Тъгата на сукубата

Той спря и аз отворих вратата, изхвърляйки на улицата съдържанието на стомаха си. Когато свърших, Сет изчака за момент, преди да попита:

— Готова ли си да тръгваме?

— Да.

Но след няколко минути аз пак го накарах да спре и процедурата се повтори.

— Това… пътуване с кола ме убива — изпъшках, щом отново бяхме на път. — Не мога да остана в колата. Движението…

Сет се смръщи и направи рязък завой надясно, който за малко да ме накара да повърна в колата.

— Съжалявам — каза той.

Пътувахме още няколко минути и вече щях да го помоля отново да спре, когато колата застина. Той ми помогна да изляза и аз се огледах наоколо, без да мога да разпозная сградата пред нас.

— Къде сме?

Пред дома ми.

Той ме въведе вътре, направо в банята, където незабавно коленичих и отдадох почит на тоалетната чиния, изхвърляйки много повече течност, отколкото си бях представяла, че има в мен. Неясно усещах, че Сет е зад мен и отмята косата ми. Смътно си спомних, че висшите безсмъртни като Картър и Джером могат повече или по-малко да бъдат засегнати от алкохола според желанието си, и единствено чрез силата на волята си да изтрезнеят. Мошеници.

Не зная колко време съм стояла там на колене, преди Сет нежно да ме изправи.

— Можеш ли да стоиш права?

— Мисля, че да.

— Има… ъ-ъ-ъ… по косата и роклята ти. Смятам, че ще поискаш да се преоблечеш.

Погледнах към морскосиния жоржет и въздъхнах:

— Горещо.

— Какво?

— Няма значение.

Започнах да дърпам презрамките надолу, за да съблека роклята. Той вдигна вежди и побърза да се извърне.

— Какво правиш? — попита с пресилено нормален глас.

— Имам нужда от душ.

Запрепъвах се гола и пуснах водата. Сет, все още, без да ме поглежда, отстъпи към вратата.

— Да не паднеш?

— Надявам се, че няма.

Застанах под водата и се задъхах от топлината й. Подпрях се на облицованата с плочки стена и оставих силната струя да ме облее. Шокът моментално проясни сетивата ми. Огледах се. Видях, че Сет е излязъл и вратата на банята е затворена. Въздъхнах и затворих очи. Исках да се смъкна на колене и да загубя съзнание. Докато стоях, отново си помислих за Роман и колко беше хубаво да го целуна. Не знаех какво ще си помисли сега за мен, особено след начина, по който се бях държала.

Когато спрях водата и излязох изпод душа, вратата на банята се отвори.

— Джорджина? Използвай това.

Кърпа и огромна тениска бяха промушени преди вратата да се затвори отново. Подсуших се и облякох тениската. Беше червена и имаше щампа с „Блек Сабат“. Сладко.

Отново започна да ми се гади.

— О, не! — простенах, отправяйки се към тоалетната чиния.

Вратата се отвори.

— Добре ли си?

Сет влезе и пак отметна косата ми назад. Изчаках, но не се случи нищо. Най-накрая с мъка се изправих:

— Добре съм, но трябва да легна.

Той ме изведе от банята и отидохме в спалня с огромно неоправено легло. Проснах се върху него доволна, че лежа и съм неподвижна, макар стаята да продължаваше да се върти. Той предпазливо седна на ръба на леглото, като ме гледаше несигурно.

— Съжалявам — казах му аз. — Съжалявам, че трябваше да направиш… тези неща.

— Всичко е наред.

Затворих очи.

— Връзките изсмукват хората. Ето защо не ходя по срещи. Само нараняваш другия.

— Повечето хубави неща крият в себе си и риска от нещо лошо — философски отбеляза той.

Спомних си за писмото, което ми беше изпратил, и за дългата връзка с приятелка, която бе пренебрегнал заради писането.

— Би ли го направил отново? — попитах го аз. — Да излизаш с онова момиче, дори ако знаеш, че нещата ще се развият по същия начин?

Пауза.

— Да.

— Не и аз.

— Не и ти, какво?

Отворих очи и го погледнах.

— Веднъж вече бях омъжена — беше пиянско признание, каквото човек прави с пълното съзнание, че никога не би го направил, ако е трезвен. — Знаеше ли това?

— Не.

— Никой не знае.

— Тогава… не се е получило ли? — попита Сет, след като в продължение на цяла минута не казах нищо.

Не успях да сдържа горчивия си смях. Не се е получило? Малко беше да се каже. Бях слаба и глупава, терзана от същите физически нужди, които едва не доведоха до нещастието с Роман. Само че не можех да обвиня пиянството за подхлъзването си с Аристон. Бях съвсем трезва и честно казано, планирах го от много време. Отнасяше се и за двама ни.

Един ден пак беше дошъл да ме види, но този път не говореше много. Мисля, че по това време приказките вече бяха станали излишни. И двамата стояхме прави, нервни и припрени, докато бъбрехме за незначителни неща, които в действителност никой от нас не чуваше. Вниманието ми бе насочено към физическото му присъствие — към тялото му, към мощните мускули на ръцете и краката му. Въздухът бе натежал от сексуално напрежение и беше цяло чудо, че въобще можехме да се движим.

Отидох до прозореца, но не виждах нищо, докато се вслушвах в неспокойните му стъпки из стаята. Секунда по-късно той се приближи, но този път застана зад мен. Ръцете му внезапно се отпуснаха на раменете ми — първото преднамерено докосване, което той си позволи. Пръстите му ме изгаряха като факла и аз потръпнах, от което хватката му се затегна и той пристъпи още по-близо до мен.