Усмихнатият труп

Той ми наля чаша портокалов сок. Преструваме се, че е „Отвертка“. Аз съм въздържателка, но защо ще идвам в бар, ако не пия?

Той изтри плота с безупречната си бяла кърпа.

- Имам вест за тебинка от Господаря.

- Господаря вампир на града ли? - намеси се Ървинг. Долових възбуда в гласа му. Надушваше новини.

- Какво? - в моя глас нямаше капка възбуда.

- Много му се ще да те види!

Погледнах към Ървинг, после и към Лутър. Опитах се телепатично да пратя съобщението: „Не пред репортера“. Не стана.

- Господарят пусна вестта. Който те види, да ти предаде това.

Ървинг местеше поглед между нас като възбудено пале.

- Какво общо има с теб Господарят на града, Анита?

- Смятай го за предадено - казах.

Лутър поклати глава:

- Няма да идеш да се видите, нали?

-Не.

- Защо? - попита Ървинг.

- Не е твоя работа.

- Извън записа?

-Не.

Лутър ме зяпна:

- Чуй ме, момиче, трябва да говориш с Господаря. В момента на вампирите и хапките им е казано, че Господарят иска да си поприказвате. Следващата заповед ще е да те намерят и да те заведат при него.

„Намирам“ - хубав евфемизъм за отвличане.

- Нямам общи теми за разговор с Господаря.

- Не позволявай положението да се влоши, Анита! - посъветва ме Лутър. - Няма нищо лошо просто да си поговориш с него.

Така си мислеше той.

- Може и да поговоря.

Барманът беше прав. Все някога трябваше да говоря с Господаря. А ако се забавех, надали щеше да е много приятелски настроен.

- И защо Господарят ще иска да се види с теб? - попита Ървинг. Приличаше на любопитна птица с очи, светнали от току-що забелязаното червейче.

Не обърнах внимание на въпроса му и си измислих собствен.

- Дали твоята колежка те е поосветлила за съдържанието на папката? Наистина нямам време да чета „Война и мир“ тази нощ.

- Кажи ми, каквото знаеш за Господаря и ще те осветля.

- Много благодаря, Лутър!

- Нямах намерение да го насъсквам срещу теб - отвърна барманът. Цигарата подскачаше в устата му, докато говореше. Така и не успях да разбера как го прави. Сръчност на устните. Години упражнения.

- Що не спрете да ме третирате като преносител на шибана бубон-на чума? - попита Ървинг. - Просто се опитвам да си върша работата!

Отпих от портокаловия си сок и го погледнах.

- Ървинг, забъркваш се в неща, които не разбираш. Не мога да ти говоря за Господаря. Не бива.

- Не искаш - поправи ме той.

Свих рамене:

- Не искам, но причината да не искам е, че не мога.

- Това е омагьосан кръг - възрази той.

- Ами осъди ме! - допих си сока. И бездруго не ми се пиеше. -Виж, Ървинг, сключихме сделка. Досието в замяна на статии за зомби-тата. Ако смяташ да си нарушаваш обещанието, сделката отпада. Но ми кажи, че отпада. Нямам време да си седя тук и да си играя на въпроси и отговори.

- Няма да се оттегля от сделката. Дал съм дума - заяви той с толкова достолепие, колкото бе възможно в шумния бар.

- Ами, осветли ме тогава и нека се махам от Квартала, преди Господарят да ме хване.

Ървинг внезапно стана сериозен.

- Имаш проблеми, нали?

- Може би. Помогни ми, Ървинг! Моля те.

- Помогни й - каза Лутър.

Може би беше заради вълшебната думичка. Може би - заради надвисналия Лутър. Каквато и да бе причината, Ървинг кимна:

- Според колежката ми, той е сакат в инвалидна количка.

Кимнах. Колко съм дискретна.

- Харесва „сакати“ жени.

- Какво искаш да кажеш? - сетих се за Сисъли с празните очи.

- Слепи, инвалиди, с ампутации, квото ще да е, дъртият Хари ще се нахвърли на хапката.

- Глухи. - уточних.

- И това му е по специалността.

- Защо? - попитах. Ама какви умни въпроси задавам!

Ървинг сви рамене:

- Може да се чувства по-добре, защото и самият той е в плен на ин-валидната количка. Колежката ми не знае защо е перверзник, но си е такъв.

- Какво друго ти каза за него?

- Никога не са го обвинявали в престъпление, но слуховете са наистина кофти. Подозират го във връзки с мафията, но няма доказателства. Просто слухове.

- Разкажи ми! - настоях.

- Една стара приятелка се опитвала да го съди за палимония¹⁹. Обаче изчезнала.

- Изчезнала да се чете „вероятно мъртва“ - уточних.

- Бинго.

Беше съвсем логично. Значи Гейнър е използвал Томи и Бруно за убийства и преди. Тоест, щеше да е по-лесно да им даде заповед и втори път. Или пък Гейнър им бе заповядвал много пъти, просто така и не са го хванали?

- И какво толкова прави за мафията, че да заслужи правото на двама телохранители?

- О, значи си се срещала със специалиста му по сигурността.

Кимнах.

- Колежката ми ще си умре от кеф да поговорите.

- Нали не си й споменал за мен?

- Да ти приличам на доносник? - Ървинг ми се ухили.

Пропуснах закачката покрай ушите си.

- Та какво общо има с мафията?

- Помага им да перат пари, или поне така се подозира.

- Няма доказателства? - полюбопитствах.

- Никакви - Ървинг ми се стори нещастен.

Лутър поклати глава и изтърси цигарата си в пепелника. Пепел падна и по плота. Той я забърса с безупречната си кърпа.

- Изглежда ми лош тип, Анита. Безплатен съвет остави го на мира, мътните го взели.

Добър съвет. За нещастие, неизпълним.

- Не мисля, че той ще ме остави на мира!

- Няма да питам и не искам да знам.