Танц с дракони

— Гогор говори за всички нас. — Пъстрата котка носеше леопардова кожа през рамо. — Последния път, когато ме продадоха, цената беше триста хиляди хонора. Докато бях роб, спях на кожи и ядях червено месо от кокала. Сега, като съм свободен, спя на слама и ям солена риба, ако мога да си я позволя.

— Хиздар се кълне, че победителите ще делят половината от всички пари, събрани на портите — каза Краз. — Половината, така се кълне, а Хиздар е почтен човек.

„Не, той е хитрец.“ Денерис се почувства натясно.

— А губещите? Те какво ще получат?

— Имената им ще бъдат всечени на Портите на Съдбата сред другите паднали храбро — заяви Барсена. За осем години беше убила всяка друга жена, хвърлена срещу нея, както разправяха. — Всички мъже трябва да умрат, и жени също… но не всички ще бъдат запомнени.

Дани нямаше отговор на това. „Ако хората ми наистина желаят това, имам ли право да им го отказвам? Беше техен град, преди да стане мой, и те искат да прахосат собствения си живот.“

— Ще обмисля всичко, което казахте. Благодаря ви за съвета. — Стана. — Ще продължим утре.

— Всички на колене пред Денерис Родената в буря, Неизгоримата, кралица на Мийрийн, кралица на андалите и на ройнарите, и на Първите хора, халееси на Великото тревно море, Трошачка на окови и Майка на дракони — призова Мисандей.

Сир Баристан я придружи до покоите ѝ.

— Разкажете ми история, сир — каза Дани, докато се изкачваха. — Някоя история за доблест с щастлив край. — Изпитваше нужда да чуе за щастлив край. — Разкажете ми как се спасихте от Узурпатора.

— Ваше величество. Нищо доблестно няма в това да бягаш за живота си.

Дани се настани на възглавничка, скръсти крака и го загледа.

— Моля ви. Нали Младият узурпатор ви освободи от Кралската гвардия…

— Джофри, да. Изтъкнаха като причина възрастта ми, макар истината да беше друга. Момчето искаше бял плащ за своето куче Сандор Клегейн, а майка му искаше Кралеубиеца за свой лорд-командир. Когато ми казаха, аз… свалих наметалото си, хвърлих меча си в краката на Джофри и говорих неразумно.

— Какво казахте?

— Истината… но истината никак не беше желана в онзи двор. Излязох от тронната зала с високо вдигната глава, макар да не знаех къде отивам. Нямах друг дом освен Кулата на Белия меч. Знаех, братовчедите щяха да ми намерят някое място в Житен замък, но нямах никакво желание да им навлека неприязънта на Джофри. Събирах си нещата, когато ме осени, че сам съм си докарал това, като приех опрощението на Робърт. Беше добър рицар, но лош крал, защото нямаше право на трона, на който седна. Точно тогава разбрах, че за да изкупя грешката си, трябва да намеря верния крал, и да му служа вярно с цялата сила, която все още ми бе останала.

— Моят брат Визерис.

— Такова беше намерението ми. Когато стигнах до конюшните, златните плащове се опитаха да ме задържат. Джофри ми беше предложил кула, в която да умра, но бях отхвърлил дара му, тъй че сега бе решил да ми предложи тъмница. Лично командирът на Градската стража се изправи срещу мен, окуражен от празната ми ножница, но имаше само трима мъже със себе си, а аз все още имах ножа си. Разпрах лицето на един, когато се опита да ме хване, и препуснах през другите. Докато пришпорвах към портите, чух Джанос Слинт да им вика да тръгнат след мен. Извън Червената цитадела улиците бяха задръстени, иначе можеше да се измъкна чисто. Но ме хванаха при Речната порта. Златните плащове, които ме бяха подгонили, викнаха на пазачите на портата да ме спрат и те кръстосаха копията си да ми преградят пътя.

— А вие без меч? Как минахте през тях?

— Един истински рицар струва колкото десет стражи. Мъжете на портата бяха изненадани. Прегазих един, изтръгнах му копието и го забих в гърлото на най-близкия си преследвач. Другите се пръснаха, щом минах през портата, тъй че пришпорих коня си в галоп и препуснах колкото ми сили държат покрай реката, докато градът не се скри от погледа ми. Същата нощ продадох коня си за шепа петаци и няколко дрипи, а на другата сутрин се влях в потока простолюдие, запътено към Кралски чертог. Бях излязъл от Калната порта, тъй че се върнах през Портата на боговете с кал по лицето, четина по страните и никакво оръжие освен една дървена тояга. С опърпаните дрехи и окаляните ботуши бях просто поредният старец, побягнал от войната. Златните плащове ми взеха един елен и ме пуснаха да мина. Кралски чертог беше препълнен с прости хора, дошли да потърсят убежище от боевете. Изгубих се сред тях. Имах малко сребро, но то ми трябваше да си купя превоза през Тясното море, тъй че спах в септи и задни улички и се хранех в коптори. Пуснах си брада и се предреших като старец. В деня, в който лорд Старк загуби главата си, отидох във Великата септа и благодарих на седемте богове, че Джофри ме е лишил от наметалото.

— Старк беше изменник и го сполетя краят на изменника.