Тихоокеански водовъртеж

— Планът работел толкова гладко, че вие, Делфи, не сте могъл да устоите на мисълта да започнете широкообхватен бизнес веднага щом учените се споминали и вече не са могли да се противопоставят. Само че този път вие сте усъвършенствали операцията. Използвали сте кораби, които не са ви принадлежали. В този метод е имало повече незаконни печалби, тъй като не сте се бръкнали в джоба за покупка на кораби. Трябва да е бил страхотно изгоден този ваш план. И все още е всъщност. А той е невероятно прост. Накарвате неколцина от вашите хора да се запишат като членове на екипаж на търговски кораб, пътуващ на запад за Уест Индия и Ориента. Защо на запад ли? Ами защото западният морски път минава точно над вашия заден двор и не само че Каноли лежи близо до този път, но и стоките с щемпел „Произведено в САЩ“ са по-лесни за продажба в по-затънтените черни пазари. Всичко, което вашите тайни членове на екипажа е трябвало да вършат, е да отклонят кораба с няколко градуса от курса му, да подадат команда „Стоп машини“ в машинното и да чакат в готовност, докато вие и веселата ви банда от пирати се качите на борда и убиете почтения му екипаж. Не са открити никакви следи от плавателен съд. Как е било възможно? Ами ето как: труповете, вързани с тежести, са изхвърлени зад борда, корпусът се пребоядисва от носа до кърмата, правят се няколко по-съществени промени в надстройката и фокус-бокус — новият кораб е налице. След това продажбата на товара не представлява особена трудност — стига да не е лесно проследим или прекалено опасен за търгуване, в които случаи той бива изхвърлен в морето. Вие извършвате няколко честни търговски курса под нова регистрация, преди да се презастраховате, после потопявате кораба над върха на подводния хълм, за да имате достъп до останките за резервни части, необходими за фалшивите модификации при бъдещи завоевания за нечестно придобитата ви флотилия. Господи, Делфи, как са щели да ви завиждат за организацията ви всички някогашни пирати от североизточното крайбрежие на Южна Америка! В сравнение с вас те са направо банда жалки крадци. Защо, по дяволите, сте направили половината свят на глупаци, като сте ги накарали да си мислят, че близо трийсет кораба лежат на дъното на океан, като в действителност те са едва половината от този брой. Защото всеки един от тях е бил обявяван за изчезнал по два пъти — веднъж под истинското му име и втори път, когато вие умишлено сте го потопили под даденото му от вас име.

— Колко проницателно. — Подигравателният тон на Делфи беше в противоречие на дълбоко замисления израз в очите му.

— „Лили Марлен“ — продължи Пит със спокоен глас — се явява умна измама. Обстановката около подводния хълм започва да се нагорещява. Прекалено много частни яхти кръстосват в района, опитвайки се да надушат следа от изчезналите кораби. Стига се дотам, че е въпрос само на време, преди нечий дълбокомер или хидроакустичен уред да открие очертанието на корпусите. Затова вие скалъпвате историята с „Лили Марлен“, за да изместите огъня далече от вашата операция. Бреговата охрана, военноморските сили и търговският флот се хващат на въдицата чрез странното ви откритие на борда на яхтата. От вас ще излезе голям репортер, Делфи. Описанието на трупове със зелена кожа и овъглени лица внася страх към неизвестното във всеки суеверен моряк, плаващ по Тихи океан. Кораби и екипажи започват да избягват тази част от океана, сякаш е чумава. Успявате да изиграете всички. Никой не заподозира нищо. Вие изпращате онова фалшиво съобщение по радиото на „Лили Марлен“. Радистът е вече мъртъв. Екипажът на испанския товарен кораб „Сан Габриел“ е убил него и всички на борда на яхтата.

Пит замълча, изчаквайки думите му да проникнат в съзнанието на Делфи.

— Още един чудесен прийом — че „Лили Марлен“ се е взривил и целият екипаж загива заедно с него. А истината е, че взрив изобщо не е имало. Яхтата е била пленена и е отплавала до подводния хълм за цялостна промяна на външния й вид. Тя е била много красива, за да я потопите. Вероятно и в този момент тя стои вързана за пристана на някой яхтклуб в Хонолулу под друго име и е регистрирана към същата фирма — поне на хартия — която притежава и другите ви кораби. Как е името на тази фирма? „Писиз Пасифик корпорейшън“?

Делфи изведнъж се напрегна.

— Нима знаете за „Писиз Пасифик корпорейшън“?

— Защо, не знаят ли всички? — попита Пит. — Мога да ви уверя, че всичко, което притежавате извън подводния хълм в този момент, е под попечителство. Амфибийният ви самолет, корпоративните ви офиси, радиопредавателят ви на остров Мауи — да не изброявам по-нататък. — Пит съзнаваше, че въображението му бе улучило целта. — Добра работа сте вършили, Делфи. Взели сте предвид всяка непредвидена случайност. Дори ако някоя ваша жертва успее да изпрати сигнал за бедствие, предавателят на острова веднага я изопачава и после я препредава във вид на объркано съобщение, в което местоположението на кораба е посочено на стотици мили от мястото, където се извършва действителното пиратство.