Тихоокеански водовъртеж

— Този път дълбоко грешите, майор Пит. — Делфи внимателно разтри мястото, където Пит го беше ритнал. — Капитанът на „Андрей Виборг“ се изпълни с подозрение, когато вашият кораб „Марта Ан“ се задържа прекалено дълго на едно място. И отиде да провери. Аз нямах друг избор, освен да се отърва от него, както направих с другите.

— Трябва да ви се е късало сърцето от мъка поради загубата на „Марта Ан“ — подхвърли язвително Пит. — Корабът помрачи рекорда ви, като стана първата и единствена изплъзнала ви се жертва.

— За нещастие имахме доста тежки загуби при пленяването на кораба — призна Делфи. — „Марта Ан“ беше активиран да се върне в Пърл Харбър, преди хората ми да предприемат необходимите стъпки, за да го спрат.

— Можехте да го взривите.

— Беше много късно. Капитан Синана ни предупреди, че от островите бил изпратен вече по въздуха нов екипаж, който да поеме управлението му. Имахме време само да се отървем от мъртвите и ранените.

— Май че нищо не ви е вървяло както трябва, нали? — попита с разговорен тон Пит.

— Вие бяхте на борда на „Марта Ан“ — отвърна студено Делфи. — Вие именно застреляхте хората ми и отмъкнахте под носа им екипажа на кораба с хеликоптер. Винаги вие осуетявахте плановете ми.

— А как иначе! — озъби му се остро Пит. — Вие ме поканихте на веселбата, не помните ли. Да не би да съм искал да намирам онази фалшива съобщителна капсула!

Делфи оголи зъби.

— Защо дойдохте тук? Каква е точно мисията ви?

— Да спася Ейдриън Хънтър — отвърна му троснато Пит.

— Лъжете! — кресна Делфи.

— Щом така мислите.

Очите на Делфи се разшириха — той мигновено разбра. Замахна с ръка и заби юмрук в лицето му. Пит политна назад и се залепи за стената. Усети вкус на кръв в устата си.

— Подводницата — заговори с тих монотонен глас Делфи. — Намерили сте „Старбък“ годна за управление, убили сте хората ми и сте избягали с Фарис. А сега сте се върнали с екипаж, за да си я приберете.

— Както ви обещах — рече Пит, — ще говоря само истината. Прав сте, Делфи. Доведох екипаж от подводничари, за да извадят „Старбък“. Докато ние с вас стоим тук и обсъждаме греховете на престъпните ви деяния, подводницата е извадена от дъното. — Пит си погледна часовника. Беше 4:49 часа. — По моему тя трябва да е вече на двайсет и пет мили на юг оттук. Как случайностите на войната се люшват от едната на другата страна. Но това не вярвам да е изненада за вас. Едва ли ще продължавате да се заблуждавате, че вечно ще се измъквате безнаказано. След единайсет минути ракетният крайцер „Монитор“ ще изстреля малка ядрена бойна глава в центъра на вашия скъпоценен подводен хълм. След единайсет минути всички ние ще умрем.

— Нищо не е в състояние да разруши тези стени — каза спокойно Делфи. — Огледайте се, майоре. Основата на този хълм е от гранит, твърд, кварцов тип гранит. По-здрав е от железобетон.

Пит поклати глава.

— Достатъчна е една пукнатина. Една пукнатина и хиляди тонове вода ще нахлуят в тези кухини с налягане, десет пъти по-високо от това на пожарогасителен маркуч. Всички ще бъдем смазани от силата на водата, преди да сме се удавили.

— Прекалено находчив сте — каза Делфи. — Само че никаква ракета няма да бъде изстреляна, докато капитан Джордино и госпожица Хънтър са тук.

— Не разчитайте на това. Решението е на Вашингтон, а не на адмирал Хънтър. Подценявате адмирала. Той няма да се застъпи за живота ни в нарушение на заповедите. Освен това вероятно си мисли, че Джордино и аз сме вече мъртви. Колкото до Ейдриън, докато всичко не свърши, никой няма да узнае, че дъщеря му е загинала случайно по време на военноморска операция за разбиването на Тихоокеанския водовъртеж. Този човек има невероятно силно чувство за дълг, той няма да се поколебае да жертва живота на дъщеря си, за да извади от строя бизнеса ви.

Спокойствието бавно напусна мършавото лице на гиганта и то се смрази в израз на несигурност.

— Думи, думи и само думи. Нищо не можете да докажете.

Пит реши да изиграе последната си карта. Оставаха само десетина минути и той трябваше да действа сега или никога.

— Мога да ви дам неопровержимо доказателство, че всичко, което ви казах, е божата истина. Проверете радиостанцията си. Ще откриете, че предавателят ви на остров Мауи е в ръцете на морските пехотинци на Съединените щати. Ще откриете също, че от двайсетина минути насам адмирал Хънтър се опитва да се свърже с вас, за да преговаря да се предадете.

Делфи изведнъж избухна в смях — зъл, гневен.