Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

Ползата от това препятствие ми беше още по-малко понятна от оградата, но оставих Хергер на мира поради лошото му разположение на духа. Вместо това се заех да помагам доколкото мога, като само веднъж се спрях и се отдадох на плътски занимания с една от робините като същински нордмен. Възбудата от снощната битка и подготовката през деня бяха влели в мен непреодолима енергия.

По време на пътуването нагоре по реката Волга Хергер ми беше разказал за непознатите жени, особено ако са привлекателни и съблазнителни, на които не бива да се има доверие. В горите и дивите части на Севера живеят такива жени, наречени горски самодиви. Тези самодиви съблазнявали мъжете с красотата и благата си реч, но щом човек се озовавал близо до тях, разбирал, че откъм гърба нямали плът и всъщност били привидения. Тогава самодивите го омагьосвали и го превръщали в свой пленник.

Спомняйки си предупреждението на Хергер, аз наистина се доближих до тази робиня с треперещи нозе, защото не я познавах. Докоснах гърба й с ръка и тя разбра причината и се засмя, за да ме увери, че не е горска самодива. Почувствах се като глупак и се наругах за сляпата вяра в такова езическо суеверие. Чак по-късно разбрах, че когато всички наоколо вярват в нещо, скоро и неверникът започва да го споделя и така се беше случило с мен.

Жените у северните народи са също толкова бледи както мъжете, и с подобен ръст. Болшинството бяха по-високи от мен. Те са синеоки и косите им са много дълги, с тънък и деликатен косъм. Затова ги връзват и увиват на главите или край вратовете си и си измислят най-разнообразни щипки и игли, изработени красиво от сребро и дърво. Това са основните им украшения, но съпругите на по-богатите често носят синджири от сребро и злато, както вече споменах, а също сребърни гривни във формата на дракони и змии, които обрамчват горната част на ръката между лакътя и рамото. Орнаментите са сложни и преплетени във форма на усукани клони на дървета и змии и са изключително красиви.

22

Нордмените смятат себе си за тънки познавачи на женската красота, но в действителност жените им са кльощави като скелети, телата им са целите в ръбове и кокали, както и лицата им — костеливи и с високи скули. Те обаче ценят и възхваляват именно тези им качества, въпреки че в Града на Мира никоя от тях не би привлякла мъжки поглед и биха я оприличили на недохранено куче с щръкнали ребра. Точно така им стърчат ребрата на жените от северните земи.

Никога няма да си обясня как остават толкова кльощави. При все че се хранят обилно и наравно с мъжете, по костите им не се закача и щипка месо.

Също така са безсрамни и с открито държане. Никога не се забулват и не се срамят да се облекчават на публични места, стига да им е дошла нуждата. Не се свенят също да насърчат всеки мъж, допаднал на страстта им, сякаш самите те са мъже. Воините никога не ги порицават за това, дори и жената да е робиня, защото, както казах, нордмените се отнасят най-любезно и почтително с робите си, особено с тези от женски пол.

С напредването на деня ми стана ясно, че намислените от Булиуиф защитни приспособления не могат да се довършат до падането на нощта — нито оградата от колове, нито плиткият ров. Това го видя и той самият и помоли крал Родгар да извика старицата магьосница. Тя се появи, съсухрена от възрастта и брадата като мъж, и след като закла една овца, пръсна вътрешностите

23

й на земята. След това занарежда дълга поредица от заклинания и молитви.

Все още не смеех да запитам Хергер какво става, поради настроението му. Вместо това наблюдавах другите от отряда на Булиуиф, които гледаха към морето. Океанът беше сив и развълнуван и небето като олово, ала към сушата духаше силен вятър. Това явно радваше воините и аз се сетих защо — силният вятър щеше да прогони мъглата през нощта.

При залез-слънце работата по строежа спря и Родгар даде поредния обилен и богат банкет, на който и Булиуиф, и Хергер, и всички останали унищожиха кофи с медовина и се забавляваха и съвкупяваха с робините, сякаш нямаха никакви грижи на тоя свят, и след това изпаднаха в безпаметен пиянски сън.

Разбрах и друго. Всеки от воините си беше избрал по една от робините, на която оказваше особено предпочитание, без, естествено, да пренебрегва и останалите. В пиянството си Хергер ми прошепна, като гледаше своята избраница:

— Тя ще умре с мен, ако ме поиска съдбата.

Стана ми ясно, че си бяха избрали по една жена да умре с тях на погребалната клада и се отнасяха с нея по-любезно и с повече внимание. Бяха гости в тази страна и нямаха собствени робини, на които роднините им можеха да заповядат да ги придружат в отвъдното.

В началото на моя престой сред жителите на Венден жените им ме избягваха поради тъмните ми кожа и коса, ала непрестанно сочеха към мен и се подбутваха и подсмихваха една на друга. Видях, че макар и незабулени, когато се смееха по мой адрес, закриваха лицата си с ръце и попитах Хергер защо. Не ми се искаше да извърша постъпка, противна на обичаите им.

Хергер отвърна: