Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

Тогава се върнах на работното си място, без да съм разбрал нещо повече отпреди и си помислих отново, че тези люде са най-странната и противоречива раса на света и винаги постъпват така, сякаш не са разумни същества. Въпреки това продължих да строя безсмислената им ограда и плиткия им ров и държах очите и ушите си широко отворени.

По времето за следобедна молитва забелязах как Хергер се беше доближил до някакъв огромен и як младеж, и двамата от известно време копаеха рамо до рамо. Стори ми се, че Хергер нарочно хвърля пръстта така, че да пада върху лицето на великана, който наистина стърчеше цяла глава над него и явно беше на много по-малко години. Младежът запротестира, Хергер се извини, но след малко отново го засипа. Хергер се извини отново, ала пострадалият вече беше ядосан и лицето му зачервено от гняв. Не след дълго това се повтори и младежът, като плюеше пръст и слюнка, ядно закрещя към Хергер. По-късно той ми предаде точните му думи, въпреки че смисълът им да беше ясен и без това.

„Копаеш като куче“ — казал младежът.

Хергер отговорил:

„Ти да не ме наричаш куче?“

На това другият отвърнал:

„Казах, че копаеш като куче и разхвърляш

25

пръст като животно.“

„Значи ме наричаш животно, така ли?“ — запитал Хергер.

„Ти извърташ думите ми“ — отговорил младежът.

„Сигурно е така, защото думите ти са неясни и колебливи като на изкуфяла старица.“

„И тази старица ще те прати на оня свят“ — казал младият великан и аз го видях как изтегли меча си. Насреща му веднага блесна и мечът на Хергер и тогава ми се изясни замисълът на Булиуиф, защото младежът беше същият онзи Рагнар, приятелят на Виглиф.

Когато стане дума за честта им, нордмените са най-чувствителни и обидчиви. Дуелите между тях са по-чести от ходенето по малка нужда и двубоите на живот и смърт не се смятат за нищо необикновено. Те се провеждат веднага и на самото място, където е нанесена обидата или, ако трябва да се състоят по-официално, съперниците се срещат на пресечната точка на три пътя. Рагнар избра втория начин да предизвика Хергер на дуел.

Нордменските обичаи са такива: в уреченото време приятелите и родата на двамата съперници се събират на определеното за битката място и разстилат на земята животинска кожа, като я опъват между четири лаврови колчета. Борбата се води върху нея, като през цялото време дуелиращите се трябва да са стъпили с единия или двата си крака отгоре й. Така те са винаги достатъчно близко един до друг. Двамата съперници пристигат с по един меч и три щита. Ако някой от тях счупи и трите, налага му се да се бие без защита и борбата трае, докато единият падне мъртъв.

Тези правила се произнасяха монотонно от старата магьосница, ангелът на смъртта, застанала до опънатата кожа и всички от воините на Булиуиф, както и поданиците на Родгар, бяха събрани около нея. И аз бях там, изправен малко настрани и се дивях как всички тези люде забравиха за надвисналата опасност и за дракона Коргон, който толкова ги ужасяваше само миг преди това. Никой не го беше грижа за нищо друго, освен за двубоя.

Той протече така. Като предизвикан, Хергер нанесе първия удар и мечът му иззвънтя мощно върху щита на Рагнар. Аз се възбоях много за моя спътник заради превъзходството на другия по сила и по ръст. И наистина неговият ответен удар изби щита на Хергер от ръкохватката и той поиска друг. Тогава боят захвана свирепо и от двете страни. Погледнах Булиуиф, застанал с безизразно лице, и после към Виглиф и вестоносеца оттатък кожата и видях как те го стрелкат с очи, докато се вихреше битката.

Вторият щит на Хергер беше строшен по подобен начин и той поиска последния, третия. По зачервеното му и потно лице се четяха умора и изтощение, за разлика от Рагнар, чиято младост му позволяваше да се сражава с лекота. Тогава се строши и третият щит на Хергер и той изпадна в най-отчаяно положение или поне така изглеждаше в този миг. Застанал с двата си крака залепени за земята, превит и едва поемащ дъх, със смъртна умора по лицето, той сякаш беше най-лесната плячка за усетилия момента Рагнар. Великанът посегна да го довърши и тогава, с движение, по-кратко от мах на птица, Хергер стъпи настрани и мечът на младежа разсече празното пространство. Тогава опитният воин подхвърли собственото си оръжие в другата ръка — тези мъже наистина владеят майсторството да се бият еднакво силно и с двете — и като мина зад противника си, отсече главата му само с един-единствен замах на острието.

Истина казвам, кръвта шурна от врата на Рагнар и главата му излетя сред тълпата и собствените ми очи видяха как тя тупна на земята още преди да падне тялото. Тогава Хергер стъпи назад и аз разбрах, че битката е била предрешена и той повече нито пухтеше, нито се задъхваше, а беше се изправил без следа от умора и държеше меча си леко, сякаш готов да усмърти по подобен начин още дузина грамади. И тогава погледна към Виглиф и изрече:

— Отдайте почести на приятеля си — като искаше да каже да се заемат с погребението му.