Танц с дракони

„Бунтовник и обърни-плащ, да. И копеле, и варг също така.“ Джанос Слинт можеше да е свършил, но лъжите му си оставаха.

— Знам какво казват. — Джон беше чувал слуховете, виждал беше мъже да се извръщат, когато минаваше през двора. — Какво искат да направя, да ни вдигна срещу Станис и диваците едновременно ли? Негово величество има три пъти повече бойци от нас, а освен това е наш гост. Законите на гостоприемството го пазят. И освен това сме му задължени.

— Лорд Станис ни помогна, когато се нуждаехме от помощ — настоя Марш, — но все пак е бунтовник и каузата му е обречена. Обречена, както ще сме и ние, ако Железният трон ни дамгоса като предатели. Трябва да сме сигурни, че не избираме губещата страна.

— Нямам намерение да избирам ничия страна — отвърна Джон. — Но не съм толкова сигурен за изхода на тази война, колкото, изглежда, сте вие, милорд. Не и след като лорд Тивин е мъртъв. — Ако можеше да се вярва на приказките, идващи от кралския път, Ръката на краля беше убит от своя син джудже, докато седял в един нужник. Джон се беше срещнал за кратко с Тирион Ланистър. „Стисна ръката ми и ме нарече приятел.“ Трудно беше да се повярва, че малкият човек е имал куража да убие собствения си баща, но фактът, че лорд Тивин е мъртъв, изглеждаше извън съмнение. — Лъвът в Кралски чертог е кутре, а Железният трон е нарязвал на късчета възрастни мъже.

— Може и да е момче, милорд, но… крал Робърт беше много обичан и повечето мъже все още приемат, че Томен е негов син. Колкото повече виждат лорд Станис, толкова по-малко го обичат, а още по-малко им харесва лейди Мелисандра с нейните огньове и този неин мрачен червен бог. Оплакват се.

— Оплакваха се и от лорд-командир Мормон. Мъжете обичат да се оплакват от жените си и от лордовете си, каза ми веднъж той. А които нямат жени, се оплакват дваж повече от лордовете си. — Джон Сняг погледна към дървеното заграждение. Две стени бяха съборени, трета падаше бързо. — Ще ви оставя да довършите тук, Боуен. Погрижете се всички трупове да бъдат изгорени. Благодаря ви за съвета. Обещавам ви, ще обмисля всичко, което казахте.

Във въздуха покрай ямата все още се носеше дим и разпръсната от вятъра пепел. Джон смуши коня към портата. Там слезе и го поведе през леда към южната страна. Скръбния Ед тръгна пред него с факел. Пламъците му облизваха тавана, тъй че с всяка стъпка студени сълзи капеха отгоре им.

— Голямо облекчение беше като видях как изгоря оня рог, милорд — заговори Ед. — Тъкмо нощес сънувах, че пикая от Вала, когато някой реши да надуе рога. Не че се оплаквам. По-добър беше от стария ми сън, в който Харма Песоглавата ме дава за храна на прасетата си.

— Харма е мъртва — отвърна Джон.

— Но не и прасетата. Гледат ме както Колача имаше навик да гледа свински бут. Не казвам, че диваците ни мислят злото. Да де, насякохме боговете им и ги накарахме да изгорят парчетата, но им дадохме лучена супа. Какво е един бог в сравнение с хубава паница лучена супа? И аз не бих отказал една.

Миризмите на пушек и изгоряла плът се бяха просмукали в черните дрехи на Джон. Знаеше, че трябва да хапне, но жадуваше за компания, не за храна. „Чаша вино с майстер Емон, няколко кротки думи със Сам, малко смях с Пип, Грен и Жабока.“ Емон и Сам бяха заминали обаче, а другите му приятели…

— Ще вечерям с мъжете тази вечер.

— Варено телешко с цвекло. — Скръбния Ед Май винаги знаеше какво готвят. — Хоб казва, че му е свършил хрянът обаче. Какво му е хубавото на вареното телешко без хрян?

Откакто диваците бяха изгорили старата трапезария, мъжете на Нощния страж се хранеха в каменната изба под оръжейната, сводесто помещение, разделено от два реда четвъртити каменни колони, с извити тавани и големи бурета с вино и ейл покрай стените. Когато Джон влезе, на масата най-близо до стъпалата четирима строители играеха на плочки. По-близо до огнището бяха насядали обходници и няколко души от хората на краля и си говореха тихо.

По-младите се бяха събрали на друга маса, където Пип беше намушкал ряпа с ножа си.

— Нощта е тъмна и пълна с ряпа — заяви той тържествено. — Нека се помолим за сърнешко, чеда мои, с малко лук и вкусна масчица. — Приятелите му се разсмяха: Грен, Жабока, Сатена, цялата компания.

Джон Сняг се въздържа.

— Да се подиграваш с молитвата на друг човек е глупава работа, Пип. И опасна.

— Ако червеният бог се е обидил, нека ме порази.

Смеховете замряха.

— Смеехме се на жрицата — каза Сатена, гъвкав и хубав младок, някогашно момче курва в Староград. — Само си правехме майтап, милорд.

— Имате си своите богове, а тя — своя. Оставете я на мира.

— Тя не оставя нашите богове на мира — възрази Жабока. — Нарича Седемте „лъжовни богове“, милорд. Старите богове също. Накара диваците да изгорят клони от язово дърво. Видяхте.

— Лейди Мелисандра не ми е подчинена. Вие сте. Няма да търпя вражда между кралските хора и моите.

Пип сложи ръка на рамото на Жабока.