Тъгата на сукубата

Той ме привлече в жестока целувка, смазвайки устата ми с езика си, докато ръцете му се спускаха надолу, за да ме сграбчат отзад. С едно-единствено движение ме вдигна нагоре и притисна гърба ми към стената. Краката ми се обвиха около хълбоците му, имах нужда да е съвсем близо до мен, и после с един твърд тласък той проникна в мен. Не зная дали аз бях прекалено тясна, или той бе прекалено голям — може би и двете, но ме заболя по някак си приятен начин. Изпуснах изненадан вик, но той не спря, за да ме попита дали съм добре. Страстта го беше сграбчила с онзи животински нагон, заключен дълбоко в кръвта ни, който осигурява продължението на нашия вид. Сега, докато проникваше в мен още и още, все по-рязко и по-рязко, той се съсредоточи само върху собственото си удоволствие разцъфваше при всеки мой стон. Не бях предполагала, че мога да стигна до оргазъм при такъв груб секс, но се получи, и то повече от веднъж. Всеки път той започваше като огромна, всепоглъщаща вълна от усещания, която се зараждаше дълбоко в мен и се разливаше по цялото ми тяло, докосвайки всеки нерв, запълвайки всяка моя частица, докато накрая ме заливаше цялата. Тогава вълната избухваше в блестящи фойерверки, като ме оставяше топла, пропита с нежност и без дъх. Сякаш бях строшена, а после — сглобена отново. Беше прекрасно. Изглежда, всеки от тези оргазми го подтикваше да продължава, докато стигна до собствената си връхна точка. Този път аз бях тази, която разцъфна при неговото освобождаване. Забих нокти в гърба му толкова дълбоко, колкото можех, за да го задържа.

Но това не бе краят, защото след малко той отново бе готов. Отнесе ме до леглото, но този път ме сложи на колене и се приведе върху мен отзад.

— Чувал съм старите жени да казват, че това е най-добрата поза за зачеване — прошепна ми той.

Имах само миг да разсъдя върху това, преди той отново да проникне в мен, все още груб и изискващ. Мислех за думите му, докато ме обладаваше. В крайна сметка, може би той щеше да ме дари с дете, а не Кириакос. Осъзнаването на това ме накара да се почувствам странно — изпълнена с копнеж, но и със съжаление.

Когато по-късно следобед, изтощени, лежахме под одеялата, а топлите слънчеви лъчи струяха върху нас през прозореца, Аристон не изпита подобно съжаление.

— Причината може да е в Кириакос — обясни ми той, — а не в теб. След толкова много пъти, колкото те обладах днес, все ще забременееш.

Той засмука ухото ми и ме обгърна с ръце, намествайки дланите си да почиват върху гърдите ми.

— Аз те изпълних, Лета.

Гласът му беше тих и собственически, сякаш току-що се бе сдобил с нещо много по-осезаемо от секса, и аз внезапно се зачудих кой в крайна сметка разполагаше с властта в спалнята.

Лежах до него, питайки се какво бях направила и какво щях да правя сега. Как може една жена да бъде отново за някого съпруга, след като за друг вече е станала богиня? Обаче така и никога не стигнах до решение, защото следващото, което чух, бе, че Кириакос ме вика от предната част на къщата. Беше се прибрал у дома прекалено рано. Двамата с Аристон седнахме стреснати. С треперещи пръсти се опитвах да отметна завивките, но още повече се заплитах в тях. Роклята ми. Трябваше да намеря роклята си. Осъзнах, че не е тук. Бях я оставила в другата стая. Може би, отчаяно си помислих аз, щях да стигна до нея, преди Кириакос да ни открие. Може би щях да съм достатъчно бърза. Но се оказа, че не бях.

Сега всичко, което казах на Сет, беше:

— Да. Не се получи. Въобще. Аз му изневерих.

— О! — пауза. — Защо?

— Защото можех. Глупаво беше.

— Затова ли не ходиш по срещи?

— Всичко, свързано с тях, причинява много болка. Никое добро не оправдава злото.

— Няма как да знаеш, че следващия път ще е зле. Нещата се променят.

— Не и за мен — затворих очи, за да скрия напиращите сълзи. — Сега ще спя.

— Добре.

Може да е излязъл, може и да е останал; не зная. Просто се унесох и потънах в черен, безпаметен сън.

Глава 15

Понякога се събуждаш от сън. Понякога, но само за кратко, се събуждаш заобиколен от съня си. Точно това ми се случи. Отворих очи, главата ми пулсираше, смътно усещах в ръцете си нещо топло и мъхесто. Примигнах от ярката слънчева светлина, но когато най-после погледът ми се фокусира, разбрах, че гледам право в лицата на Къди и О’Нийл.