Танц с дракони

— … би бил нещо чудесно на Вала. — Джон остави чашата и надяна ръкавиците си от къртича кожа. — Жалко, че мечът, който Станис владее, е студен. Ще ми е интересно да видя как неговият Светлоносец се държи в битка. Благодаря ти за виното. Дух, с мен. — Джон вдигна качулката на наметалото си и тръгна към вратата. Белият вълк го последва в нощта.

Оръжейната беше тъмна и затихнала. Джон кимна на стражите, преди да продължи покрай пирамидите копия към покоите си. Окачи оръжейния си колан на кука до вратата, а наметалото си — на друга. Отне му доста време, докато запали свещите. Дух се сви на чергата си и заспа, но Джон все още не можеше да се отпусне. Надрасканата чамова маса бе покрита с карти на Вала и земите отвъд него, разписание на обходите и писмо от Сенчеста кула, написано с плавния почерк на сир Денис Малистър.

Прочете писмото отново, подостри перо и отпуши гърненце гъсто черно мастило. Написа две писма, първото до сир Денис, второто — до Котър Пайк. И двамата го тормозеха за още хора. Холдър и Жабока прати на запад до Сенчеста кула, Грен и Пип — в Източен крайморски страж. Мастилото съхнеше и всичките му думи изглеждаха резки, груби и недодялани, но продължи.

Когато най-сетне остави перото, в стаята беше сумрачно и студено, а стените ѝ сякаш се свиваха. Кацнал над прозореца, гарванът на Стария мечок го гледаше отгоре с умните си черни очи. „Моят последен приятел — помисли унило Джон. — И най-добре ще е да те надживея, иначе ще изкълвеш и моето лице.“ Дух не се броеше. Дух беше по-близък от приятел. Дух беше част от него.

Джон стана и изкачи стъпалата до тясното си легло, което беше някога на Донал Ноя. „Това е моята участ — осъзна, докато се събличаше. — От днес и до края на дните ми.“

Денерис

— Какво има? — извика тя, когато Ирри я разтърси леко за рамото. Навън беше тъмна нощ. „Нещо не е наред“, разбра Денерис веднага. — Даарио ли е? Какво се е случило?

В съня ѝ бяха мъж и жена, прости хора, които живееха прост живот във висока каменна къща с червена врата. В съня ѝ той я беше целувал навсякъде: по устата, по шията, по гърдите.

— Не, халееси — промълви Ирри. — Вашият евнух Сив червей и плешивите мъже. Ще ги видите ли?

— Да. — Косата ѝ беше разчорлена, а нощницата омачкана. — Помогни ми да се облека. И ми налей чаша вино. Да прочисти главата ми. — „Да удави съня ми.“ Долови тихо хлипане. — Кой плаче?

— Вашата робиня Мисандей. — Джикуи държеше свещ.

— Слугинята ми. Няма роби. — Дани не разбра. — Защо плаче?

— За онзи, който беше неин брат — каза Ирри.

Останалото научи от Скааз, Резнак и Сив червей, когато ги пуснаха при нея. Разбра, че новините са лоши, още преди да са казали и дума. Един поглед към грозното лице на Бръснатото теме бе достатъчен.

— Синовете на Харпията?

Скааз кимна. Устата му бе стисната.

— Колко мъртви?

Резнак закърши ръце.

— Д-девет, ваше величество. Мръсна работа, и подла. Ужасна нощ, ужасна.

„Девет.“ Думата я прониза като кама в сърцето. Всяка нощ тайната война се повеждаше отново под стъпалчатите пирамиди на Мийрийн. Всяко утро слънцето изгряваше над пресни трупове, с харпии, изрисувани на тухлите до тях. Всеки освободен, който се издигнеше прекалено или заговореше без задръжки, биваше белязан за смърт. „Но девет в една нощ…“ Това я изплаши.

— Кажете ми.

Сив червей отвърна:

— Вашите слуги са били нападнати, докато са обикаляли тухлите на Мийрийн, за да пазят мира на ваше величество. Всички бяха добре въоръжени, с копия, щитове и къси мечове. Двама по двама обикаляха и двама по двама са умрели. Вашите слуги Черен юмрук и Сетерис са убити от стрели на арбалет в Лабиринта на Маздан. Вашите слуги Мосадор и Дъран са премазани от падащи камъни под речната стена. Вашите слуги Еладон Златокосия и Вярно копие са отровени в една винарна, където се отбиваха всяка нощ при обиколките си.

„Мосадор.“ Дани сви юмрук. Мисандей и братята ѝ бяха отвлечени от дома им на Наат от разбойници от Островите на Базилиска и продадени в робство в Ащапор. Още като момиче Мисандей бе проявила такава дарба с езиците, че Добрите господари я бяха направили писар. Мосадор и Марселен не бяха извадили такъв късмет. Бяха ги скопили и бяха пратени в редовете на Неопетнените.

— Заловен ли е някой от убийците?

— Вашите слуги са арестували собственика на винарната и дъщерите му. Твърдят, че са в неведение, и молят за милост.

„Всички твърдят, че са в неведение, и молят за милост.“

— Дайте ги на Бръснатото теме. Скааз, дръж ги отделно от другите и ги подложи на разпит.

— Ще бъде сторено, ваше величество. Мило ли ще благоволите да ги разпитам, или грубо?

— Мило, в началото. Чуй какво ще кажат и какви имена ще ти дадат. Може да нямат участие в това. — Дани се поколеба. — Каза девет, Резнак. Кои още?

— Трима освободени, убити в домовете им — каза Бръснатото теме. — Един лихвар, един обущар и арфистката Рилона Рий. Отрязали са ѝ пръстите, преди да я убият.