Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

— Ти и Булиуиф и цялата ви дружина можете да се правите на герои колкото си искате, щом така ви се иска. Аз обаче не искам да имам нищо общо с това и ви напускам.

Хергер отново се засмя на тази реч, а след това извика Булиуиф и бързо му заговори. Той на свой ред отвърна през рамо и Хергер преведе:

— Булиуиф каза, че ще правиш това, каквото правим всички.

Изпаднах в пълно отчаяние и възразих:

— Не мога да го направя. Ако ме накарате насила, просто ще умра.

— Как така ще умреш? — каза Хергер.

— Ще падна от въжето.

Този отговор го накара отново да избухне в чистосърдечен смях. После той преведе думите ми на останалите, които на свой ред направиха същото и след това Булиуиф изрече няколко думи. Хергер се обърна към мен:

— Булиуиф каза, че можеш да паднеш единствено ако сам отпуснеш ръцете си от въжето и само глупак би направил това. Каза също, че може да си арабин, но не си глупак.

Такава е природата на човека. По свой начин Булиуиф ми каза, че вярва в способността ми да го направя и това ме накара аз самият да повярвам и сърцето ми, свито дотогава, се отпусна. Хергер забеляза това и изрече следните думи:

— Всеки си има собствен страх. Един се бои от затворено пространство, друг от удавяне и всеки се присмива на другия, като го нарича глупак. Тези страхове са подобни на това да предпочиташ една жена пред друга, или месото на овена пред свинското, или зелето пред лука. Затова ние казваме „Страхът си е просто страх“.

Не бях в настроение да слушам подобно философстване и му го казах, защото усещах в себе си по-скоро гняв, отколкото страх. И тогава Хергер се засмя и ми припомни моите думи:

— Хвала на Аллаха, че е поставил смъртта в края на живота, а не в началото му.

В същия дух му отвърнах, че не виждам ползата от това сам да ускориш края си, а той каза:

— Надали някой иска това, но погледни Булиуиф. Виж го как седи изправен на седлото, как гледа напред, макар да знае, че скоро ще умре.

— Как така ще умре? Не знам такова нещо!

— Ти може и да не знаеш — прекъсна ме Хергер, — ала той знае — и без да ми каже дума повече, се обърна напред и ние продължихме да яздим в мълчание, докато слънцето се изкачи нависоко и ярко заблестя. Тогава чак Булиуиф даде заповед да спрем и всички слязохме от конете и се подготвихме да влезем в гръмотевичните пещери.

Знаех, че нордмените са смели до смърт, но сърцето ми се обърна в гърдите, когато погледнах надолу в пропастта и усетих, че ще изпразня стомаха си всеки миг. Истина казвам, склонът беше напълно отвесен и по него не се виждаше и най-малката опора за крак или ръка, и се спущаше направо в морето на повече от четиристотин крачки под нас. Разбиващите се долу вълни изглеждаха дребни, сякаш нарисувани от майстор на миниатюри. Аз обаче добре знаех, че са големи като всички вълни по света и също толкова страшни, гледани отдолу.

За мен спускането по тези скали бе чиста лудост, по-голяма от тази на побесняло псе. Ала нордмените пристъпиха към това по съвсем нормален начин. Булиуиф нареди да забият здрави дървени колове в земята; около тях завързаха въжетата от тюленова кожа, а свободните им краища метнаха надолу по скалите.

Въжетата не бяха достатъчно дълги за подобна височина и се наложи да бъдат снаждани, за да достигнат до вълните под нас. След като успяхме да нагласим две, които да се спуснат до самото море, Булиуиф се обърна към всички нас:

— Аз ще сляза първи и когато стигна долу, всички ще знаете дали въжетата са достатъчно здрави и дали е възможно да се извърши преходът. Ще ви чакам на дъното, върху онази тераса долу.

Погледнах към тесния каменен корниз. Помислих, че да го наречеш тераса беше все едно да кажеш, че съществуват хрисими камили. В действителност това си беше едва забележима издатина в дъното на стената, постоянно блъскана и заливана от прибоя.

— Стигнем ли всички дотам, веднага ще нападнем царицата им — продължи да говори Булиуиф и гласът му беше така безстрастен, сякаш казваше на някой слуга да приготви каша или му нареждаше да извърши някаква друга домакинска работа. Без повече думи, той се спусна надолу по склона.

Ето как се извърши спускането, което за нордмените сигурно беше обичайна гледка, но аз бях впечатлен извънредно много. Хергер ми каза, че по този начин те събират яйца по времето, когато морските птици гнездят по стръмните крайбрежни склонове. Около кръста на слизащия се завързва въже и всички останали се хващат и го спущат надолу. През това време той също се придържа с една ръка за второто висящо въже, а в другата ръка държи дебела здрава дъбова тояга, закрепена за китката с кожена примка. С нейна помощ той се отблъсква от скалата, докато се спуща надолу.

40

Докато Булиуиф се спущаше надолу и ставаше все по-дребен, забелязах как ловко и без усилия борави с въжетата и тоягата, но и за миг не си помислих, че това е леко и лесно постижимо. Тази работа си беше трудна и определено изискваше доста опит.