Танц с дракони

„Още мирише така“, помисли Давос, но надушваше и миризмата на торф от Тюленова скала. Морският камък господстваше над подстъпите към външния пристан, огромна сиво-зелена канара, надвиснала на седемдесет стъпки над водите. Върхът ѝ бе увенчан с кръг обрулени от ветровете камъни, пръстеновидно укрепление на Първите хора, което беше стояло запуснато и изоставено стотици години. Сега не беше пусто. Давос успя да зърне балисти и огнемети зад изправените камъни, и стрелци с арбалети, надничащи между тях. „Студено трябва да е там горе, и мокро.“ При всичките му предишни идвания по натрошените скали долу можеше да се видят тюлени, греещи се на слънцето. Сляпото копеле винаги го караше да ги брои, когато „Дръгливата котка“ отплаваше от Бял пристан. Колкото повече са тюлените, казваше Роро, толкова повече късмет щели да имат по пътя си. Сега нямаше никакви тюлени. Пушекът и войниците ги бяха прогонили. „По-благоразумен човек би видял предупреждение в това. Ако имах и един напръстник разум, щях да съм заминал със Сала.“ Можеше да е поел обратно на юг, при Маря и синовете им. „Четири сина загубих на кралска служба, а петият ми служи като негов скуайър. Би трябвало да имам правото да се порадвам на двете момчета, които все още ми остават. От дълго време не съм ги виждал.“

В Източен страж черните братя му казаха, че Мандърли в Бял пристан и Болтън в Дредфорт не изпитвали особена обич един към друг. Железният трон бе издигнал Рууз Болтън за Гарант на Севера, тъй че беше логично Виман Мандърли да се обяви на страната на Станис. „Бял пристан не може да устои сам. Градът се нуждае от съюзник, от закрилник. Лорд Виман се нуждае от крал Станис точно толкова, колкото Станис от него.“ Така поне изглеждаше в Източен страж.

Систъртън беше подкопал тези надежди. Ако лорд Борел говореше истината, ако Мандърли бяха решили да присъединят силата си към Болтън и Фрей… не, нямаше да размишлява над това. Много скоро щеше да научи истината. Молеше се само да не е закъснял много.

„Онази стена на дигата скрива вътрешния пристан“, осъзна той, щом „Веселата акушерка“ смъкна платното си. Външният пристан беше по-голям, но вътрешният предлагаше по-добри места за закотвяне, заслонен от градската стена от една страна и извисената грамада на Вълчата бърлога от друга, а сега и от стената на дигата. В Източен крайморски страж Котър Пайк бе казал, че лорд Виман строи бойни галери. Можеше да има десетки кораби, скрити зад стените и чакащи само заповед, за да отплават в морето.

Зад дебелите бели стени на града Новият замък се издигаше горд и светъл. Давос успя да види и куполния покрив на Септата на снеговете, обкръжена от високите статуи на Седмината богове. Мандърли бяха донесли Вярата със себе си на север, след като ги бяха прогонили от Предела. Бял пристан си имаше и своето божие дърво, мрачна плетеница от корени, клони и камък, затворена зад порутените черни стени на Вълчата бърлога, древна крепост, която сега служеше само като затвор. Но тук управляваха предимно септоните.

Тритонът на дома Мандърли се виждаше навсякъде, развят над кулите на Новия замък, над Тюленовата порта и по градските крепостни стени. В Източен страж северняците твърдяха, че Бял пристан никога няма да изневери на Зимен хребет, но Давос не видя и помен от вълчището на Старк. „Няма и никакви лъвове. Лорд Виман не може да се е обявил на страната на Томен все още, иначе щеше да е вдигнал неговото знаме.“

Пристанищните кейове бяха претъпкани. Малки лодки разтоварваха улова си покрай рибния пазар. Видя и три речни бегача, дълги тънки лодки, строени здрави, за да устоят на бързите течения и скалисти участъци на Белия нож. Най-много обаче го интересуваха морските съдове: два карака, очукани и разнебитени като „Веселата акушерка“, търговската галера „Танцуваща в бурята“, коговете „Храбрият магистър“ и „Рогът на изобилието“, галеаси от Браавос, изпъкващи с пурпурните си корпуси и платна.

… и бойният кораб зад тях.

Това сряза като нож всичките му надежди. Корпусът му беше в черно и златно, статуята на носа — лъв с вдигната лапа. „Лъвска звезда“, гласяха буквите на кърмата му, под пърхащото знаме с герба на момчето крал на Железния трон. Преди година нямаше да може да ги прочете, но майстер Пилос го бе понаучил на буквите на Драконов камък. За първи път четенето не му достави удоволствие. Давос се беше молил галерата да се е изгубила в някои от бурите, опустошили флотата на Сала, но боговете не се оказаха толкова добри. Фрей бяха тук и щеше да му се наложи да се изправи срещу тях.