Тъгата на сукубата

— Лета — прошепна в ухото ми, — знаеш… знаеш, че мисля за теб през цялото време. Мисля, какво би било да… да съм с теб.

— Сега си с мен.

— Знаеш, че не това имам предвид.

Той ме обърна с лице към себе си, а погледът му, нежен и изгарящ, се разливаше по тялото ми като горещо масло. Прокара ръце по врата ми и за момент обхвана с шепи лицето ми. Наведе се и устата му се оказа на един дъх разстояние от моята. После езикът му се показа и леко пробяга по устните ми, натежал от нежност. Устните ми се разтвориха и аз се приведох напред, за да взема още, но Аристон се отдръпна с лека усмивка. Плъзна ръка по рамото ми към клипса, който държеше робата ми, и го разкопча. Материята се плъзна надолу и се свлече в купчина около мен на пода, а аз останах гола пред Аристон.

Очите му заблестяха, изпивайки всяка част от тялото ми. Би трябвало да съм объркана или притеснена, но не бях. Чувствах се прекрасно. Желана. Обожавана. Искана. Могъща.

— Бих направил всичко, наистина всичко, за да те имам още сега — прошепна той.

Ръцете му се спуснаха надолу по раменете ми към гърдите и талията, а после — към бедрата ми. Майка ми винаги казваше, че бедрата ми са прекалено кльощави, но под неговите ръце ги усетих сексапилни и съблазнителни.

— Бих убил заради теб. Бих пребродил земята заради теб. Бих направил всичко, което поискаш. Всичко, само за да почувствам тялото ти притиснато в моето и да усетя краката ти обвити около мен.

— Никой никога не ми е казвал подобно нещо.

Бях изненадана колко спокойно звучеше гласът ми, докато вътрешно се разтапях. През следващото хилядолетие щях да чуя различни варианти на неговите обещания от стотина различни мъже, но по онова време тези думи бяха нови за мен.

Устните на Аристон се разтегнаха в печална усмивка:

— Кириакос навярно ти го казва през цялото време.

В тона на гласа му имаше нещо дяволито, което ми припомни, че макар двамата мъже от дълго време да бяха приятели, приятелството им винаги бе белязано от съперничество.

— Не. Той ме обича с очите си.

— Аз искам да използвам много повече от очите си.

В този момент внезапно разбрах властта, която жените имаха над мъжете. Бе изненадващо и ободряващо. Въпросите на собствеността и политиката нямаха значение — жените управляваха от спалнята. Управляваха с плът, чаршафи и пот. Знанието ме изпълни, премина през мен с възбуда, много по-силна от постигнатата, с който и да е афродизиак. Аз разцъфнах, пожелах тази новооткрита мощ. Мисля, че точно това прозрение по-късно щеше да накара силите на ада да ме направят сукуба.

Протегнах треперещите си ръце към Аристон и започнах да свалям туниката му. Той просто стоеше, докато го разсъбличах, но целият тръпнеше от жар и желание. Дишането му стана бързо и задъхано, докато изучавах тялото му, забелязвайки всичко, по което двамата с Кириакос си приличаха, и всичко, по което се различаваха. Пръстите ми го галеха, като леко докосваха загорялата кожа, добре очертаните мускули, зърната. После ръцете ми се спуснаха надолу, под корема, и се увиха около твърдата плът. Аристон издаде тих стон, но не пристъпи към мен. Все още чакаше моето съгласие. Отклоних погледа си към ръцете ми, които го галеха, и го погледнах в очите. Той наистина щеше да направи всичко за мен. Осъзнаването на това засили нуждата ми от него.

— Можеш да правиш с мен каквото пожелаеш — казах накрая.

Изрекох го така, че да прозвучи като отстъпление, но всъщност исках той да направи всичко, което желае. Думите ми разчупиха магията, която ни бе държала далече един от друг. Беше като ужасно избухване. Като издихание, след като си сдържат дъха си прекалено дълго. Като връхлитане. Като освобождение. Тялото ми се устреми към неговото, сякаш бе пристягано в окови, които най-после бяха счупени. Докосването до него ме накара да осъзная, че е трябвало да започнем да се докосваме така много по-рано.