Танц с дракони

На „Свенливата девица“ имаше четири каюти. Яндри и Юсила деляха една, Гриф и Гриф Младия друга. Септа Лемор си имаше своя, както и Халдон. Каютата на Полумайстера беше най-голямата от четирите. Едната стена беше покрита с рафтове с книги и под тях сандъци, пълни със стари свитъци и пергаменти. На другата имаше лавици с мехлеми, билки и отвари. През мътното жълто стъкло на кръглия прозорец се процеждаше златиста светлина. Мебелите включваха легло, писалище, стол, трикрако столче и таблата киваси на Полумайстера, с пръснатите по нея резбовани дървени фигури.

Урокът започна с езици. Гриф Младия говореше Общата реч все едно му е майчина и владееше съвършено висок валириански, низшите диалекти на Пентос, Тирош, Мир и Лис, както и търговската моряшка реч. Волантийският диалект беше нов за него, както и за Тирион, тъй че всеки ден учеха по още няколко думи, а Халдон им поправяше грешките. Мийринският беше по-труден. Корените му бяха валириански, но калемът беше присаден на грубия, грозен език на Стар Гхиз.

— Човек трябва да има пчела в носа, за да говори правилно гхискарски — оплака се Тирион. Гриф Младия се засмя, но Полумайстера каза само:

— Още веднъж.

Момчето се подчини, въпреки че завъртя очи. „Има по-добро ухо от моето — призна си с неохота Тирион. — Макар да се обзалагам, че езикът ми е по-гъвкав от неговия.“

След езиците дойде ред на геометрията. Тук момчето беше по-неопитно, но Халдон бе търпелив учител, а и Тирион се оказа от полза. Беше научил тайнствата на квадратите, кръговете и триъгълниците от майстерите на баща си в Скалата на Кастърли и си ги припомни по-бързо, отколкото очакваше.

Когато минаха на историята, Гриф Младия взе да не го свърта.

— Обсъждахме историята на Волантис — каза му Халдон. — Можеш ли да обясниш на Йоло разликата между тигър и слон?

— Волантис е най-старият от деветте Свободни града, първата рожба на Валирия — отвърна отегчено младокът. — След Ориста волантинците благоволили да се обявят за наследници на Свободната твърд и законни владетели на света, но имали разногласие по въпроса как най-добре да се постигне господството. Старата кръв държали на меча, докато търговците и лихварите наблягали на търговията. Когато започнали да си оспорват управлението на града, фракциите станали известни съответно като „тигрите“ и „слоновете“. Тигрите господствали почти цяло столетие след Ориста на Валирия. За известно време имали успех. Волантинският флот завзел Лис, а волантинската армия завладяла Мир и в продължение на две поколения и трите града се управлявали от Черните стени. Това приключило, когато тигрите се опитали да погълнат Тирош. Пентос се намесил във войната на страната на тирошите, както и Кралят на бурите на Вестерос. Браавос снабдил един лисенски изгнаник със сто бойни кораба, Егон Таргариен полетял от Драконов камък на Черния ужас, а Мир и Лис се вдигнали на бунт. Войната превърнала Спорните земи в пустош и освободила Лис и Мир от игото. Тигрите понесли и други поражения. Флотата, която изпратили, за да си върнат Валирия, изчезнала в Димящото море. Кохор и Норвос прекършили мощта им на Ройн, когато огнените галери се сразили на Езерото на кинжала. От изток дошли дотраките, прогонили селяците от колибите им и благородниците от именията им, докато не останали само трева и развалини от леса на Кохор до изворите на Селхору. След столетие война Волантис се оказала съкрушена, фалирала и обезлюдена страна. Тогава надделели слоновете. Оттогава властват те. В някои години тигрите издигат триарх, в други — не, но никога повече от един, тъй че слоновете управляват града от триста години.

— Точно така — каза Халдон. — А сегашните триарси?

— Малакво е тигър, Ниесос и Донифос са слонове.

— И какъв урок можем да извлечем от историята на Волантис?

— Ако искаш да завладееш света, най-добре е да имаш дракони.

Тирион не можа да сдържи смеха си.

По-късно, когато Гриф Младия се качи на палубата, за да помогне на Яндри с платната и веслата, Халдон подреди таблата киваси за играта им. Тирион — наблюдаваше го с различните си очи — рече:

— Момчето е умно. Добре си се справил с него. Половината лордове във Вестерос не са толкова образовани, за съжаление. Езици, история, песни, смятане… Голямо зубрене за един син на наемник.

— Книгата може да е също толкова опасна, колкото меча в подходящи ръце — отвърна Халдон. — Опитай се да ми дадеш по-добър отпор този път, Йоло. Играеш киваси толкова лошо, колкото се премяташ.

— Опитвам се да ти внуша лъжливо чувство за увереност — каза Тирион, докато подреждаха пуловете и фигурите си от двете страни на резбованата дървена преграда. — Мислиш, че ти ме научи да играя, но нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Може да съм научил играта от търговеца на сирене, не ти ли е хрумвало?

— Илирио не играе киваси.

„Да — каза си джуджето. — Той играе играта на тронове, а ти, Гриф и Дък сте само фигури, които да се местят накъдето той пожелае и да се пожертват, ако трябва, както пожертва Визерис.“

— Вината трябва да е твоя тогава. Ако играя лошо, значи е заради теб.

Полумайстера се изкиска.