слепи.

— Последният обход на лорд Мормон струва на Стража една четвърт от мъжете ни, милорд. Трябва да съхраним колкото сила ни е останала. Всяка смърт ни смалява, а сме останали прекалено малко… Заеми високия терен и печелиш битката, казваше чичо ми. Няма по-висока позиция от Вала, лорд-командире.

— Станис обещава земя и справедливост на всички диваци, които прегънат коляно. Никога няма да позволи да запечатаме портите.

Марш се поколеба.

— Лорд Сняг, не съм от тези, които вярват на слухове, но се говори, че ставате прекалено… дружелюбен с лорд Станис. Някои дори намекват, че сте…